Понеделник,

Парите за наука само на шампиони

От: Администратор -
Парите за наука само на шампиони
A
A
A

България променя политиката си в начина, по който ще се финансират научни изследвания. Изменения ще има и в статута на научния фонд, чийто одит неотдавна показа, че проблемите не са приключили. За новостите там "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието проф. Костадин Костадинов.

Не ги давайте на калпак, за да станат резултатите видими за индустрията, казва проф. Костадин Костадинов

- Проф. Костадинов, тези дни у нас бяха експерти за въвеждане на един нов механизъм по програмата "Хоризонт 2020" - Policy Support Facility. До какво ще доведе прилагането му?

- България е първата страна, избрана да приложи този механизъм за подпомагане на политиките ни в областта на наука и иновации. Имаше доста голяма конкуренция, тъй като много страни бяха заявили желание да бъде приложен този механизъм за тях поради това, че не са добре развити в тази област. Това, което ще произтече от този механизъм, е, че вследствие на препоръките на панела, председателстван от проф. Люк Соте - ректор на Университета в Маастрихт и съветник на комисаря К. Моедас, ще имаме значително подобряване на националната система "Наука и иновации". Както и значително подобряване ефективността на публичните средства, които се отделят за тази цел, с оглед те да водят до икономически растеж и до нови работни места. Правителството е поело ангажимент да приложи тези препоръки. Благодарение на тях ще настъпят организационни и структурни промени в тази система.


- Ще се отрази ли това и на фонд "Научни изследвания"?


- Очакваме и препоръките им за фонд "Научни изследвания" на базата на анализа, който се направи в предварителния доклад, че фондът няма капацитет, нито система за оценка на проектите, която да е основана на международни принципи. Няма мониторинг на тези проекти, нито оценка на ефективността на вложените средства във фонда. Затова те говорят за Агенция за финансиране на научните изследвания. Ние също имаме планове за такава агенция, която да координира използването на националните инструменти за финансиране, както и средствата, които идват от структурните фондове. Защото средства за наука има в почти всички оперативни програми. Необходимо е тяхното координиране, за да няма дублиране на финансирането, както и за да се постигне по-голяма ефективност на публичните средства.


- Как ще се оценяват резултатите от вложените средства?


- Те ще се оценяват по международно приети индикатори. Ние сме направили един правилник за мониторинг и оценка за научната дейност и ефекта й върху обществото, за да получим обратна връзка доколко се изпълняват или достигат заложените цели. На базата на това министърът ще внася доклад в МС, който да препоръчва с колко да се увеличат средствата, къде да се увеличат, за да се постигнат нови цели.


- Там, където се харчат най-ефективно ли?


- Не само там, където най-ефективно се изразходват като капацитет на научните организации, но и там, където е необходимо като приоритет на икономиката. Следващата година ще направим оценка как това се е отразило върху обществото, с оглед да постигне максимален ефект от публичните финанси и да достигнем 1,5% от БВП за наука, както е планирано в програмата на правителството.

- Какво говорят постигнатите досега резултати?


- Тъй като двата фонда - за научни изследвания и за иновации, се управляват некоординирано, то резултатите от научния фонд въобще не се използват от фонда за иновации. Тоест постигнатото от тях знание няма шанс да стане иновация. Финансираните от научния фонд проекти не са ориентирани към резултати, които са видими от индустрията. Досега те се ориентират към статии, монографии, публикации, доклади, конференции, дисертации. Нормално е. Но това са резултати, които се ползват от науката. А резултати, които се виждат от икономиката и обществото, са например алгоритми, програми, симулационни модели, математически модели, физически модели, прототипи, технологии, патенти. Научният фонд обаче няма изискване такива резултати да бъдат представени като резултат от изпълнението на проекта. Получаването на един модел например, който описва изменението на климата в дадена среда, има съвсем друго значение. Използвайки този модел, например се прави програма за предупреждение на фермерите - дали да пръскат днес, или утре ще вали и няма да има ефект от пръскането. Говорим за това, че съвременният човек вече се намира в едно общество, основано на знанието - той трябва да е наясно с всичко, което прави, и последиците от него. Особено когато се инвестират много пари - независимо дали в индустрията или в селското стопанство. Предприемачите искат да знаят какъв е рискът, за да могат съзнателно да го предприемат или не. Ние имаме добри резултати, но не ги показваме така, че те да станат видими за обществото. Показваме ги само на науката. Тоест науката работи сама за себе си. Обикновено държавите отпускат до 10% от общите финанси, за да има наука за самата наука, тъй като и тя трябва да се възпроизвежда, да произвежда нови неща, да подготвя докторанти. Една от препоръките към нас е да удвоим броя на докторантите.

В момента той е много по-малък от средния за Европейския съюз. Тъй като всички анализи и международни проверки показват, че науката в България е недофинансирана, то се оказва, че настоящето финансиране /което може да приемем, че е максимум до 30% от необходимото за една силна и иновативна икономика/, е повече финансиране за самата наука - за нейното възпроизводство. Ако искаме да имаме една силна и иновативна икономика, е необходимо около 80-90% от финансите ние да ориентираме към наука, отговорна към обществото, обърната към неговите нужди. Това е мотото на Европейската комисия. Нямаме ефективност в самото финансиране и е нормално то да е малко.


- Вие споменахте, че за 8 млн. лева, дадени за наука на университетите, имаме само 4 заявки за патенти?


- Да. Университетите са фабрики за обучение, но те трябва да споделят знания. За да споделят това знание, трябва да го произведат. В противен случай един университет се превръща в училище. Той взема чуждо знание и го транслира към студентите. Но когато едно знание е преживяно, едва тогава то се възприема като умение. В Англия дори има такива преподаватели, които са само четци, ридъри, от тях не се иска да правят наука. Тук имаме цели "ридърски" университети. Съществува Наредба 9, според която 10% от общото финансиране на университетите се дава за извършване на научни изследвания. Но това финансиране се дава на калпак, а не на конкурсна основа.С тези пари университетите не правят политики, не задължават своите хора да правят научни изследвания. Камо ли да правят трансфер на технологии и да се обръщат към нуждите на икономиката и обществото. В нормалните университети една трета от дейността е свързана с преподаване, една трета с провеждане на научни изследвания, създаване на знание, на наука, и една трета е трансфериране към индустрията. Заради това и заплащането им е голямо. Тук колегите казват "На нас от университета не ни искат да правим изследвания. Правим ги, за да се развиваме в кариерата". Но това не е превърнато в мисия на университета.

В момента университетите получават едва по 2,8%, защото, когато преди няколко години са се давали 10%, са видели, предполагам, от годишните доклади, че няма никаква ефективност. И са започнали да ги намаляват. Един от заместник-ректорите каза "Ами то се пада по 230 лева на човек". Не ги давайте на калпак!

Имаш половин милион - дай го на два екипа на три, а не на всеки по малко. Софийският университет например е най-силен в областта на физиката и химията, те бяха наградени и на наградите "Питагор" тази година. Но това, как се раздават парите, е политика на университетите. А за мен политиката е да обръщаме внимание на шампионите - лидери на научни екипи. Ето, тримата учени, които кандидатстваха за награда "Питагор" за най-добър ръководител на международни проекти, са спечелили общо 18 млн. по проекти, финансирани от европейски научноизследователски програми и структурни фондове. Ако аз съм ректор на университет или директор на институт, няма ли да искам да ги привлека? Те ми носят не само пари, но и добре оформени научноизследователски екипи с млади учени, които са конкурентни на европейско и световно ниво. Те привличат и учени от други страни в своите екипи и организацията ми е видима и разпознаваема в световната наука.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички