Оксфорд приема с тест за мислене

"Твърдите умения" ти гарантират интервю за работа, но "меките" ти осигуряват работното място. Тази аксиома, която доскоро битуваше сред работодателите, все повече важи и за елитните университети. Топвузове като Оксфорд започват да разработват специални тестове за т. нар. soft skills, които у нас се превеждат донякъде неудачно като "меки умения". Всъщност става дума по-скоро за социалните умения на младите хора, които някои формулират и като емоционална интелигентност.

Умееш ли да бъдеш лидер? И кога си в състояние да отстъпиш от тази позиция в името на отборната победа? Ако при кандидатстване в чужд университет те питат за това, не се учудвай. Дипломата и високите резултати на езиковия тест са важни, но в последните години все по-важни стават "меките умения" на кандидатите, разказва Ирина Христова от консултантска фирма "Интеграл".

За да те приемат в топуниверситет в Англия е нужно не само да имаш много знания в избраната област - т. нар. "твърди умения". Почти толкова важно е да умееш да анализираш информацията, която си получил да вземаш решения и да ги обосноваваш,  да проявяваш критично мислене. Повечето висши училища в чужбина вече включват в програмите си специални лекции и семинари, посветени на тази тема. По този начин те се стремят да подготвят студентите си и за по-специфичните задачи, които ще трябва да решават на работното си място.

Елитните висши училища обаче искат кандидатът, отишъл при тях, да е формирал такива умения още в гимназията, разказва Христова. Оксфорд например дава на кандидатите си специални тестове, които комбинират проверка на общата култура, способността за мислене и "меките умения" на младежите. При първоначалното пресяване кандидат-студентите решават тест, с който се установяват знанията им по съответните предмети. Това те могат да направят в България -или в Британския съвет, или в училище, ако учат в СМГ например. Когато ги одобрят и поканят на интервю в Оксфорд обаче, те трябва да попълнят и още един специализиран тест, който проверява тяхната креативност, комбинативност, гъвкавост и аналитичност.

Едва благодарение на него се взема окончателното решение дали младежът е подходящ за този университет. Подобни тестове дават и доста от американските висши училища, разказва Христова. В някои специализирани сайтове има образци от тях, но на практика е невъзможно да предвидиш какво точно ще ти се падне, когато отидеш на интервюто.
Освен това младежите често пъти трябва да доказват и лидерски качества, както и способност да "играят" в отбор. Това обаче не става с голи твърдения - тук в работа влизат всички сертификати, които ученикът е получил.

Може да си участвал в доброволчески дейности, да си бил ръководител на екип за разработка на някакъв проект - всичко това трябва да бъде показано на интервюто, защото то увеличава шансовете ти да станеш студент в топуниверситета. А напоследък все повече български ученици кандидатстват в елитни висши училища на запад, за разлика от предишни години, когато малцина се осмеляваха да опитат късмета си там. Още преди да е стартирала процедурата тази година, 13 българи са подали документи именно за Оксфорд и Кеймбридж.

Именно "меките умения" обаче са онова, което най-много препъва българите при кандидатстване в чужбина, заедно с доброто владеене на езика, разказва Христова. Причината е, че първото не е застъпено по никакъв начин в българските учебни програми. Това обаче е на път да се промени - преди дни и просветният министър Анелия Клисарова заяви, че "меките умения" ще влязат в училище, тъй като те вече са част от тестовете за международно оценяване PISA. По нейните думи неумението на децата ни в тази област ги поставя на задните места в тази класация, която е една от най-представителните в света.

Вдигат летвата за английски език

Университетите на Острова вдигат изискванията за владеене на език за бъдещите бакалаври. На практика те се доближават до критериите, на които трябва да отговарят кандидат-магистрите.

За TOEFL исканите резултати от теста се завишават с 5-10 точки и кандидатите за топвузове вече трябва да имат минимален резултат около 107 точки. За IELTS завишаването е с една точка - вече трябва да имаш поне 7, за да те приемат. При Кеймбридж теста пък, който по принцип важи до живот, положиш ли го веднъж, се поставя изискване да е издържан в последните 2 г. Причината е, че много от кандидатите от други държави не се справят добре с академичните изисквания на английски.

При българите лошото владеене на езика е по-често срещано при младежите, които вземат бакалавърска степен в България и след това решават да изкарат магистратура в чужбина. Обикновено едва през март в годината на кандидатстването те решават да запишат езиков курс, за да достигнат исканото ниво. Това обаче в много случаи се оказва недостатъчно. Добре е времето да се разпредели така, че да положиш теста поне два пъти. Така, ако първия път изкараш нисък резултат, втория ще имаш шансове да наваксаш.