Петък,

Бухчеви сбъднаха мечтата на Валентин за Оксфорд

От: Администратор -
Бухчеви сбъднаха мечтата на Валентин за Оксфорд
A
A
A

Таксата за общежитие е последното препятствие пред майка и син

Всичко започва от една публикация в местния в. "Национална бизнес поща" това лято. Трудната съдба на един абитуриент развълнувала до сълзи известната старозагорска фамилия Ваня и Димо Бухчеви. "Никога не съм си представял, че Бог може да събере на едно място толкова мъка и страдание и такава силна воля и желание човек да ги пребори", признава сега Димо. След тежка автомобилна катастрофа с майка си Валентин остава за цял живот прикован за инвалидната количка. Момчето е само на 6 г. Напуска ги като чумави и съпругът и бащата на семейството. Повечето хора в такава ситуация биха вдигнали ръце безсилни. Вальо и майка му Цвета обаче се оказват по-силни от страданието и битката с трудното си битие.


За да има какво да сложат на масата, се налагало Цвета да работи от сутрин до късно вечер - понякога на три места едновременно. С невероятна упоритост окованият като в клетка Вальо започва да учи вкъщи самостоятелно и влиза трети по бал в езиковата гимназия в Димитровград. След истинска битка с бюрокрацията майка му успява да го прехвърли в елитната езикова гимназия "Ромен Ролан" в Стара Загора. Тази година се дипломирал с много добър успех въпреки чиновническото отношение на някои от учителите в т.нар. домашна форма на обучение.

Не си хабете парите, нищо няма да излезе от него

опитал се да обезкуражи майка му учителят по английски, че синът и има шанс да влезе в някой чуждестранен ВУЗ. Иначе "откровеният" преподавател често "забравял" да си вземе двата часа на седмица, отпуснати скъпернически от държавата за езикова подготовка вкъщи на деца като Вальо. Добрите хора като Бухчеви обаче опровергават даскалската прогноза.
Компютърът става най-добрият приятел и помощник на Вальо още на 7-8 г. Постепенно го увлича и магията на програмирането, а от 3-4 г. вече без проблем прави и сам професионални сайтове. Като всички мечтатели, които по правило са големи, колкото мечтите си, Вальо прави публично неистовото си желание да учи информационни технологии в някой престижен университет в чужбина. Въпреки своя оптимизъм момчето признава, че

съвсем малко е вярвало, че ще излети от своя "кафез"

До онзи миг, когото в живота им като в коледна приказка се появяват Димо Бухчев и неговото семейство. "Г-н Бухчев дойде съвсем неочаквано у нас още същата сутрин след публикацията във вестника, майка я нямаше, разговаряхме около час къде и какво най-много искам да уча", припомня си началото на приказката Вальо. След два дни Димо ги поканил на среща с майка му и направо ги попитал: "Казвайте, какво трябва да направим, за да изпълним мечтата на това добро и умно дете?". След това всичко се завъртяло на бързи обороти заради краткото време до първия изпит. Купили помагала и учебници, намерили и частна учителка, която отказала да взема пари за уроците. Бухчеви поели всички разходи по подготовката и самия изпит в Британския съвет в столицата. За съжаление

само 0,5 стотни не стигнали

на Вальо да влезе в любимия Оксфорд или друг престижен вуз. Мъничкият неуспех разколебал повече майката и синът, отколкото техния благодетел. За втория изпит намерили нова, много по-подготвена учителка... Димо й платил предварително уроците и Валентин наистина изкарал отлична оценка, която му позволила да избира между няколко престижна вуза на Албиона. "Записах софтуерно инженерство и компютърни науки в De Montfort University в Лестър, защото на практика обучението е по програмите на Оксфорд", посочва избора си щастливият Вальо. Той добавя, че това е млад университет, миналата година е бил 19-и във Великобритания, а тази година вече бил в топ 5. Лестърският университет имал и още едно безспорно предимство - негов спонсор и финансов благодетел бил световният лидер в информационните технологии "Хюлет Пакард", в който студентите имали осигурен стаж. "Доколкото разбрах, до всяка университетска аудитория и зала има специален асансьор, който се ползва само от студенти с проблем при придвижването като мен", посочва предпазливо Вальо. Толкова е невероятно, че човек е готов и да се усъмни. Но само след дни той самият ще се убеди в това на място. "Ще летим с мама за Англия на 4 януари, ето ги билетите, плати ги г-н Бухчев", посочва щастливият Вальо.
Светла наистина тръгва с него, но не крие, че е притеснена. Още с пристигането

трябва да внесат половината от издръжката

за общежитието, в което ще живее сина й - 1500 паунда. От фирмата, в която е работила досега, от приятели и заеми е успяла да събере едва половината. Но не унива, защото добрите хора според нея не са се свършили. "Димо и Ваня наистина бяха първите хора, които съвсем безкористно ни протегнаха ръка, но аз винаги съм смятала, че хората с добри сърца като тях са много повече", казва Светла. И е убедена, че до 4 януари все някой ще почука на вратата им. И като закъснял Дядо Коледа ще ги зарадва преди най-щастливия полет на сина й.

"Звезда-Бухчев-3" е кадем на фамилията

Предприемаческият дух пламва преди 1000 г., оцеляват през ада на Белене

Старозагорският предприемач Димо Бухчев е трето поколение на емблематичната фамилия Бухчеви, поставили началото на местната индустрия в региона. Маята на предприемчивия род заквасва още в края на XIX век в Диман Бухчев. Започва в малка керхана в края на града и за двайсетина години, заедно с наследниците си Стоян и Димитър, успяват да изградят в старозагорското село Горно Ботево най-голямата керамична фабрика в Южна България. Като повечето будни и заможни фамилии и Бухчеви изпитват репресиите и гоненията на комунистическия режим след 9.IX.1944 г. Баща му, Димитър, е хвърлен на остров Белене без съд и присъда. Национализират фабриката и на практика бизнесът на фамилията е зечеркнат.
"Докато баща ми беше в концлагера, сме посрещали Коледа и Нова година с едно мършаво пиле и 1 литър боза", припомня си това жестоко време Димо.

След демократичните промени той започва от нулата. Кръщава първата си фирма "Звезда-Бухчев-3", съществува и досега за кадем. С предприемаческия дух на предците третият Бухчев започва да гради отново тухла по тухла. Днес фамилията притежава ресторанти, хотел, магазини и складове. Стопанисва и 107-годишната фамилна къща, истинско архитектурно бижу. Догодина Димо Бухчев навършва достолепните 70 г., спокоен, че наследството на фамилията е в добри ръце. И двете му дъщери, Поли и Магда, със зетьовете, живеят в Стара загора. Имат успешен бизнес и общо 5 деца. Най-големият внук, който носи неговото име, учи икономика в Германия. "Дойде си за Коледа, за 20 дни взел 5 изпита", не може да го нахвали гордият дядо.

Тези обрати на съдбата според мнозина обясняват до голяма степен добротата и милосърдието на целия род Бухчеви. И сега в Горно Ботево и региона се носят легенди за собствениците на керамичната фабрика, които се отнасяли с работниците като към свои синове. Безплатна трапезария, премии за всеки празник, подаръци за сватбата, за първото дете и т.н. - всички тези жестове били закон Божи за Бухчеви.

Димо дари и премията за почетен гражданин

Тази година Димо Бухчев заслужено се окичи със сребърната огърлица като кавалер на високото отличие "Почетен гражданин на Стара Загора". Още на самата церемония обяви, че дарява премията си на старозагорския дом за възрастни с физически увреждания. Срещнал се с ръководството му и станало ясно, че трима от обитателите му имат остра нужда от инвалидни колички. Димо избрал от най-модерните - т.нар. скутери. После се оказало, че премията не стига дори само за едната инвалидна количка. "Ако човек започне да пресмята колко му струва една добрина, по-добре да не я прави", казва Бухчев. И признава, че трудно може да изброи даренията за сиропатилища и детски домове, за сираци и изпаднали в беда, на кухни за бедни, на църквата.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички