Бързо висше след колеж

Бързо висше след колеж | StandartNews.com

Трупаш точки, за да завършиш университет за година-две

Просветният министър Тодор Танев въвежда нова структура на образованието. Вместо сегашната двустепенна система от средно и висше, вече ще има четиристепенна, но някои от етапите й ще бъдат незадължителни за младите хора. С идеята младежите да имат максимална възможност за избор след гимназията се въвежда нова образователна единица - колеж. Той обаче няма да има нищо общо със сегашните колежи, които дават степен "професионален бакалавър", тъй като тя е неразпознаваема извън България. Танев обясни, че в министерството ще се постараят колежите да отидат към други образователни степени, за да "разчистят територията" на просветата за онова, което се подразбира под думата "колеж" в Европа. Той дори нарече сегашните колежи "осакатена версия на университет".

Българското образование вече ще има множество степени, някои от които биха могли и да объркат по-несведущите. За сметка на това етапите, след които човек може да напусне образователната система и да започне работа, стават повече. Улеснява се и възможността, ако човек иска да си доучи на по-късен етап, това да стане с по-кратък срок на обучение, без да се започва отново от "А, Б" на специалността.

Със Закона за училищното образование, внесен от ГЕРБ в парламента, гимназията вече се дели на два етапа - до 10 и до 12 клас, като училище можеш да напуснеш и още след десети. В 12-и обаче учениците ще приключват с матура първата си образователна степен, наречена училищно образование, както и досега.

След това пред тях ще има няколко възможности, които вчера анонсира просветният министър Тодор Танев. Едната от тях е, както и досега, да постъпят в университет и да завършат висше образование - първо бакалавър, а след това и магистър. Могат обаче и да отидат в т.нар. от проф. Танев "втора образователна степен" - тоест колежите. Те са новото звено, което от една страна

ще дава майсторска тапия

а хората, които искат да започнат работа след това, но на по-високо ниво. От друга страна обаче, могат и да послужат като трамплин за университета. В зависимост от това кой вариант ще избере ученикът, колежът може да бъде 2- и 3-годишен. В първите две години категорично се учи само професията, за да получиш разред. Третата обаче се смята за предуниверситетска - хората, които продължат в нея, ще получават и теоретични знания и ще трупат кредити, които след това могат да бъдат пренесени и признати от университета. Най-вероятно тапията, с която те ще излизат от третата година в колежа, ще бъде за "специалист", въпреки че тя в момента липсва в номенклатурата от възможни образователни степени у нас. Ако след това тези младежи решат да получат висше образование, дори и да са изминали няколко години, университетите ще ги приемат най-вероятно без изпит, и "с малко доучване" за няколко семестъра ще ги направят висшисти, като признаят вече натрупаните им кредити в колежа. Именно университетът е третата степен в образованието, а четвъртата са т.нар. "Центрове за върхови постижения", които ще се финансират по оперативната програма "Наука и образование" и задачата им е да правят наука на европейско и световно ниво. "Говорим за клъстъри, но не такива, каквито се подразбират в сферата на производството. Става дума за клъстъри между университети, частни или държавни изследователски звена /например институти на БАН/ и фирми", посочи Танев. Той не уточни какъв ще бъде сертификатът, с който се излиза от тях, но направи аналогия с Франция, където подобна система съществува.
Новото колежанско образование, за което министърът говори, ще бъде

въведено експериментално първо в Северозападна България

която явно ще се превърне в плацдарм за нововъведенията на министерството. На нейна територия за пръв път ще се тества и въвеждането на информационните технологии в образователната система. За колежите в Северозапада Танев вече е говорил дори с депутати от образователната комисия, които са поели ангажимент да се заемат с това. По неговите думи този регион няма нужда от още един голям университет, но е добре именно в него да се започне със създаването на колежанската мрежа. В колежите ще учат не само заварчици и монтажисти например, но и кадри за туризма, мениджъри в хотелския и ресторантьорския бизнес.

Първите професионални колежи ще бъдат направени с държавни пари, но идеята е в повечето случаи този тип образование да не се финансира от държавата. Могат да го финансират браншовите организации или фирмите. Преди време Танев дори посочи, че в бордовете на самите колежи ще има представители на фирми. Най-вероятно те ще се интегрират както с местния бизнес, така и с професионалните гимназии в областта. Идеята на Танев е в колежите

да бъде въведено и дуалното обучение

за което много се говори напоследък. Той уточни, че държавата няма да финансира сега съществуващите около 39 професионални колежа, ако те решат да се преструктурират и да станат част от тази система. Тяхното акредитиране няма да се извършва от Националната агенция за оценяване и акредитация, която има подобни правомощия за университетите. Най-вероятно те ще бъдат акредитирани и оценявани от Националната агенция за професионално образование и обучение. Все още обаче не се знае кога ще заработи тази система, защото за целта трябва да бъдат направени промени в няколко закона, включително в този за професионалното образование.

Висшето образование също ще претърпи някои промени - в университетите например освен факултети ще се заложи на департаменти, които са по-малки и по-гъвкави единици. Танев заяви, че очаква идеи за промени и в БАН, така че академията да има капацитета да усвоява европейските средства за наука, които ще дойдат у нас.

Танев посочи също, че ще се опита да активира "корпоративната социална отговорност", или иначе казано, меценатството в образованието. Той обяви награда на името на дарителите на Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви, която ще бъде дадена на най-добрите меценати, инвестирали в просветните институции или проекти.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай