Свикнали сме да критикуваме образователната система за това, че е слаба, че подготвя зле децата ни и от година на година нивото на знанията им падат. Слава богу, намират се български ученици, които периодично опровергават това. Като се завръщат с медали от десетки международни състезания - по математика, физика, химия, лингвистика. Неотдавна и отборът ни по астрономия се отчете с "6 от 6" от международната олимпиада във Вилнюс. Шестима участници, шест медала - един златен, три сребърни и два бронзови.
Шампионът ни по астрономия Даниел Дакев е вече едно от момчетата, които ще трупат призове в САЩ. Ученикът заминал затам със семейството си със "зелена карта". Тъй като вече се бил класирал за участие в отбора и имал всички шансове да грабне златото, ръководителите на тима го помолили да не се отписва от Математическата гимназия в Плевен, докато не мине олимпиадата, разказа ръководителят - астрономът Алексей Стоев. Защото едно от правилата на състезанието е децата да учат в държавата, за която се състезават. Сребро донесоха Виктор Мирев, Теодор Алексиев и Константин Карчев. А Александър Атанасов и Димитър Томов се "отчетоха" с бронз.
Идеята на състезанието е да постави учениците в обстановката, в която работят професионалните астрономи, разказва Стоев. Преди да стигнат до Вилнюс, момчетата минали през три кръга на подбор. Първият от тях е с лесни задачи и цели по-скоро да пробуди у младите хора интереса към астрономията. Защото тийнейджърите, чиито мечти са свързани с опознаване на звездното небе, са много. Далеч по-малко са обаче тези, които са готови да минат по трудното трасе на астрофизиката и математиката, за да свържат живота си с тази професия. У децата първият интерес към небето се пробужда около 5-6 клас, по-рядко в четвърти, твърди Алексей Стоев. Едва около 16-годишна възраст обаче те са натрупали и достатъчно теоретични знания, за да преценят дали ги интересува астрономията като наука, а не ги вълнува просто тайнственият свят на звездите.
На първия кръг на олимпиадата участвали около 1200 българчета, а до втория стигнали около 500. "Малка страна сме, затова и мащабите са други. В Китай например в първия кръг участват 3 милиона ученици", смее се Стоев. На третия кръг се подбират стотина деца, които вече минават през тренировъчен лагер-школа, за да подберат най-добрите за отбора. Самото международно състезание пък винаги се провежда на места, където има силни астрономически обсерватории. Учениците обаче не се съревновават в тях - ползват любителски телескопи. За сметка на това обаче имат шанса да се запознаят с хора, свързали живота си с мечтаната от тях работа, и да надникнат в професията на астронома от другата страна на телескопа.
Тази година задачата пред тийнейджърите била да анализират спектъра на Юпитер. И, като го разчетат, да определят всички характеристики на планетата. Любопитното е обаче, че състезателите нямали на разположение компютър. Правили изчисленията в духа на отминалия 20 век - с калкулатори и милиметрова хартия. Българчетата лесно са се справили с тайните на планетата. Както и с втората задача, свързана с наблюдение - в рамките на 10-12 минути след наблюдение с телескоп да решат 6 задачи, свързани с конкретни звезди.
Нямаше задачи за астероиди, защото това поражда много емоции - дали няма да се окажат в опасна близост със земята. Затова явно организаторите на състезанието са решили, че са неуместни". На състезания у нас обаче подобни задания са давани - и момчетата доста бързо се справяли с разшифроването на въпроса ще се сблъска ли Земята с определено космично тяло.
Според Стоев около 80 на сто от учениците, преминали през школата на тази олимпиада, в крайна сметка свързват живота си с астрономията. Повечето от тях обаче го правят в чужбина. Имаме българи в обсерваторията в Чили, големите световни космически и университетски центрове. Радостин Куртев, който в момента работи в Мексико, още като ученик е открил нова звезда. Тя обаче така и не е кръстена - има си само номер на звездната карта.
Проф. Димитър Съселов пък, който е рожба на нашата астрономическа школа, ръководи екипа в Харвард, който търси планети извън Слънчевата система. "Намерени са около 1000 такива планети, но малцина знаят, че начело на астрономите, които се занимават с този проблем, стои българин", казва Стоев. "А този екип търси отговори на въпроси, които вълнуват човечеството открай време и за които се харчат луди пари. Единият от тях е сами ли сме във Вселената. Защото, ако е така, тази самота е ужасна и човечеството няма перспективи", твърди Стоев. За щастие броят на откритите нови планети прави астрономите оптимисти - твърде е възможно някъде да намерим и събратя по разум.
Един от възпитаниците на родната школа - Филип Фратев, е останал у нас и заедно с екипа си вече на няколко пъти е засичал астероиди, обявени от НАСА за опасни.
Сред състезателите, донесли медали от Вилнюс, според Стоев поне четирима най-вероятно ще свържат съдбите си със звездите. "Даниел ще стане астроном със сигурност. Теодор и Виктор също мечтаят за това, но те са по-малки и пред тях има много години - може и да променят плановете си. Константин също може да стане астроном, освен ако не избере програмирането", разказва ръководителят. Всъщност, дали ще се посветят на тази професия у нас или навън, не е от чак такова значение. Астрономическата общност е наднационална, защото е твърде малка - 10-15 000 души, разказва Стоев. Поддържат постоянна връзка, разменят информация, съветват се взаимно. Обединява ги Космосът - а пред него всяко земно разделение и разединение е твърде дребно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
