Четвъртък,

8 декември: Професори трепачи

От: Администратор -
8 декември: Професори трепачи
A
A
A

София. Изпитът не се взема, а се дава, твърди студентска легенда от времето на соца. Тогава парите бяха лошо нещо, а любовта - безплатна и истинска. Споменаваме всичко това не за да омаловажим усилията на колежките в овладяването на знанията и получаването на петиците и шестиците, а за да подчертаем безспорното предимство, което имаха красавиците, щом застанат на четири очи с науката и нейните мастити представители, упълномощени да ги оценяват.

В годините на демокрацията легендата в общи линии запази логиката си, но претърпя известна метаморфоза. Пазарната икономика и ниските професорски заплати наложиха изменението: Изпитът не се дава, а се купува.

От както съществува родното висше образование, във всеки институт има поне по един професор, споменаването на чието име кара кръвта на студентите да замръзва. То се носи като легенда, а бъдещият висшист е сигурен, че ще вземе диплома чак когато получи неговата благословия - под формата на така мечтаната и чакана тройка.

Стотици филолози от Софийския университет "Свети Климент Охридски" и досега споменават професор Иван Дуриданов. Някои с умиление - заради безумния късмет да се явят само веднъж на изпита по езикознание и да получат тройка с Божията помощ. Други - с мъчителни спомени заради второ и трето явяване. Заради езикознанието се прекъсваше като "стой, та гледай". Вярно е, че имаше септемврийска официална и октомврийска полуофициална поправителна сесия, но който веднъж се беше спънал при Дуриданов, нямаше лесно ставане. А той беше много благ и спокоен човек - винаги се усмихваше. Особено на дамите. И досега духът му витае из коридорите на Алма матер. Професорът ходеше години наред с подобни един на друг кафяви костюми с трикотажна жилетка под сакото. Говореше се, че винаги е готов да оцени хубавите и елегантни студентки, въпреки че никога не нарушаваше академичния протокол - за разлика от други преподаватели във факултет "Славянски филологии". Беше готов да бъде благосклонен и когато отговаряш кратко (защото хал хабер си нямаш точно от този въпрос в конспекта), но интелигентно (защото имаш сериозна обща езикова култура, получена още в средния курс и гимназията). Всъщност за него в крайна сметка беше по-важно колко ти е акълът, а не дали зубриш безпаметно.

През 80-те години в българската филология в Алма матер имаше доста жертви и на изпита по педагогика. Сдържаната и елегантна доцент Симеонка Бъчева, която приличаше на дама от истинските игрални филми, произведени по онова време, разказваше играта на всеки, който не искаше и да чуе за нейния предмет. Но в дипломата на филолозите пише, че могат и да преподават, така че педагогиката беше задължителна. Както и двойките, които доцентката пишеше със замах. Тройката беше повод не за малък, а за голям семеен празник. Който се докопваше до нея, преминаваше. Другите оставаха за догодина.

Професор Михаил Василев обсипваше със стрелите на безпощадния си сарказъм всеки филолог, който не желаеше да чете детската и юношеската литература. По-страшни обаче бяха двойките, които пълнеха книжките. Още се разказват легенди как Мишо се канел да замеря с телефонния апарат всеки, който бърка годините, в които Ран Босилек и Леда Милева пишат най-вълнуващите си произведения.

В някогашното МЕИ още се споменава прочутият професор Брадистилов. Почти няма студент, преборил се с изпита по математика при него от първия път. Има и рекордьори, явявали се по 7-8 пъти. Късметлиите, получили тройка при мастития математик, са търчали веднага да се снимат с отворена студентска книжка на фотото до кино "Сердика". По-лабилните, разбира се, направо са се отказвали, намразили математиката завинаги.

Дори във ВИФ (днес НСА), където пък се говореше, че единственият изпит, който се взема с главата, е челна стойка, също е имало непреодолими препятствия и мрачни студентски дни. Може да си най-големият рекордьор на света, но за прочутия някога професор по физиология това е нямало никакво значение. Мнозина знаменитости са го изпитали на гърба си. Разказват, че преди да започне изпитът по биомеханика, другата мъка на вифаджиите, студент борец помолил преподавателя да погледне през прозореца. Виждате ли това прасе, което се разхожда долу, запитал юнакът. То е ваше, ако изпитът е мой, продължил той.

В крайна сметка историята запомня не тези, които с лекота пишеха тройките - кога заради досадата да изпитват, кога от любов към младежта, а онези, спечелили си славата на страшилища. За тях се говори из аудитории и коридори, макар че мнозина вече отдавна ги няма на тази земя. А известно е, че човекът е жив, докато има кой да си спомня за него. Такава е световната диалектика, независимо дали времето, в което живеем, е соц., кап. или неясен преходен период.

Любимият цербер

Професорът по езикознание Борис Симеонов е скъсал изключително много студенти в историята на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Той обаче е от най-обичаните преподаватели в местната Алма матер - заради нестандартния метод на изпитване, който прилага години наред. Симеонов напусна този свят през 1996 г., но и до днес като легенда се разказва в коридорите на Ректората, че към незнаещите е бил безкомпромисен. В същото време "незнаещ" по неговите предмети "Езикознание" в първи курс и "Сравнително езикознание" в четвърти е много субективно понятие. Някогашните му студенти разказват, че обичал да дава въпроси извън конспекта и лекциите. Случвало се да пита има ли падежи в английския език и колко са родовете в някой от екзотичните за нашите географски ширини граматики. Ако студентът не прояви въображение, излизал с красива двойка в книжка и чакал есенната сесия. Професорът късал за общи приказки, както и за един грешен от пет верни отговора. Според настроението изпитвал някой по две минути, а друг въртял на шиш по цял час. И в двата случая гаранцията за повече от двойка била нулева. Един от любимите му трикове по време на сесия бил да задава последователно въпроси от конспекта на първите трима от групата. В момента, в които чакащите навън се усещали, че Симеонов карал по ред, той правел неочакван обрат и така отново започвали да валят двойки. Въпреки странностите му и постоянната неизвестност, в която държал студентите си, те до един го обичали и уважавали - бил голям ум и ерудит. Пък и съзнавали, че всичко е за тяхно добро и че само по този начин ще научат всичко необходимо за бъдещата им професия на филолози.

Да се мъчиш в Югозападния

Истински страх у студентите от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград всява проф. д-р Васил Марков. Те не само че не отсъстват от лекциите му, но часовете му са и сред най-посещаваните. Никой не може да отрече, че професорът е от титаните във факултета по изкуства. Самият той неведнъж е казвал, че не желае да създава кадри, които после не могат да си намерят работа поради незнание. Именно с това оправдават строгостта му. "Винаги изискан и с усмивка, проф. Марков може да развали всичките ти планове, ако смяташ, че можеш да вземеш изпит, без да си учил. И да си назубрил темите е най-малкото, което можеш да направиш. За истинска шестица си е цяло "ходене по мъките", разказват студенти. Интересна тенденция през последните няколко години се наблюдава във Философския факултет - там проф. Николова редовно къса 80 на сто от явилите се на редовен изпит, но пък за сметка на това поправката се взима с "добър" и "отличен" почти винаги. Самата преподавателка има доста завишени критерии, а нейните възпитаници споделят, че е доста странен човек.

Проф. Атанас Атанасов: Наричат ме диктатор

Атанас Атанасов, един от най-елитните актьори на театъра и киното в родината, е сред най-взискателните преподаватели в НАТФИЗ. Професорът може да бъде истинско страшилище за "децата", въпреки че най-добрите от тях дори играят с него на сцената и пред камерите. "Знам, че някои са ме наричали дори диктатор. Аз обаче не налагам никому нищо, а който не иска да учи, просто си отива", казва едновремешният Хамлет. "Пиша двойки или от четири нагоре. Не признавам тройките. Те материализират определен тип поведение - някой не идва с месеци на лекции и няма желание да работи. Талантът трябва да се развива - а това става само с къртовски труд. Няма как с три разказани вица да станеш артист. И дори за миг не се замислям, когато късам разни лигльовци и лигли, дошли тук само и само, за да тръбят, че учат в НАТФИЗ", обяснява Атанасов. "Не само ученето на актьора е бачкане с натрупвания. И при математиката е така, но тя е точна наука. Така че никаква прошка! Тези с трите вица отсега да си търсят друга работа", категоричен е асът на Мелпомена и Талия.

"Наказателният" Стойнов къса 98%

През 2009 г. преподавателят по наказателно право в Софийския университет проф. Александър Стойнов постави ненадминат рекорд - скъса на изпит 212 от 218 третокурсници, т.е. 98% двойки. Той отдавна е смятан за най-трудното препятствие за бъдещите юристи и "минаването" при него при втори или трети опит е добра успеваемост. Голямото късане се случва по начин, който по принцип изглежда парадоксален: тестът на Стойнов е само със затворени четири отговора и нищо повече. "Но е изключително труден. Отговорите са почти идентични изречения, в които разликата е само в една дума", разказват студенти, попаднали сред 98%-те процента. Истината за тази дума може да се научи само при тотално назубряне на учебника на Стойнов или при див късмет, твърдят още от опарените. Преписването при Стойнов също не носи гарантиран резултат - грешният отговор най-често се мултиплицира сред цялата група. След пети курс обаче ръководството на СУ е благосклонно към прехвърлянето на изпити към други преподаватели - златен шанс, чрез който студентите обикновено се добират до жадуваното семестриално завършване. Има още една възможност при Стойнов - вместо тест, да се развие тема от неговия учебник. Тогава двойките са доказано по-малко. След като през 2009 г. се разчува за здравото рязане на изпита, Би Ти Ви пускат репортаж с историята около теста, а Софийският осъмва с графити срещу професора. Тогава Стойнов смъква прага за тройка от 11 на 10 точки. Решение, след което няколко десетки се доближават със стотина метра по-напред до така мечтаната тога.

Двойки за "Мис България"

"Обичам студентите си. Те дали ме обичат, не знам - но ме уважават", казва проф. Любен Корнезов. Наскоро той се раздели с депутатството, белязало голяма част от живота му. Сега животът му минава главно в аудиториите, където се чувства много по-добре. "Късам, защото искам да бъда обективен към всички. Преди години изпитвах в юридическия факултет в Благоевград. И като заваляха едни ходатайства от партийни другари, от роднини... Резултатът бе, че от 127 явили се само седем взеха изпита". Професорът къса няколко пъти дори "Мис България". Красавицата, накичена със скъпи бижута, изглеждала доста съблазнително. Но се налагало доста да почете, докато получи четворка.

Известно е, че на изпит студентка едва не родила в кабинета на Корнезов. Това се случило във Варна. Бъдещата юристка била в напреднала бременност. Професорът й предложил да не чака, защото той изпитвал от сутрин до вечер. И то само на устен - за да разбере как мисли човек. Но момичето явно се е страхувало, защото се решило да влезе чак в десет вечерта.

"Седна. Преподавателите имаме правило - бременна не се къса", връща лентата професорът. "Още повече, че тя беше добра студентка. Изведнъж обаче момичето пребледня, водите й изтекоха. Дойдоха от болницата. Взеха я. Едва не роди в скута ми. Ходих да я видя родилния дом. И тя ми казва: "Професоре, кръстих момчето си на ваше име - Любен. Писахме й шест. Природата. И аз". Твърди се, че това е от малкото отлични оценки, получени на изпит при проф. Любен Корнезов.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички