Според последния анализ, началото на ноември 2025 г. показва формирането на ранно стратосферно затопляне (Early Stratospheric Warming Event) над Северния полюс. Това е процес, при който горните слоеве на атмосферата — стратосферата — се затоплят рязко, предизвиквайки забавяне и дестабилизация на полярния вихър (Polar Vortex).
Обикновено подобни събития настъпват по-късно през зимата, но този път сигналите се появяват още в края на есента. Експертите предупреждават, че подобна динамика може да доведе до рязка промяна в атмосферната циркулация, а това от своя страна да повлияе осезаемо върху зимното време в Европа, включително и на Балканите.
Полярният вихър представлява гигантска зона от силни ветрове и студен въздух над Арктика. Когато вихърът е стабилен и силен, студът остава „заключен“ в полярните региони, а Европа и Северна Америка се радват на по-меко време.
Но когато вихърът се забавя или разрушава, арктичният студ се спуска на юг, често предизвиквайки продължителни студени вълни, снеговалежи и дори бурни зимни обстановки.
Точно това очакват синоптиците за зимата 2025/2026 г. – слаб полярен вихър, който ще позволи на студените въздушни маси да достигнат континентална Европа още през декември, информират от "Метео Балканс".
Прогностичните модели показват, че през първия зимен месец ще се установи високо атмосферно налягане над Гренландия и Северния Атлантик, което ще блокира типичните западни течения.
В резултат студен въздух от Арктика и Русия ще започне да се спуска на юг и югозапад – първо към Скандинавия и Централна Европа, а след това и към Балканския полуостров.
Очаква се повече сняг в Централна и Източна Европа, като вероятността за снежни епизоди се увеличава и за Балканите.
За Балканите, а особено за България, това развитие носи ясен сигнал за по-студено и по-зимно начало на сезона.
Ако прогнозите за отслабен полярен вихър се потвърдят, декември може да започне с трайно застудяване и с първи значителни снеговалежи в Северна и Западна България.
Очаквания по месеци:
Декември: По-студен от обичайното, с чести нахлувания на арктичен въздух и възможни снеговалежи дори в низините.
Януари: Вероятна по-променлива циркулация – кратки затопляния, но и периоди с интензивен студ.
Февруари: Възможност за ново застудяване, ако полярният вихър остане слаб или преживее вторично разрушаване.
В Южните Балкани (Гърция, южна Албания, Турция) времето ще е по-променливо – редуване на дъжд и кратки по-студени епизоди.
Според тенденциите, зимата 2025/2026 г. има всички предпоставки да бъде по-зимна от последните няколко, които бяха сравнително меки и безснежни.
Ранното стратосферно затопляне е един от най-силните индикатори, че циркулацията ще се „прекъсне“ и ще позволи на студените въздушни маси да достигат по-често до Балканите.
Ако блокиращите процеси в Атлантика се задържат, България може да очаква една класическа зима – със студ, сняг и чести контрасти между сухи антициклонални периоди и активни снежни циклонални нахлувания от Средиземно море.
Ранните сигнали от стратосферата подсказват, че зима 2025/2026 г. може да бъде по-динамична, по-студена и по-снежна от предходните години.
За България това означава реален шанс за стабилна снежна покривка и истински зимен декември – нещо, което липсваше през последните сезони.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
