40 % от младите са недоволни от заплатата, която получават. 39 на сто я възприемат като "горе-долу" прилична, а едва 19,8 на сто смятат, че възнаграждението им е добро. Това сочи докладът за младежта на кабинета, който в момента се разглежда в парламента. Документът обхваща периода от 2010 до 2012 г. и използва статистики както на НСИ, така и на различни социологически агенции. Заради това на някои места данните се оказват противоречиви.
Съгласно този доклад едва 47 на сто от младите работят. Тъй като обаче той включва възрастта от 15 г. нагоре, част от тях всъщност са ученици или студенти. Така реалният процент на безработните млади е по-нисък. Най-много младежка безработица има в Североизточния район. Най-малка е тя не в столицата, а в Габрово и Търговище. 25 на сто от младите обаче са без работа изключително продължително - над 1 година. Под една четвърт от всички младежи обаче въобще се обръщат към бюрата по труда, за да им намерят работа. Близо половината търсят назначение чрез приятели, а 37,8 на сто си намират оферти от интернет. На пълната си заплата се осигуряват едва 60 на сто от младите хора. 32,4 на сто биват осигурявани на минимална заплата, а 6,4 на сто са изобщо без осигуровки.
Това очертава доста тревожна тенденция по отношение на пенсионните фондове и парите, които постъпват в НОИ - едва ли много от сегашните млади след време ще влязат в числото на щастливите пенсионери. Едва 70 на сто от младите висшисти работят, но част от тях продължават образованието си в магистърска степен. При среднистите този процент е 55 на сто, защото значителна част от тях стават студенти. От младите с основно образование обаче си намират работа едва 19,3 на сто - останалите явно са обречени на продължителен престой в гетото. Любопитен е фактът, че 87 на сто от младите хора мечтаят един ден да имат собствен бизнес. Едва 6,4 на сто вече са разкрили такъв. Най-много младежи мечтаят да имат фирми в сферите на маркетинга и ресторантьорството.
Най-желани пък са професиите на адвоката, PR и лекаря, въпреки че според статистиката най-много младежи учат администрация и управление. Броят на студентите в частните университети за последните 4 г. е намалял с 12 000, докато този в държавните е нараснал, макар и съвсем малко. Причината е, че все повече наши младежи предпочитат да дават пари не за частен вуз у нас, а директно да отидат в чужбина. Интересното е, че всеки 10-и млад човек у нас е оставал на поправителен изпит или е повтарял клас. Около половината пък са вземали частни уроци. Броят на отпадащите от училище е намалял с около 8 на сто, но тревожното е, че 80 на сто от напусналите твърдят, че след това не ги е потърсил никой - включително и преподаватели от училището.
Данните за причините за отпадането са силно противоречиви. Авторите използват две изследвания. Първото, направено от "Медиана" през 2011 г., сочи, че по семейни причини от клас си тръгват 52 на сто, а заради нежелание да учат отпадат 24,5 на сто. През 2012 г. обаче проучване на Института за социални изследвания твърди, че заради нежелание да стоят над книгите от училище отпадат 55%. Поради липса на финанси пък напускат 44 на сто. Според "Медиана" най-много отпаднали от училище са роми - около две трети от всички напуснали. Около 30 на сто са българчета, а останалите - турци. Докладът сочи и любопитни данни за свободното време на младите хора. Оказва се, че всеки четвърти от тях не е спортувал и излизал сред природата в последните години.
Младите жени отделят повече време за хобита и домакинства, а мъжете - за спорт и компютри. Когато влязат в нета обаче, те стоят основно във фейсбук и чатят. 63 на сто от младите основно висят в социални мрежи, 47 на сто чатят, а едва 46 на сто търсят информация. Броят на четящите "на живо" обаче е още по-малък. Около една трета от запитаните са казали, че не четат нищо в момента, а 38 на сто въобще не са отваряли книга в последната една година.
Въпреки че 55 на сто от анкетираните са заявили, че алкохолът вреди, всеки трети посочва, че през последната година му се е случвало да "се напие здраво". Мъжете, които са го направили, са три пъти повече от жените. Като цяло 43 на сто употребяват концентрати, при това за последните няколко години броят им е нараснал. Предпочитана напитка обаче е бирата. По отношение на цигарите е по-висок делът на младите, които вярват във вредата от тях - 72 на сто. Въпреки това всеки трети е пушач. Всеки пети пък е с наднормено тегло. Интересна е статистиката по отношение на емигрантите - България напускат най-много хора между 20 и 39 години. Те са 51 на сто от всички, избрали Терминал 2. До 59 г. емигрират 26 на сто, а 8,5 процента се решават на тази стъпка над 60. 15 на сто заминават навън още преди да са навършили 20 години. Любопитното е, че повечето ни емигранти са жени - 52,7 на сто от напусналите България.
Докладът обаче не прави анализ на ситуацията и не посочва мерките, които трябва да бъдат взети в сферите, където положението е критично, а се задоволява с това да посочи колко пари са отпуснати за тази или онази програма. На практика не става ясно какво трябва да последва от въпросния документ. Шеф на парламентарна комисия, който преподава в университет, дори заяви при разглеждането му, че ако това бе дипломна работа, не би я приел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
