Вторник,

Завършват разкриването на Акропола на Перперикон

От: Администратор -
A
A
A

Започнаха разкопките на източната част на цитаделата

Археологическото лято 2016 г. преполови. Засега родната земя не "изригна" някакво сензационно златно съкровище. Но българските учени не могат да бъдат недоволни от резултатите от досегашната си работа, които внасят нови детайли в историята на изследваните от тях обекти. А също и в тяхното реставриране и социализиране.

На пресконференция вчера проф. Николай Овчаров представи свършеното досега от екипа му в Перперикон. "Над 80 души работят това лято на скалния град благодарение на осигурените 220 000 лева от община Кърджали. Със сигурност на 10 септември, когато приключва сезонът, ще завършим окончателно пълното разкриване на Акропола, който ще бъде изцяло отворен за посещение. Вече работим по последните 4 квадрата - общо 100 кв. метра, където досега беше лагерът ни. Започнаха разкопките и по петата, североизточна врата на Града, където са запазени 3-метрови стени, а също и по южния сектор, където е открита огромна цистерна, дълбока 4 метра, с чешма. Тук се натъкнахме на римско женско погребение от III век, при което открихме бронзови обеци-наушници, бронзов пръстен и гривна, също и стотици мъниста от стъкло и полускъпоценни камъни. Интересна е и изключително добре запазената бронзова тока от конска амуниция, също от римската епоха", обясни Овчаров.
Археологът представи и работата на екипа на доц. Здравко Димитров, който през последните години изследва т.нар. цивилизация на скалните хора, наречена "Градът на слънцето". За нея са характерни изсечените трапецовидни ниши, с височина до 80-100 см, които кореспондират, с култовите комплекси в Перперикон и Татул. В района на село Ангел войвода, община Минерални бани, доц. Дмитров е отрил скален гроб, подобен на този в Татул и слънчев олтар. Очевидно култът властва над Източните Родопи - между Белинташ, Златоград, Крумовград и Хасковско, предполагат археолозите.

Проф. Николай Овчаров отчете и досегашните резултати от разкопките на Мисионис край Търговище. Освен 4 нови сгради в "болярския квартал" особен интерес представлява изображението на птица върху острие, намерена в храм от II-III век. "Очевидно става въпрос за култов предмет, използван при религиозните ритуали", заключи археологът.

Византийска жълтица изскочи на Калиакра

Националният археологически институт с музей към БАН и Националният исторически музей (НИМ) провеждат за втора поредна година археологически проучвания на резервата "Калиакра". Ръководители на разкопките са Елена Василева от секция по Средновековна археология на НАИМ-БАН и Филип Петрунов, уредник в отдел "Археология" на НИМ.
По време на археологическите разкопки на крепостта "Калиакра" са проучени няколко жилищни помещения от периода на средновековието (ХIV в.). Продължи разкриването на антична сграда с изцяло проучено едно помещение, вероятно предназначено за склад. Сградата, респективно и помещението, се датират в VI в.

На финален етап от проучването е и средновековният некропол, разположен до първата укрепителна линия на крепостта. Той се датира в ХIV в., а през тази година от него са регистрирани 15 гроба. По-голяма част от гробовете са на деца. В почти всички съоръжения бяха открити гробни дарове - обеци, копчета, токи за колани. В един от гробовете бяха открити 20 медни копчета с позлата. Интересно е да се отбележи, че в някои от ямите има останки от дърво, което е използвано за ограждане на ямите и/или за ковчези. Находките от проучванията са предмети от бита - ножове, точила, ключове, фрагменти от стъклени съдове, както и накити. Монетният материал е предимно от IV до VI в. - повечето от времето на император Юстин II. Има и турски, от времето на султан Баязид I, както и татарски монети и екзагии (теглилки за мерене на монети).
Особен интерес представлява откритата златна монета на императорите Андроник II и Михаил IХ, сечена между 1305-1320 г. Теглото й е 3,00 грама, като е редуцирана (орязана), като реалното й тегло е било 4,03 г. Златни монети на Калиакра излизат много рядко, а това е ново доказателство за икономическото значение на Добруджанското деспотство в средата на XIV век.

В Юнаците намериха древно злато

През това лято продължи и археологическото проучване на селищна могила Юнаците. Разкопките се провеждат благодарение на осигурено финансиране от Фондация "Балканско наследство" и Министерство на културата, чрез подписани договори с Регионален исторически музей - Пазарджик, както и дарение на американския гражданин Робърт Гудуин.
Проучванията потвърдиха изключително важното значение на Селищна могила Юнаците през каменно-медната епоха (5000 - 4000 г. пр. Хр.). В някои случаи находките дори надминаха очакванията. В загадъчната негативна структура от вътрешната страна на крепостната стена се достигна дълбочина 6,50 метра, като се откриха многобройни фрагменти от съдове, предмети, свързани с култа, части от черепи на различни животни - елен, тур, глиган, мечка, а също и на хора.

Проучват се и постройки от четири последователни строителни хоризонта (последователни селища). Сред многобройните открити в тях находки правят впечатление колекцията от четири изображения на Великата богиня-майка, лежащи в непосредствена близост едно до друго, фигурка на човек-птица, глинени антропоморфни и зооморфни фигури, добре запазени съдове.

Най-впечатляващата находка е златното мънисто, открито в жилище от каменно-медна епоха - 4600 - 4500 г. пр. Хр. Това е може би най-ранният златен предмет, известен в Европа, съпоставим единствено с Варненското злато.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички