Историята на човека, поглъщал невъобразими количества храна
В края на XVIII век, когато ритъмът на Френската революция разтърсва градове и села, Европа научава за човек, чийто живот се превръща в медицинска и човешка загадка. Наричан Тарар, той е известен с ненаситен глад и способност да поглъща количества, които биха разорили дори най-богатата столова. Историята му, описвана от лекари и очевидци, смесва трагедия и шоу, експеримент и отчаяние, бедност, война и неразбрана болест.
От гладно дете до улично чудо
За ранните години на Тарар се знае малко и почти винаги от втора ръка, но разказите съвпадат в едно: още като момче той проявявал глад, който надхвърлял всяка семейна норма. Роден вероятно около 1770 година в Лион или в околните селища, той рано се сблъсква с бедността на френската провинция. Прякорът му идва от популярна мелодия (Tarrare), под която понякога танцували улични артисти.
Самият той бързо разбрал, че странността може да бъде превърната в препитание. Още като юноша Тарар вече се придвижвал заедно с трупи от комедианти, въжеиграчи и шарлатани, които обикаляли по панаири, продаващи сензации. Гълтал ябълки по цяла кошница наведнъж, парцали, камъни, дори дребни животни. Тълпата се ужасявала и аплодирала едновременно.
Свидетели описват как коремът му се раздувал като барабан след всяко представление и как кожата му увисвала като празна торба, щом гладът го принуждавал отново да търси храна. Миризмата, която излъчвал, била упорита и отблъскваща. Потта му лепнела, а дъхът му напомнял на гниене, което никое почистване на можело да скрие. Дали е бил чудо на природата или болен човек, публиката не знаела. Тя плащала за ужаса и излизала с истории за разказване.
В съдбата му личат и по-широки контури. Светът на панаирите е място, където болката се превръща в номер, а бедността в принуда да показваш себе си. Гладът на Тарар съвпада с години на недостиг, поскъпване и безкрайни преходи по прашни пътища. Уморените търговци и занаятчии отстрани плащат за зрелище, ала носят у дома истории за чудо и за ужас. Така се ражда слава, която не принадлежи на един човек, а на колективната нужда да се обяснят неслучващите се неща. За него това е хляб, за тълпата е тема за разговор, за лекарите - случай, който чака своята диагноза.
Наука или сензация
Когато революцията превръща Франция във военен лагер, младият мъж постъпва в армията с надежда за постоянна храна и някаква принадлежност. Но войнишката дажба е ограничена, а неговият апетит е безмерен. Съратниците му го запомнят да обикаля казаните, да изравя остатъци, да моли за трохи и да се мята между отчаянието и срама.
Изтощението го сваля на легло и така той попада в ръцете на лекарите. Сред наблюдаващите се откроява хирургът Пиер-Франсоа Перси, който оставя записки за изумителните количества, поглъщани от пациента му. Тарар изяжда храна за много хора и пак не се чувства сит. Коремът му се разтяга, кожата му се набраздява, пулсът му препуска, а очите му помътняват.
Медиците, които тогава все още жонглират между хуморната теория и нови анатомични прозрения, виждат пред себе си жив експеримент. Предлагат му месо, хляб, свинска мас, дават му даже чужди и опасни обекти, като камъни, въглени, дребни животни. Една котка изчезва в гърлото му, а после се връща наполовина смляна. Гущер и змия не будят отвращение. Той ги поглъща с инстинкт, който изглежда по-силен от всяко човешко колебание. В болничната зала мирише тежко.
И докато лекарите се колебаят между научното любопитство и етичната граница, пациентът мисли само за още храна. Военните болници навремето са пренаселени и шумни, със смесица от нови идеи и стари привички. Диетите са строги, лекарствата са прости, а хигиената е променлива. Тялото на Тарар сякаш не признава графици и предписания. Лекарите измерват, претеглят, водят записки, опитват да въведат ред, но гладът му не влиза в рамки. В паузите между наблюденията той заспива изтощен, буди се потънал в пот и отново моли за храна. В тези малки цикли на надежда и срив се вижда как болестта обхваща не само органи, но и обноски, отношения, самочувствие.
Шпионинът, който поглъща тайни
От специфичната му способност да поглъща предмети се ражда идея, която днес изглежда безумна, а тогава се струвала практична. Ако документ бъде запечатан в малка кутия и погълнат, може ли той да премине невредим през вражеските линии? Командирите решават да опитат. На Тарар е поверено пробно писмо. Кутията е малка, грубо изработена, и изчезва в тъмното гърло без видим труд.
Мисията завършва с плен, побой и подигравки. Прусите чакат естествения изход, отварят кутията и прочитат съдържанието. За щастие, то е без значение, ала унижението е съвсем реално. След връщането му французите вече не виждат в него оръжие, а риск. Това е човек, който краде храна, буди отвращение в палатките и не може да бъде оставен без надзор. Тарар отново е изведен към болницата, но не като печеливша особеност, а като тежък случай, с който никой не знае какво да направи.
Човекът, превърнат в средство, се връща към съдбата на обект. Хората, които го пазят по време на мисията, също са част от тази история. Те носят чувството на вина, че оставят болен човек да рискува живот и достойнство за абсурдна идея. Връщането му след плен е без триумф. Смешното и страшното са разменили местата си. Онова, което е изглеждало като необичаен талант, се оказва непоносима зависимост, която проваля и най-прагматичните планове.
Болница, слухове, смърт
Отчаяни, лекарите пробват опиум, за да притъпят апетита и да успокоят нервната система. Назначават оцетни разтвори, търсят ефект от вино, предписват тютюн. Тарар се опитва да се държи, но гладът е господар, който не признава дисциплина.
Слухове го представят като крадец на ястия от чужди тави и като човек, който нощем се промъква в моргата. Някои истории намекват за изчезнали новородени, макар преки доказателства да няма. Тези разкази говорят повече за моралната паника на болничния свят, отколкото за фактите.
Но клеймото остава и го изолира още повече. През 1798 година настъпва рязък срив: диария, треска, изтощение, миризма, която изпълва коридорите. Аутопсията, извършена след смъртта му в млада възраст, описва разширен хранопровод, огромен стомах и черва, които сякаш са изгубили обичайната си пропорция. Белите дробове са покрити с абсцеси, дори сърцето и черният дроб изглеждат претоварени, сякаш тялото е живяло на предел. Тези находки не дават окончателен отговор, но сочат към организъм, който е бил принуден да работи в режим на постоянно пренатоварване.
След смъртта му медицинските описания се опитват да съчетаят факт и впечатление. Разширените органи говорят за хронично претоварване, а абсцесите за инфекции и слабост. Лекарите са обезоръжени от липсата на лечение и от социалния контекст, в който един беден мъж не получава нито достатъчно грижа, нито защита от сензационността.
Между куриоза и трагедията
Съвременната медицина би търсила отговори в полифагия, в хипертиреоидизъм, в увреждане на хипоталамуса, в редки синдроми, които разстройват усещането за ситост и регулирането на температурата, потоотделянето и метаболизма. Нито една диагноза не пасва напълно, а и историческият материал е оскъден и пристрастен. Очите на свидетелите са гледали едновременно на болен човек и на спектакъл.
Затова Тарар остава в учебниците като крайност, която поставя граница между знание и нездраво любопитство. Той е доказателство, че човешкото тяло може да наруши собствените си правила и да превърне храненетоу най-обикновения акт на поддържане на живота, в мъчение. Но зад куриоза има биография: изоставено дете, уличен артист, войник, провалил се куриер, пациент, който умира сред погледи, колебаещи се между съжаление и отвращение.
Днес неговата история е етичен урок, че изследването не бива да обезличава, а любопитството не трябва да преобръща страданието в номер за публиката. Ако има нещо, което можем да научим от неговия живот, то е скромността пред нестандартното и състраданието към онзи, чиято нужда никога не е била разбрана. В края на краищата, „вечно гладният французин“ ни напомня, че всеки изключителен случай в медицината е преди всичко човек и че науката е длъжна да го помни не само като симптом, а като съдба. Тази картина е едновременно страшна и поучителна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
