Кастро захвърли пурите, Брежнев бил луд по папиросите
На всяка Нова година хиляди мъже, жени, влюбени, разведени, милионери, безработни и всякакъв род човешки създания се заричат две неща: че ще отслабнат и ще зарежат цигарите. Малцина успяват, мнозина - не. И така до следващия 31 декември. Статистиката показва, че днес в България пушачите са 45 на сто от населението. Малко повече са пафкащите представители на силния пол. Евите обаче смело ги догонват. Ефектът от забраната да се пуши на обществени места е под въпрос. На пръсти се броят тези, които са загасили последния фас и завинаги са забравили обаянието на тютюневия дим.
На битката с папиросите са посветени поеми (Маяковски), политически речи (Фидел Кастро), лекции, докторати, трактати, закони, клетви. Докато трябваше да рекламира неповторимите кубинските пури, Ел Команданте не изпускаше от ръката си скъпия тютюнев свитък. Когато пурата стана дефицитна стока и в родината му, той демонстративно я захвърли и призова да го последват всички верни на революцията герилейрос.
Кастро спря, но големият му враг, американският президент Джон Кенеди, не успя. Нещо повече, той остана верен точно на уникатите от Острова на свободата.
Наскоро "Стандарт" писа, че съветският ръководител Леонид Илич Брежнев бил силно пристрастен към тютюна - поне по две кутии дневно. Накрая специално за него била изобретена кутия за цигари, която се отваря веднъж на час. Един от най-силните мъже в света чакал с детинско нетърпение този миг. Путин обаче се дистанцира от примера на Илич. Той наложи в Русия най-строги санкции против тютюнопушенето, като с този си акт напълно заприлича на чиновниците от Европейския съюз.
През летните отпускарски месеци дилемата "да пушиш или не" отново става актуална. Не е ли невъзпитано и дори тъпо да димим на плажа, край басейна и в планината, питат се тютюнджиите. Как да избегнем презрителните погледи на дамите или нервните подмятания на аскетите, терзаят се те. Да се спрат цигарите е умно, полезно за джоба и здравето, но трудно дело. Опитите с лепенки и хапчета, източните практики, както и заплахите на докторите не дават резултат. Някои все пак успяват. Бях страстен пушач - по 40 цигари дневно, но след молитви Господ ми помогна да се откажа, пише дама в социалните мрежи.
За какво ли вече не разчитаме на Всевишния. Екстютюнджия романтик пък споделя, че любовта към жената може да се окаже по-силна от страстта към никотина. Дамата, която неочаквано срещнал, била самата мечта. Достолепна, красива, любвеобилна, наскоро загубила съпруга си. Всичко било като в рая до мига, в който вечно усмихнатата красавица неочаквано сменила физиономията си: Не понасям цигарите ти, креснала без пощада. Красивите вечери на свещи вече нямали същата сладост. Романтикът хапвал набързо и тичал на балкона, за да запали. Той, свободният човек, който не се разделял с цигарата нито в колата, нито на бюрото, нито дори в леглото, сега бил принуден да се прости с най-голямото си удоволствие. Продължил скришом. Номерът не минал. Любимата, чиито съпруг, заклет пушач, бе починал от рак на белите дробове, била безкомпромисна: Или аз, или цигарите. Той избрал тютюна. Но за кратко. Страдал за нея и топлото й легло. Една сутрин подминал вратата на магазина и не си купил цигари. Вечерта я поканил на вечеря в залата за непушачи. Доста по-късно се разделили - поради несъвместимост на характерите.
Как да спрем цигарите - ето какво разказват тези, които са успели.
Дидо Мачев: Клетвите са излишни
Започнах да пуша на 17. Захванах ги рязко и изведнъж - с две кутии през една нощ. Почина баща ми. Разстроих се, блокирах, нямаше кой да ме спре. Пушех яко. Никакви лиготии. Две, а понякога и три кутии "Арда" и "Шипка" на ден. Сутрин беше отвратително. Два пъти се опитвах да ги спра. Неуспешно. Заричах се. Клетви, магии, заклинания - но напразно. Докато дойде моментът, в който се разболях от жестока ангина. Гърлото ме болеше ужасно. А това е инструментът, с който си вадя хляба. Осем дни не пуших. Оздравях и първата ми работа бе да взема кутията и да запаля. Тогава си казах: Абе, толкова дни не съм пушил, нека видя колко още ще издържа без тютюн. За окончателно спиране обаче и през ум не ми е минавало. Настъпи странно време: не пуша, но цигарите са в мен. Винаги. Сядам, и първото, което правя, е да извадя кутията и да я сложа на масата. Минаха месец, два, три. Тези около мен изпушваха моите цигари. Купувах, но не палех. Любопитството ме гризеше: Колко ще изкарам? Минаха пет месеца и на един як купон някой извади папироси и ми предложи. Отказах. Ще издържа, казах си. И до днес успявам.
Астор: Запалих на 8
Осемгодишен запалих първата цигара. И това стана в семейство, в което никой не пушеше. Изключение бе дядо ми. Той димеше, но винаги навън. Вкъщи обаче винаги имаше кутия цигари. Дойдат ли гости, баща ми ги черпеше. Запалих не защото ми се пушеше. Исках да изглеждам мъж. Дърпам от цигарата и се любувам на образа си в огледалото. Знаех, че не е хубаво, затова научих още две-три приятелчета да пафкат. Като ни се скарат, да делим вината. Станах на петнадесет и вече започнах да пуша повече. Но само през лятото. Странно. Зимата не палех. По-сериозно се захванах със занаята в 11 клас. Тогава станах контрабасист в естрадна група. На турнето се запознах и с първата илюзионистка в България. Вече бях артист, нямаше как да не пуша. В казармата ги подхващах със ставането. Това бе за кратко. После никога не палех преди закуска. Но отиваше по кутия на ден. Боян Радев, моят колега и кум Юлиан, братът на Емил Димитров, и аз пушехме "Житан", силни френски цигари, в които никотинът бе по-малко. За първи път ги отказах с хапчета. Тогава много ги рекламираха. Издържах осем месеца. Следващият опит продължи три години, но се случи някаква неприятност и сам не усетих как цигарата се оказа в ръцете ми. Последният път ги спрях в Багдад. Беше ноември 1984 година. Този път завинаги.
Памбос ги отказал заради салсата
Салса гуруто Памбос Агапиу бил страстен пушач от 16-годишен. Още в годините, когато живеел в Кипър, пафкал по два пакета на ден. Когато отишъл в Англия и започнал да се занимава с танци по-сериозно, тренирал в местни школи по 4 часа на ден, усетил, че му пречат. Задъхвал се, не бил така пъргав. Успял да ги понамали. Трудно било, но пушел по-малко. През 1995 г. се върнал пак в Кипър и отново започнал да пали по две кутии на ден. На следващата година пристигнал в България да учи в спортната академия, където по-късно се дипломира със специалност спортни танци и физическо възпитание. От шест до 9 вечерта се отдавал на салсата, цигарите отново започнали да му тежат. Сутрин кашлял, усещал, че бил пристрастен. На Богоявление ги отказал. "Бяхме на дискотека до 6 сутринта с приятели, пихме, пушихме, като се върнах, се проснах в леглото и заспах. Когато се събудих, ми беше много кофти и тогава реших - няма да пуша повече. Трябваше да реша - или танците, или цигарите. Най-тежки бяха първите два-три месеца. Бях нервен, усещах, че нещо ми липсва, но жаждата ми за салса беше по-силна. Около мен всички пафкаха. Кашлях още седмици наред, докато се изчисти отровата в организма ми. Като гледах приятелите с цигара в ръка, ми идеше и аз да запаля. На ръба бях. Потях се от раздвоение. Но издържах. Вече 18 години не съм докосвал тютюн. На 40 години съм, но танцувам с много енергия и то нонстоп, ако не бях ги спрял, нямаше да е така. Държа и танцьорите в отбора ми да не пушат или поне не пред мен, или поне не в дните, когато репетираме", казва инструкторът по салса.
Анелия казва "стоп" заради работата
Преди време фолк дивата Анелия сподели, че се отървала от вредния навик. "Спирането на цигарите е най-хубавото нещо, което направих. Беше много сериозно предизвикателство за мен, но се справих. Имах проблеми с гласа си, беше се преуморил и се чувствах много зле. Ходех болна на работа и нямах сили за нищо", казва фолк дивата.
Зъб избавя Сърменов от порока
Калин Сърменов слага край на цигарите, след като препатил с болен зъб. Преди години отишъл на стоматолог, надявайки се да има обикновен кариес. Наложило се обаче да извадят зъба и да му сложат имплант. Заради това трябвало да спре да пуши. Актьорът не е палил оттогава.
Фарел къса с навика на рождения си ден
Колин Фарел също успя да спре цигарите. Ирландският актьор ходеше с никотинови лепенки по време на снимките на филми, на които пушенето е забранено. Сега вече носителят на "Златен глобус" е сложил край на пристрастеността си към никотина в името на по-здравословен живот. "Време беше. Пушех по 40 цигари на ден, но не им се наслаждавах.
Така че на 34-ия си рожден се наслаждавах максимално на един пакет цигари и съзнателно гледах всяко облаче дим, докато не изпуших последния фас в 11,55 часа. Направих си цял ритуал, дори написах писмо до тютюна, като отдадох на всичко огромно значение. И се преборих с цигарите".
Синът на Ръсел Кроу го спасява
Ръсел Кроу отказа пушенето, след като малкият му син го хваща с цигара. Пушенето е един от най-големите пороци на актьора. Години наред той пафкал повече от две кутии дневно, но винаги гледал да се крие от двете си малки деца. 6-годишният му син Чарли обаче го спипал на местопрестъплението. "Можете сами да изчислите - пуша от 36 години по 40 цигари дневно, но понякога това количество стигаше и до 60. Стигнах до точката, в която тялото започна да ми подсказва, че трябва да се откажа от вредния си навик. Бях в кабинета си и ми се стори, че вратата се отваря. Огледах се и не видях никого, затова запалих цигара. По-късно се протегнах да оставя цигарата си и видях Чарли скрит между кушетката и масата, а той със сигурност ме видя, че пуша. И това беше наистина последната ми цигара", споделя австралиецът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
