Знаете ли къде е родината на нестинарите? Точно от там, Голямата аязма в Странджа, започва специалната рубрика на "Стандарт", която ще разбули всичките им тайни. Ще ви разкажем за легендарните нестинарки от миналото и за посветените в огнения ритуал днес. Кой е най-младият танцьор върху жарава в Странджа? Как е "прихванала" една от най-известните нестинарки? И всичко за празника на 3 юни в село Българи, когато в Странджа по стар стил почитат Свети Константин и Елена - четете в репортажите на специалния ни пратеник Иван Филчев.
Край свещения извор краката им изстиват и са готови за жаравата
Неделята преди 3 юни в Странджа, когато по стар стил почитат свети Костадин, а ден по-късно - света Елена, не е като останалите в годината. Тогава празнични шествия от петте нестинарски странджански села - Кости, Българи, Граматиково, Сливарово и Кондолово - се отправят към Влахов дол. Наричат местността още Голямата аязма. Намира се между петте села и е известна като родината на нестинарите.
8.30 ч. На площада в село Българи, където на 3 юни нестинарите ще влязат боси в огъня с икона в ръце, са се събрали петнайсетина души. Мъж носи на ръце иконата на светиите Константин и Елена. Динко от Бродилово, който е най-младият нестинар в Странджа, започва да бие тъпана. Гайда няма. "Майката на гайдаря се споминала вчера, та не може да дойде. Бог да я прости!", разнася се бързо клюката. С коли и УАЗ-ка шествието тръгва към Кости, за да се слее с тамошното, преди да се тръгне към Влахов дол.
9.00 ч. "В Кости спазват най-стриктно ритуала", подшушва някой, който впоследствие се оказва прав. Всички тръгват към църквата, за която се твърди, че е най-красивата в Странджа. Възрастни жени в черни дрехи палят свещи и се суетят около иконите. "Честит панагир!", поздравява младо момче стариците, които бързо се разговарят. Слагат червена кърпа на рамото на млад мъж с бяла риза, намятат още една - на рамото на друг. Единият взема иконата на Св. Богородица, другият на светиите Константин и Елена. Мъж с тамян и менче повежда шествието. Следват го съселяните му с иконите, зад тях жени с народни носии. Мълчаливо се стига до площада, откъдето всички поемат с коли по черен път към Влахов дол.
30 минути прах, клони, дупки, кал
за да се озовеш в приказно място, далеч от цивилизацията, под клоните на дървета, до един от притоците на Велека. Там с гайда чакат шествията на останалите три села. "Нестинарите наричат това място Родината. Поне така е описвана в етнографската литература. Жива памет с подробности не е останала, но пък за сметка на това има спомени и легенди", уточнява Георги Мишев, който е доктор по традиционна култура, дошъл от Пловдив специално, за да присъства на обреда. Според едно от преданията на това място е имало село, което се е наричало Припори. "Казват, че местните, за да изпробват кой е най-божият човек, той трябвало да влиза в огъня и играе. Пръв влязъл Костадин. Но му трябвала сестра и тогава в жаравата влязла Елена. Представете си колко древно е това предание, щом тя му се явява сестра", добавя Мишев. Според друго предание точно тук, във Влахов дол, нестинарите ги "прихващало" за първи път и влизали с боси крака в огъня. Каквато и да е истината, всяка година тук се извършва ритуал с определен ред. Повтаря се пет пъти, с процесията на всяко село.
Първа е музиката. Тъпанът и гайдата подхващат нестинарската мелодия, от която
човек настръхва и му се свива гърлото
Така шествието тръгва към свещения извор /аязмата/. Някога иконосците задължително са били мъже в предбрачна възраст, които задължително са следвали някои обредни изисквания. Носели са иконите на дясното рамо, което е покрито с червена кърпа. "Това се прави, защото иконата се счита за жива и събираща присъствието на светеца. По тази причина тя не трябва да се докосва до човека", добавя Мишев. "Днес обаче в обреда имаше някои пропуски, които се дължат на забрава на традицията, незнание и иновации", казва с тъга докторът.
На Голямата аязма всяко село има свой свещен извор, където иконите се "смиват". Поръсват се и се измиват с водата от аязмата, за която се смята, че в този ден на годината е най-лековита. Освен свой извор всяко от петте села има одърче - дървена конструкция, на която се поставят иконите, обредните хлябове и даровете. Във Влахов дол някога имало и борене с икони. Групи от две села са притискали една в друга и който успеел да надделее, се хвалел
Нашият свети Костадин е по-силен от вашия!
което пък значело, че тяхното село ще има повече здраве и берекет.
"Вземете си от погачата. За здраве е", подава парче усмихната възрастна жена. Други пък се суетят около курбана, видял сметката на няколко агнета. Тъпанът и гайдата подхващат отново нестинарската мелодия, която е толкова въздействаща, че повечето смятат, че именно тя тласка хората да влизат боси в огъня. Петко Нанчев, нестинарят от Граматиково, повежда хорото. "Като чуя тази музика, и краката ми изстиват. Ако запалят огън сега, ще вляза, макар че имам операция на крака", споделя Кали Димитрова от същото село.
Възрастна жена от всяко село трябва да пази одърчето с иконите, които цял ден се третират като живи. Дали изкушени от хорото или от курбана обаче, одърчетата на Българи, Конодолово и Сливарево остават без зорко око.
Пламва червената кърпа на Българи
за да напомни вероятно реда на обреда. "Само жените на Кости и Граматиково останаха до иконите. Това е обидно както за нас, нестинарите, така и за самото село", казва с тъга в гласа си един от младите.
Тъпанът продължава да бие. Гайдарят, поклащайки се ритмично, извива нестинарската мелодия. "Няма ли да запалят огън да влизаме?!", недоволства млад мъж в народна носия. Танци в огъня обаче няма. В жаравата с иконата в ръце ще се танцува на 3 юни в Българи, когато Странджа почита св. Костадин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
