Грехът, който омърси Божието творение, достигна ужасяващ апогей на Голгота
На кръста Христос унищожи владенията на злото
Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла: "Разпни Го!", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.
Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.
На този ден почитаме страданията на Христос: подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят изтърпява на Кръста. Денят на Христовата смърт е ден на грях. Грехът, който омърси Божието творение от началото на времената и достигна своя ужасяващ апогей на Голготския хълм. Там вилнеят грях и зло, унищожение и смърт. Безбожници Го приковаха на Кръста, за да го унищожат. Но Неговата смърт даде неотменяема присъда на падналия свят, като разкри своята истинска и метафизична природа. В Христа - новия Адам, няма грях. И заради това няма и смърт. Той приема смърт, защото е знаел трагедията на живота ни. Той избра да изсипе Своя живот в смъртта, за да я унищожи и за да унищожи владенията на злото. Неговата смърт е крайното и върховно откровение на Неговото послушание и любов. Заради нас Той претърпя мъчителната болка на абсолютната самота и отчуждение: „А на деветия час Иисус извика с висок глас: "Елои, Елои, лама савахтани?" което значи: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Марк 15:34).
Тогава Той приема върховния ужас на смъртта с агонизиращ вик: „свърши се!" (Йоан 19:30). Неговият вик е признак, че Той държи смъртта Си в ръцете Си и че мисията Му на изкупление е завършена, изпълнена, приключена.
Но колко странно е това. И докато нашата смърт е радикално незавършена, Неговата е тотално завършена. Денят на Христовата смърт се превърна в истинския ни рожден ден. С мистертията на Христовата смърт и Възкресение, смъртта придобива положителен оттенък. Дори и и да изглежда, че физическата смърт е окончателният край, то не е така, тя не е завършекът на дълъг унищожителен процес. Тя, смъртта, става необходим край, но и сигурен признак за крайната Пасха, за нашия път от смърт към живот, а не от живот към смърт.
От самото си начало Църквата е отбелязвала всяка година трите решителни и важни дни – Велики Петък, Велика Събота и Пасха. Велики Петък и Велика Събота са дни, изпълнени с голяма тъга и строг пост още от времето на най-ранните християни. Велики Петък и Събота насочват вниманието ни към съденето, разпъването, смъртта и погребението на Христос. Оказваме се насред невероятната мистерия на крайното смирение на страдащия ни Господ. Затова тези дни са дни на дълбок мрак, както и на бдително очакване. Създателят на живота е на работа, превръщайки смъртта в живот: „Елате, да видим нашия Живот, лежащ в гроба, за да даде живот на тези, които лежат в гробовете." (Стихира на Велика Събота). Литургийно, невероятното и дълбоко събитие на смъртта и погребението по плът на Бог се отбелязва от една особена тишина, т.е. от липсата на евхаристийна служба. Велики Петък и Велика Събота са единствените два дни в годината, когато не се извършва евхаристийна служба. Все пак преди XII век се е извършвала Света Литургия на Преждеосвещените Дарове на Велики Петък.
С богатите уроци от Писанието, прекрасна химнография и жива литургичност, Божествените служби на Велики Петък изваждат на фокус страстите Христови и тяхното вселенско значение. Химните на службите в този ден ни помагат да вникнем в начина, по който Църквата разбира и празнува невероятната мистерия на Христовата страст и смърт.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
