Tео е едва в десети клас, а отличията и наградите, които е спечелил, вече надхвърлят цяла страница в CV-то му. "Гвоздеят" сред многото български призове от олимпиади и състезания е бронзов медал от 11-ата Европейска олимпиада по природни науки в Люксембург. На нея отборът на Теодор Трифонов от Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София завоюва трето място, въпреки че част от апаратурата, с която трябва да боравят, е нова за тях. Биологията, която за мнозина е тежък и скучен предмет, за него крие дълбоко очарование - при това не от вчера.
"Нямам ясни спомени кога биологията ме заплени за първи път. Помня обаче, че в четвърти клас по време на походите в планината вече ме очароваше всяко животно или растение, което срещнех", разказва Теодор. "Всяка част от животните е красива, мога да открия особен чар дори в перата или ноктите им", разказва момчето.
Теодор е един от малцината ученици, които учат биология не за да кандидатстват медицина. "Тя е само за краен случай. Основно ми харесва един дял от нея - хомеопатията, но това е пак защото той е частично свързан с природата", разказва десетокласникът.
Очарова го обаче работата на терен, възможността да наблюдава животните в техния собствен свят, да го описва и картографира. Вече е участник и в проекти, свързани с работа на терен - един от тях е картографиране на местообитанието на водните кончета в Костинброд, където живее и е учил до осми клас. С помощта на учения от БАН доц. Милен Маринов той се включва в изследването, което става част от научните масиви на академията.
"Да проследиш водно конче е въпрос на шанс. Те доста често могат да бъдат изядени от грабливите птици. Когато слънцето се скрие, кацат, и да ги видиш е много трудно. Край Костинброд обаче има доста водни местообитания, така че успях да открия най-различни кончета", спомня си младият биолог. Едно от най-силните му пристрастия към животинския свят обаче е свързано с орнитологията. По-специално - с грабливите птици. Впечатлен е най-вече от красотата и осанката им, от начина, по който се държат. "За мен тези птици са символ на гордостта", казва Тео.
Хората знаят много малко за тях, познават ги само като изображения. Не знаят кой вид е, нито защо се държи така. А когато се вгледаш в конкретната птица и нейното поведение, тогава откриваш истинската красота." Теодор на няколко пъти е имал шанса да види орел отблизо - е, толкова отблизо, колкото позволява погледът през тръба. "По този начин съм наблюдавал орли в Маджарово, а на олимпиадата по биология във Враца успях да запечатам с фотоапарата един. Не знам обаче дали е малък или голям креслив орел", разказва Теодор. Най-впечатляващата му среща със света на покорителите на висините бил по време на шоу с грабливи птици в един замък в Австрия. Самият Теодор доскоро посещавал и курс по орнитология, организиран от Българското дружество за защита на птиците, но след като класът му минал втора смяна в училище, прекъснал заниманията. Въпреки това често пъти екскурзиите му са свързани с необятния птичи свят - някои от тях, като пътуванията до Триград и Маджарово преди време, са му именно награди за активното участие в състезания по биология.
Най-отговорното участие, което досега е имал, му е донесло бронз от Люксембург. "Ние бяхме работили малко в лаборатории в Биологическия факултет, но тези микроскопи ни изненадаха. Точни, ясни и нови, сякаш току-що излезли от магазина", разказва Теодор. Нищо общо с онова, с което са боравили в България, така че им трябвали "поне пет минути", за да видят откъде ще подхванат нещата. Въпреки това се върнали с трето място. А може би щеше да бъде и по-челно, ако можеха да работят с качествени уреди, докато се готвят за състезанието. Това обаче е болната тема на не едно българско училище, което готви шампиони - най-често се налага да го правим с подръчни средства и вечно недостигащи пари.
Колкото и да е странно, Теодор си няма домашен любимец вкъщи. Няма как да си вземе орел - то е ясно, но и опитът с рибки преди няколко години претърпял фиаско, след като те "ароматизирали" апартамента, в който живеят. След това майката наложила мораториум на животните не само у дома, но и в колата. Това станало, когато Тео намерил трупче на слепок и го прибрал в семейния автомобил. За лош късмет животното изчезнало, а месец и половина след това миризмата в колата напомняла за експеримента му всеки път когато пътували нанякъде.
Иначе родителите му са геодезисти - вероятно и поради тяхната професия работата на терен е в кръвта на Тео. "Когато бях малък, често пътувахме из България и търсехме най-красивите места, най-чистите полянки. Природата се заобичва и така", казва момчето.
Самият Теодор иска да учи в чужбина, за да може да се занимава с това, което е най-голямата му страст. Учи немски и английски и набляга на езиците здраво защото те отварят вратите за чужд университет. "Ако остана тук, вероятно ще се нуждая и от допълнителна работа. Вече познавам много от хората в университета у нас - дори и ако взема цялата теория в чужбина, пак ще мога да работя с тези специалисти тук", смята младият биолог. Когато не наблюдава света на животните, Тео обича да отдъхва в "компанията" на Тери Пратчет или да се наслаждава на преходи в планината. Което отново е свързано с голямата му страст - природата и нейните загадъчни лица, които тепърва му предстои да открие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
