Златното съкровище се връща на Великден 2012 г., 12 000 души го гледат всяка година
Единствено в него 9-те съда блестят в отделни бронирани витрини
Панагюрското съкровище се състои от 9 съда, а общото тегло е 6,164 кг. Трезорът отваря врати през 2012 г., а за изграждането му са изразходвани 4 млн. лв.
Уникален трезор с бронирани цилиндрични витрини посреща всяка година оригинала на Панагюрското златно съкровище. Обикновено то идва през юни и може да бъде видяно в рамките на 40 дни.
През останалото време в трезора е изложено абсолютно точно копие на 9-те златни съда, изработено и маркирано от експерти на Националния исторически музей.
За първи път Панагюрското златно съкровище се завърна у дома на Великден през 2012 година.
На 16 април преди три лета, Светли понеделник, официално отвори врати експозицията "Панагюрско златно съкровище", в която са подредени прочутите девет тракийски съда. Това стана 63 години след откриването им от братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Оригиналът на съкровището е посрещнат от стотици панагюрци и бе показан в специално построената за целта зала трезор, която се намира в двора на Исторически музей - Панагюрище.
Съкровищницата е съчетала в себе си стил, функционалност и изключителни мерки за сигурност. Изграждането й струва 4 млн. лв., като финансирането е изцяло от "Асарел-Медет" АД и от председателя на Надзорния съвет на дружеството и почетен гражданин на Панагюрище проф. д-р Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на културата.
Подземният трезор, който е проектиран от "Архитектура и наследство" ООД - Пловдив, отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. За изграждането му са използвани близо 1500 кубически метра специален бетон. Главен изпълнител на проекта е "Реставрация" ЕАД - София. Това изключително трудно съоръжение е изпълнено само за около осем месеца въпреки високото ниво на подпочвени води в района на Историческия музей и тежките метеорологични условия през зимата.
В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се показва в отделна витрина. Това позволява на посетителите да се насладят дори на най-дребните детайли и орнаменти, изработени от древните майстори. До изкуството на древните майстори се докосват по над 12 000 гости на година. Експерти твърдят, че самите витрини нямат аналог в световната музейна практика. Те са от бронирано стъкло, проектирани са и изработени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра. Самият трезор, наред с преддверието и информационната зала, са облицовани в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.
Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителите могат да получат по-детайлна информация за Панагюрското златно съкровище, откривателите, дарителите и изпълнителите на проекта. В залата е изложена и "пътната карта на съкровището", на която са отбелязани гостуванията на тракийското злато в музеите на над 40 града по цялото земно кълбо.
7 възрожденски къщи пазят духа на революционерите
Впечатляваща е "огърлицата" от възрожденски къщи, музеи и паметници в Панагюрище - град с неповторима атмосфера, който пази традициите и наследството си и съхранява българския дух.
Всички те са част от Историческия музей в града.
Музейният комплекс, освен сградата на Историческия музей, включва зала-трезор на Панагюрското златно съкровище, самостоятелна експозиционна зала за изложби, Дудекова къща, Джунова къща, Синя Хаджидимитрова къща, къща музей Райна Княгиня, Тутева къща, Лекова къща, Дринова къща, Природо-научен музей.
Дудековата къща е с етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура. Построена е през 1856 година. Собственост на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание. Тя е пловдивски тип къща със симетричен план на застрояване и с богата вътрешна архитектурно-декоративна украса.
Джуновата къща приютява експозицията "Панагюрска златарска школа". Построена е през 1893 година. Експозицията проследява възникването и развитието на Панагюрската златарска школа и владените от нея техники за изработка - леене, емайл, коване и филигран. Основно производство на панагюрските златари са били украшенията, трапезната и църковната утвар.
Тутевата къща става символ на революционния дух. На 20 април 1876 г. в нея е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и Карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.
Лековата къща е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 г. Собственикът й Иван Леков е богат търговец, революционен деец и участник в Априлското въстание. Къщата е посещавана от Апостола на свободата - Васил Левски. След заседанията на Оборище в нея отсяда комисията, избрана от Първото Велико народно събрание, свикано през април 1876 година. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния майстор Иван Зографов. В салона впечатлява "Колелото на живота", отразяващо характерната за епохата житейска философия. Къщата е възстановена през 2004 г. чрез проекта "Красива България".
Къщата музей Райна Княгиня е паметник на културата с Национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване - 1873 и нейните първи собственици - Тасо и Михо. В този дом на 18.01.1856 година се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание - Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 година по случай първото официално честване на Априлското въстание.
Столица на България за 10 дни
Панагюрище привлича хиляди туристи с природни забележителности, уникално културно-историческо наследство и богати традиции с модерна инфраструктура и икономически потенциал. Мощният духовен и икономически подем през Възраждането превръщат града в център на Априлското въстание през 1876 година. Тогава за десет дни Панагюрище е столица на България. Паметно място за всеки българин е и близката местност Оборище, където през април 1876 година се провежда Първото българско велико народно събрание и фактически се заражда българската демокрация и парламентаризъм.
В града се намира и единствената в България Геомагнитна обсерватория към БАН.
Многобройните забележителности ежегодно привличат хиляди българи и чужденци, които искат да се докоснат до наследството, останало от предците ни. Предимство са и удобните исторически маршрути до Стрелча, Старосел, Хисар и Копривщица. Все по-атрактивни стават селският и ловният туризъм в региона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
