Четвъртък,

Тъпо острие принудило Жилет да измисли самобръсначката

От: Стоян Праматаров -
Тъпо острие принудило Жилет да измисли самобръсначката
A
A
A
  • Предприемачът, измислил сменящите се ножчета, става милионер за две години
  • "Не се доверявам на човек с мустаци". С този аргумент Рузвелт отказал да стане президент на компанията срещу 1 млн. долара заплата

На 15 ноември 1904 г. едно изобретение получава патент и обрича една професия на забвение. На тази дата американецът Кинг Жилет патентова революционната си самобръсначка със сменяеми ножчета и прави личната хигиена и добрият външен вид на силния пол достижими в домашни условия време.Кинг Кемп Жилет е роден на 5 януари 1855 г. в щата Уисконсин, САЩ, в семейство на преселили се няколко века по-рано френски хугеноти. Работел като търговски агент и продавал от капачки с винт за многократна употреба до четки за зъби, сапуни и всякаква кинкалерия. "Една сутрин реших да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, дори да го търкам цял ден на каиша. Реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм", пише по-късно Жилет. Купил от железарията руло тънка стомана и го разрязал на 500 парчета. По това време вече имало няколко опита за създаването на безопасни самобръсначки, но производството им не било евтино.

От древни времена силният пол се е старал да премахва лицевото си окосмяване, като се счита, че първоночолно този "ритуал" е възникнал по прагматимни причини - да не влизат брадата и мустаците в устата по време на хранене. По време на египетската цивилизация бръсненето се превърнало в естетическа необходимост. В каменната ера се използвали черупки от миди за издърпване на косъмчетата като с пинцета. Можем да си представим с колко болка е била съпровождана тази "епилация". Следващата стъпка в развитието на бръснарската техника е кремъчният нож, който според скалните рисунки бил заточван с помощта на вода. Но притежавал голям недостатък - бързо се затъпявал и бавно се заточвал. А и бръсненето с кремъчно острие оставяло рани и белези. През 4-3 хилядолетие пр. Хр. човечеството се научило да обработва металите и е създаден бръснач от мед, който можел да се ползва дълго време и сравнително бързо да се заточва. Няколко хилядолетия по-късно в Скандинавия създават не просто бръснач, а цяло произведение на изкуството.

На на бронзовите остриета изобразявали митологически сцени, а дръжките им били във формата на глава на животно - най-често кон. През първото хилядолетие пр. н. е. вече се правели бръсначи от желязо в дъгообразна форма. В разцвета на Римската империя по-заможните имали персонални бръснари, а на обикновените граждани се налагало всекидневно да посещават обществените бръснарници. След това развитието на приборите за бръснене практически спряло до 1680 г., когато в английския град Шефийлд започнали да произвеждат първите клинообразни бръсначи. Остриетата им били силно заточени и всяко невнимание водело до наранявания. През 1770 г. френският бръснар и лечител Жан-Жак Перет изобретил безопасен бръснач, като поставил върху острието двустранен дървен ограничител, така че даже при по-голям натиск раните да не бъдат смъртоносни. През 1799 г. в Германия се появява т.нар. Friedlische Rasiermesser /"мирен бръснач"/, който в голяма степен копирал решението на Перет.

По това време освен Великобритания, слава на качествен производител получил и германският град Солинген. През 1847 г. англичанинът Уилям Самуел Хенсън патентовал бръснача във вида, в който всички го познаваме - свързал острието и дръжката и осигурил последващото прибиране на режещата част в ръкохватката. Друго нововъведение било, че към режещата част прибавил гребенче, което да ограничава проникването на острието в дълбочина. През 1879 г. французинът Франсоа Дюран патентовал бръснач с фиксирано клиновидно острие и защита във формата на ролка. Но тази нова машинка не получила голяма популярност, тъй като била доста по-тежка. През 1880 г. братята Ото и Фредерик Кампф подали заявка за патент за самобръсначката "Star" - първата самобръсначка с Т-образна форма, но с несменяемо острие, което трябвало периодически да се заточва. Въпреки несъвършенствата самобръсначката става първият масово произвеждан продукт, като за успеха му голяма роля имала и сравнително поносимата цена. Но все пак по онова време един долар не бил по джоба на всеки.

Липсата на подходяща стомана е най-големият проблем

Така през 1895 г. в ума на Кинг Кемп Жилет се зародила идеята за евтини сменящи се ножчета. Но от успеха го деляли още почти 10 г., през които той усъвършенствал творението си, търсейки евтини материали за производство и най-добрата стомана за самите ножчета. Не по-малък проблем било намирането на начален капитал и инвеститори.Всъщност основният проблем пред Жилет не е приборът, а липсата на необходимата стомана, която трябвало да е едновременна и тънка, и гъвкава, и здрава. Където и да се обърнел за помощ, му отказвали с довода, че все още няма произведена такава стомана. Не успяват да му помогнат дори научните сътрудници от Масачузетския технологичен институт. През 1901 г. Жилет среща изобретателя Уилям Никерсън, който притежава необходимата технология. Започва работа и Т-образният прибор е патентован. Стоманата, разработена от Никерсън, също. Изобретателят пръска над 25 000 долара за усъвършенстването на самобръсначката за периода от идеята до патентоването й. Освен това събира още 5 000 долара от приятели, за да стартира производството.

На следващата година се появява компанията American Safety Razor Company, която през 1903 г. започва серийно производство. През първата година са продадени едва 168 самобръсначки и 51 лезвиета, но през следващата година достигат 90 000 прибора и 123 000 ножчета. За две години Жилет става милионер благодарение на предприемчивия си талант - The Gillette Company започва да продава самобръсначки под себестойността им и дори ги подарява, като прави ползвателите им зависими да купуват ножчета. На кутийките на ножчетата е лицето на изобретателя Жилет и така образът му става известен по цял свят. През 1911 г. предлага на бившия президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията срещу шеметната заплата от 1 милион долара. Рузвелт язвително отклонява офертата: "Бих приел с радост, но, честно казано, не се доверявам много на човек, който прави самобръсначки, а пък е с мустаци". През 1917 г. правителството на САЩ му поръчва 3,5 млн. самобръсначки и 36 милиона лезвиета за войниците, воюващи в Първата световна война. Свикнали със самобръсначката, след демобилизирането си те започват да ги търсят.Жилет умира през 1932 г. преди масовото навлизане на електрическата самобръсначка, патентована на 23.11.1923 г.

Полковник Шик се въодушевил от автоматичния пълнител

 През 1921 г. американският полковник Якоб Шик, въодушевен от пълнителите за стрелковото оръжие, си поставил за цел да изобрети автоматичен пълнител за ножчета, така че ползвателят да няма съприкосновение със самото острие. Опитът се оказал успешен, а името на полковника останало в историята с изобретената от него електрическа самобръсначка. Шик бил осенен от идеята докато се лекувал в болница, където липсвали условия за традиционното бръснене с ножче и крем. Според друга версия идеята се родила по време на пребиваването на полковника в Аляска. Ниските температури понижавали чувствителността на кожата, топлата вода не била на разположение и всекидневното бръснене било поставено под въпрос.

В интерес на истината, първият патент за електрическа самобръсначка е издаден през 1898 г. на строителния инженер Джон Франсис О`Рурк, но до производство не се стигнало. Шик взема патента само 19 г. и 8 дни след като Жилет патентова самобръсначката със сменяеми ножчета. Това обаче свидетелства, че не творението на Жилет е закъсняло (едва тогава металургията осигурява стоманата), а че патентът на Шик е много революционен и е в челото на вълната от електрификацията в бита. Шик създава собствена компания и започва да изобретява. Неговите първи опити не се увенчават с успех, тъй като приборът трябва да се държи с две ръце за управление на мотора и режещата глава. Най-после през 1927 г. е създадена електробръсначката за сухо бръснене.

Моделът се наричал "Schick 20" и въпреки цената си от 25 долара, имал небивал успех. Към средата на 1930-те години са продадени 1,5 млн. електрически самобръсначки. Конкуренти на Schick стават Remington Model E, Sunbeam Shavemaster, Arvin Consort, Braun Standard 50 и Rolls Razor Viceroy. През 30-те години на миналия век холандската фирма "Philips" също се включила в надпревата за печалби при електрическите прибори за бръснене. В 1939 г. Александър Хоровиц увеличил бръснещите ножове до три, а също и прорезите в защитната решетка на 48. В 1950 г. германецът Макс Браун, основател на компанията "Braun", създава съвсем нова концепция. В началото на 1950-те години акумулаторната батерия вече е вградена. През 1960 г. Remington пуска на пазара самобръсначка, която работи и от акумулатор, и от мрежата, позволяваща зареждане на акумулатора.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички