"Той е добър, много добър човек. Работлив, тих, уважителен. Не мога да повярвам в станалото. Не мога да спя. Упреквам се, че във вторник не станах по-рано. Може би ако бях поговорила с него, преди да излезе от вкъщи, щях да го спра, да го спася." Така плаче и нарежда баба Живка Христова, в чиято къща в Ситово е живеел в последния месец самозапалилият се завчера 41-годишен Тодор Йовчев - 7-мата жертва на "епидемията от живи факли", която завладя България в последния месец.
Пламналият Тодор не е от селото. Роден е в Айдемир, но семейството му живее му в Иширково. Преди 2-3 г. мъжът се запознал с Николинка, тя била от съседното села Калипетрово и имала 13-годишна дъщеря Марчела от първия си брак. Двамата решили да се съберат, но близките на Тодор не харесвали булката и той напуснал родния дом. Живели в Дулово, после в Силистра, от няколко месеца се настанили в Ситово.
Йовчев бил много сръчен и работлив, но не можел да си намери постоянно препитание. Хващал се по строежи, работел на парче за надник. Семейството преживявало трудно, мизерията била постоянен техен спътник. "Тя не беше добра домакиня.
Попийваше, не обичаше да шета
все искаше пари. Аз им носех от време на време готвена храна да хапнат домашно. И в понеделника, преди Тошко да се запали, им дадох зеле с месо. Тошко много се разчувства, благодари ми, ръка ми целува", разказва съседката баба Елена Русева, която често гостувала на хазяйката Живка и квартирантите й.
Разправиите у дома за пари и оскъдицата тормозели Тодор. Той искал семейството му да живее спокойно, тревожел се, че детето на Николинка живее при родителите на майката, и искал да вземат момичето при тях. Оскъдицата обаче го спирала да прибере тийнейджърката под покрива си.
Ден преди да посегне на себе си, Йовчев се хванал на работа в частната ветеринарна лечебница в Ситово. Редил плочки в градината на доктора. Похвалил се на баба Живка, че в края на седмицата ще вземе първите пари за новия строителен сезон. Бил
натрупал заеми към старите жени
от махалата, които се смилявали над семейството му и им били заели по 10-15 лева всяка. Срамувал се, че белокосите комшийки заделят от мизерните си пенсии, за да дават на него, мъж в разцвета на силите си. Опитвал се да се отблагодарява както може. Планирал да поправи покрива на хазяйката, изкопал септична яма в двора и се готвел да построи санитарен възел. Тя пък се съгласила той и Николинка да не плащат наем. "Обичаше много тая жена въпреки недостатъците й. На 8 март събра стотинки и й купи букетче. Цветето още стои на прозореца в тяхната стая", проплаква баба Живка.
Вечерта преди инцидента с Николинка се скарали. Хазяйката не знае дали разправията била за пари. Разбрала само, че сутринта Тодор излязъл много рано от вкъщи. В 7 ч, когато отишла на двора, на стълбите пред стаята на квартирантите имало недопита чаша кафе. Последната за Тодор.
Час по-късно в Ситово плъзнала мълвата, че той се е самозапалил. Самоубиецът отишъл до селския стадион сам. Избрал да си драсне клечката на баскетболното игрище. Според баба Еленка мъжът се е полял с нафта, източена тайно от варела на съседа им Петко Абушев. Миналата седмица комшията се оплакал, че му липсва гориво. Кой ще го вземе, в махалата сме все стари жени, топлим се с дърва. Мисля, че Тошко е направил това, защото пари за бензин нямаше. И на полицията го казах", разказва през сълзи жената.
Какво е мислил, когато се е поливал и палил мъжът, никой не знае. Пламтящ като факла обаче, тръгнал да бяга обратно към селото, а горящото му тяло хвърляло в ужас хората от близките до стадиона къщи. Те успели да смъкнат дрехите му и да го полеят с вода, но той трескав и обезумял, продължил да бяга. Спрял чак на пейката пред дома на баба Цветана Кенарова. "Беше целият в рани
кожата му беше като юфка
Седна и ми поиска вода. Налях от кладенеца и му дадох. Не каза нищо друго. Съседите се събраха и повикаха лекар. После с линейка го отнесоха. Сега чух по радиото, че имал 95% изгаряния. Защо, Боже, наказваш така хората!", плаче разстроената жена.
"Тодор не е регистриран в кметството. Затова не сме го включвали в програма за заетост, нито е получавал социални помощи. Дошли са тук преди два-три месеца да поживеят при роднини и после наели квартира", обяснява зам.-кметът на общината Драгомир Иванов, сам потресен от станалото. Най-безутешна обаче е братовчедката на Тодор Добринка. Преди време тя се съгласила той и Николинка да се настанят у дома й и постепенно да се устроят в Ситово. Признава, че също не харесвала партньорката на братовчед си и не одобрявала връзката им, но решила, че няма право да им откаже шанс. "Не знам къде е сега жена му. Стаята им е заключена, ключът е в нея", признава Добринка. Жената не знае дали Тодор е оставил предсмъртно писмо. Добринка поддържа връзка с брата на Тодор Валери, който живее във Варна и в момента е при него в болницата. "Сега само можем да се надяваме и да се молим", съкрушена е Добринка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
