Велико Търново. Тайнствен подземен град, вкопан под Крушевската планина, остава загадка за археолози и историци повече от век. Само на няколко километра от Севлиево над язовир "Александър Стамболийски" се издига уникална крепост, скрита под короните на дърветата. Според легендите в недрата на планината е закопано мистичното съкровище на Вълчан войвода.
Преди седмици на мястото рицари тамплиери проведоха традиционната си среща ден преди лятното слънцестоене. На нея присъства и Великият Приор на велик приорат България Румен Ралчев, придружен от археолога проф. Николай Овчаров. Церемонията се проведе на свещено място край една от средновековните църкви, до която те слязоха пеш. Тамплиерите взеха решение да подпомогнат археологическите проучвания на най-голямата открита крепост у нас и да работят за популяризиране на Хоталич.
Руините, разположени върху повече от 15 дка, са на 4 км от Севлиево в посока северозапад. Смята се, че укреплението е създадено към V-VI век, за да отбранява земите наоколо. Българската държава го възстановява през Х век, за да отблъсква варварските нападения от север и византийските от юг. Хоталич се намирал между крепостните градове Ловеч и Търново и имал важно административно значение за региона. Селището просъществува докъм края на XVII век, когато постепенно се сляло с населеното място под него. Започнало да носи името Серви или Селви, корен вероятно от староперсийски език, на сегашното име Севлиево. Донесли го турците, когато завзели Северна България и разрушили крепостта Хоталич. Прогоненото население от укрепения град се заселило на левия бряг на река Росица под крепостните руини.
Старото име Хотел на крепостта е открито в един-единствен писмен извор - от надпис в Батошевския манастир, даващ сведение за родните места на неговите строители: "Съгради този храм Гено от Хотел и Петър от Търнов, лято 67." Хотел е славянско лично име. Предполага се, че градът е кръстен на някой старейшина, управител или болярин. С времето към наименованието се прибавя наставка "-ец" и става Хотелец. Произношението на турски език звучи като Хоталич и именно по този начин остава записано в административните документи от онова време.
До седемдесетте година на XX век не се знае точното местонахождение на крепостта. Археологът Симеон Симеонов пръв започва да търси следи от съществуването й в севлиевската Крушевска планина и не след дълго попада на доказателства. През 1981 г. започват цялостните разкопки на терена.
Досега са разкрити около 100 добре запазени каменни жилища, работилници, църкви и некрополи във външния град и цитаделата, както и над 900 експоната, свързани с местния бит, търговия и изкуство. Външният град имал 4 квартала, простиращи се на 43 дка, и три средновековни църкви, една от които е раннохристиянска базилика от V-VI век. Бил е опасан с висока защитна стена, запазена на места до 3 метра, с пет порти.
Вътрешният град (цитаделата) бил обграден с 10-метрови зидове, зад които живеело болярско семейство с приближените и охраната си. Цитаделата не била гъсто населена като външния град. Тук са открити само едно болярско жилище, малка семейна църква, казарми и складове. Открити са и умишлено издълбани ями за складиране на дъждовна вода, необходима като запас в случай на обсада на града. Има следи от глинен тръбопровод.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
