Стихове и Перперикон събират Мария и Милен

Стихове и Перперикон събират Мария и Милен | StandartNews.com

Археологът е потомък на Капитан Петко, проучва подземните градове в Родопите

Двамата са се посветили на музея в Кърджали, мечтаят да стигнат до Тибет

Мария и Милен са заедно вече десет години. Двамата се срещат за първи път на "Поетичните вечери под Перперикон". В началото на юли 2006 г. край язовир."Студен кладенец" в село Калоянци се събират около 50-ина творци от цялата страна. Мария пристига с приятели от София. Въпреки че е пътувала много, изненадите за нея в Родопите следват една след друга - огромното изкуствено езеро, гласът на гайдата, гостоприемството на домакините.

Скалният град на траките и младият археолог, чиято беседа продължава близо два часа, я впечатляват най-вече.

След пленера, в който се редуват литературно четене, размяна на книги с автографи, фотоконкурс, звън на китари, много музика и дискотека под открито небе, дошлите от София, Бургас, Пловдив, Стара Загора си тръгват. Мария също бърза, защото й предстои специализация в Швейцария. Русото нежно момиче отнася със себе си не само "Ескизи от юг" на кърджалийския поет Венцислав Стайков, но и една мечта в сърцето си. "Трудно се обяснява тази химия. Открихме много общи неща, интересите ни вървят в една посока, което си беше истински бонус", спомня си за началото Марийка, както обича да я нарича Милен.

Тогава изследователят на старини е в Христовата възраст, намира се на някакъв своеобразен житейски кръстопът. Търси не само онези невидими мостове между древността и съвремието. От този период са стиховете му, събрани в "Патотрансформационна лирика" и "Човешки клетки", вълнуват го вечните въпроси за смисъла на живота, за вярата, за щастието.

Минава му даже идеята да се замонаши в Света гора

"Не съм си задавал въпроса с какво ме спечели тогава Мария. Някак си я последвах, като че ли плахо и несигурно в началото, но сега не мога са си представя живота без нея и децата", казва Милен.За него тя е фин и деликатен човек, винаги търси доброто и дава добро на другите.

"Харесвам позитивното мислене у нея, макар и крехка на пръв поглед, Мария е силна, винаги ме подкрепя, но и критикува, не ми спестява нищо", признава Милен Камарев.

43-годишният археолог е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Праистория", и от 15 години работи в музея в Кърджали. Участва в разкопки още през 1996 г. като студент, после заедно с проф. Ана Радунчева работи в експедиции в Родопите - Седларе и Давидково, по трасето за "Маказа", в района на каскада "Горна Арда", разбира се, и през първите години на проучванията на проф. Николай Овчаров на Перперикон. Камарев ръководи и няколко експедиции - на манастира "Св. Богородица" в с. Дрен, Радомирско, "Хамама" /турската баня/ в Кърджали, некропола край с. Скалище.

В момента е повече кабинетен изследовател, отколкото теренен. Научните му интереси са свързани с различни обекти, но като че ли най-вече го вълнуват подземните градове в Родопите, които по думите му са навсякъде.

Запалва се по археологията като дете. Според Милен няма нищо случайно в живота. През 1972 г. при изкопни работи за строителство на жилищна кооперация специалисти

попадат на неолитно селище в центъра на Кърджали

Сред находките е открита една от най-ценните - зооморфна свастика от нефрит /6 хил. пр.Хр./, която днес се намира в РИМ. А по-късно бъдещият изследовател на античността живял повече от 20 г. точно в този блок.

Милен Камарев е 100-процентов потомък на бежанци от Беломорска Тракия. По майчина линия се родее с Петко войвода от Доган Хисар, прапрадядо му е брат на великия българин - гарибалдиец, от Денизлер пък е родът му по бащина линия, който първо се установява в Горно Войводино, а оттам в Кърджали.

Мария е една от трите дъщери на известните художници Симеон Спиридонов и Лилия Петрова. Тя е малката сестра на писателката Юлия /Юлка / Спиридонова и Елена, която се занимава с интериор и дизайн на мебели.

"В родословието ни има интересни личности. Генерал-майор Григор Спиридонов /възпроизведен посмъртно/ участва в Междусъюзническата война и се включва в освобождението на Разлог под командването на ген. Вазов, а баща му Христо Спиридонов е съратник на Левски, той е и първият кмет на Севлиево след Освобождението, по-късно и депутат в четири Народни събрания", разказва праправнучката днес.

Мария Спиридонова е завършила изкуствознание в НБУ, прави докторат на тема "Демонични образи в българската възрожденска живопис" в Институт за изследване на изкуствата към БАН, сега й предстои защита. Още като студентка има две специализации по програма "Сократ - Еразъм" в Дижон, Франция и във Фрибур, Швейцария. Работила е в софийските галерии "Леседра", "Викинг", била е куратор на изложба в посолството на България в Москва, секретар и координатор в департамент "История на културата" на НБУ и в международния сектор. Сега е уредник в художествения отдел "Станка Димитрова" на РИМ-Кърджали.

Двамата споделят, че животът в града край Арда, далеч от столицата, не ги притеснява. "Харесваме много работата си, галерията тук има много богат фонд, интересен не само за ценители, но и за специалисти, колегите ни са чудесни, интернет пък ни дава възможност да бъдем в контакт с хора от всяка точка на света", казва Мария.
Не крие, че в началото й било трудно,

може би по-трудно отколкото в Швейцария

Но вече 10 години преоткрива Кърджали и Родопите, влюбена е в природата и винаги кани приятели и заради планината, и заради богатото историческо наследство.

"Градът се промени през тези години, превърна се в желана туристическа дестинация, за час стигаме до плажовете в Гърция", споделя Мария, вече майка на три дъщери."Те са празнични бебета. 8-годишната Дима се роди на Деня на независимостта, а близначките Сирма и Косара на Бъдни вечер", хвали се Милен.

За двамата момичетата са най-голямото им щастие. След училище каката ходи на школа по цигулка, също да рисува в Детския комплекс, а с малките заедно на модерен балет и спортни танци в читалището.

От две години Дима, Косара и Сирма посещават и неделното училище към храм "Св. Йоан Предтеча". "Отец Николай Величков ни помага да разберем, че грижата за душата е изключително важна. Трябва да храним и душата си с качествена храна, защото разболее ли се душата, това е най-страшното", обяснява Мария. "Обърнатите ценности днес, пошлостта, насилието, които ни заливат отвсякъде, не може да не ни тревожи. И причината е, че е разбита вярата на хората в Бог, затова си водим децата на неделно училище, където участват в театрални представления, ходим с тях на екскурзии.

Като родители сме отговорни за възпитанието им. Вкъщи почти не се гледа телевизия", допълва Милен. Петчленното семейство живее в собствено панелно жилище в най-големия квартал "Възрожденци", няма кредит, но разчита много на помощта на родителите, защото месечният общ доход от заплати и детски надбавки е под 1000 лв. "Сега някак си се справяме, децата са още малки, но грижите и разходите ще се увеличават. Въпросът да напуснем Кърджали не стои на дневен ред, но все по-често се замисляме как ще продължим напред", казват двамата съпрузи.

Общите им интереси са свързани и с музиката, сега обичат много класика, но често си пускат и стари любими поп и рок групи.

Милен още пази китарата и спомена за участието си в градските младежки състави. А половинката му признава, че освен на пиано е свирила на кавал и тромпет. Днес сериозното увлечение на археолога е фотографията и затова не тръгва никъде без апарата.

И двамата съжаляват, че откакто са се родили близначките Сирма и Косара, не им остава време за йога и таекуондо. Мария и Милен не спират да мечтаят. Той споделя, че е увлечен от философията на Изтока, а тя не крие, че с часове би обикаляла големите музеи и катедрали в Западна Европа. Но заедно биха отишли в Тибет. "Българското културно наследство е с огромен принос за европейската и световна цивилизация. Интересно защо нашата наука избягва да го каже открито. България е люлката на европейската цивилизация, сега с новите ДНК изследвания се оказва, че над 50% от българите имат гените на хората от неолита", категоричен е Милен Камарев. И той, и съпругата му Мария Спиридонова адмирират кампанията на "Стандарт" "Чудесата за България", защото повишава самочувствието на българите, особено на младите. Искат добро бъдеще и за техните три дъщери Дима, Сирма и Косара, и за всички български деца.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай