Кюстендил. Може ли да си жена, а по документи да се водиш мъж и при това чужденец? Подобен абсурд споходи Стефка Найденова от Кюстендил. Небрежни чиновници в Ботевград й дали чуждо ЕГН още при раждането. Уж поправената грешка възкръсна отново след 34 години. За гафа кюстендилката разбрала едва миналата година, когато решила да си извади дубликат на акта за раждане. Открива несъответствието и с ужас разбира, че на този номер в системата на МВР всъщност липсват всякакви данни под името й от 1994 година насам и я водят като чужденец. Липсата на информация от системата се приема все едно, че е покойник.
Сякаш е изчезнала за близо 19 години. Затова се наложи Стефка да доказва самоличността си в съда. Процедурата й струва над 300 лева. Ужасена от случилото се, кюстендилката решава да си извади нова лична карта след съдебното решение, за да удостовери, че е жена, българка и не е умряла. Сгрешена с един ден дата на раждане поставя капан пред жената преди 34 години.
Когато се ражда, в Ботевградската болница й издават картон с истински данни, но след това тамошната община я записва с дата 4 януари вместо на 3-ти, когато е проплакала. Слагат й и последни цифри в номера 7230. В официалния акт, който майката получава по-късно, грешката се повтаря, но 4-ката е поправена ръкописно с 3-ка, а последните цифри са заменени с 2941, както е в болничния картон. При записването на Стефка в детска градина и в 1-ви клас последните цифри на гражданския й номер се променят служебно без намесата на семейството, вероятно заради преместването й в Кюстендил. После всичко си идва на мястото и никога жената не се е замисляла коя е всъщност по документи.
Завършила е техникум, омъжила се е, после се е развела, родила е син и дъщеричка. Работила е като сервитьорка, а после била наета в завода за кондензатори, където работи досега. Никъде по бумагите не е имало разминаване в датата на раждане. До миналия август, когато Стефка решава да си извади дубликат на акта за раждане. Старият бил овехтял и се разкъсал. Затова отишла в общината в Ботевград и поискала документа. Написаното на него я втрещило. Отново изплувала невярната дата 4 януари като рождена и ЕГН, завършващо отново на 7230. Хукнала към паспортна служба в малкия град и поискала справка за личните си данни.
Служителите й отговорили, че от 1994 година срещу името й няма никакви данни и не е български гражданин. "Тогава рухнах психически. Все едно бях фантом. Усещането, че всъщност си с друга самоличност, е ужасно", разказва Стефка. Признава, че се паникьосала и отново се върнала в общинската служба ГРАО в Ботевград. Вместо да се извинят за гафа, служителките й я смъмрили, че е ходила до паспортно да разпитва. Корекция на място обаче била невъзможна. В родилното в градчето не пазели картоните от преди 30 години и нямало с какво да се удостоверят верните цифри. Този, който имала и представяла навремето в училище, пък се загубил. Жената преживяла няколко месеца в стрес и решила чрез съда да докаже самоличността си. Завела дело и започнала да събира документи отвсякъде, където е била регистрирана по искане на магистратите.
Тогава с изненада разбрала, че е мъж, поне на хартия, и живее не в Кюстендил, а в Благоевград. Оказало се, че пак на нея деловодители в началното училище й бъркат ЕГН-то. Не проблемната дата на раждане, а отново последните цифри. По изписаното в удостоверението за основно образование те са 2867, съответстващи на лице от мъжки пол и жител на съвсем друг град. По-късно в дипломата за средно образование всичко отново е както трябва с истинското ЕГН. С един куп документи и скъсани до краен предел нерви Стефка влиза в съдебна зала и успява да докаже коя е всъщност. Съдебното решение е от 8-ми март тази година, но е влязло в сила реално от 1-ви април, надявам се не на шега този път, споделя кюстендилката.
Поне пред Темида тя оборва гафа на ботевградските чиновници, но решава да се презастрахова и пуска молба за нова лична карта. В сегашната всичко с ЕГН-то е наред, но иска с новата да удостовери решението на съда и да спре всякакви бъдещи спекулации. И понеже вече е стрелян заек, си вади нови документи и заради новия си фасон, в който е сменила русата си коса с тъмна. Надявам се, вече да съм се преборила с документалните неволи, пожелава си Стефка. Тя недоумява как една поправена грешка може да възкръсне след 34 години и да й създаде толкова главоболия. На случилото се чудят и администраторите от община Кюстендил. Те не могат да повярват, че колегите им от малкото градче не пазят документи за поданиците си, каквато е практиката под Хисарлъка и в големите общини, с които да се коригират навреме иначе човешките допуски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
