Вероятно траките са имали много повече богове, отколкото са известни досега. Доказателства за това търси доц. Красимир Лещаков в непроучван досега обект. Археологът работи в местността Богородичната стъпка в центъра на Хасковските минерални бани. Макар и за кратко време, усилията на учения вече носят интересни резултати. В центъра на източнородопското курортно градче Лещаков откри първото известно досега балнеолечебно съоръжение на Балканите.
Лечебните бани са част от уникално тракийско светилище, свързано с обредността на минералната вода. Четири са основните му функции, смята археологът Лещаков. Те са свързани с минералната вода, лечебната сила на скалата, монетите, които са хвърляни във водата, и конците, връзвани на дърво в близост. Ритуалите са свързани с вярата на хората, че така оставят болестите си.
Има безспорни доказателства, че към балнеолечението са прибягвали траки, римляни, мюсюлмани и християни. Според учения обаче е твърде възможно датировката на намерената вана да е още по-стара още от времето на прототраките. Засега обаче това е само предположение по откритите керамични фрагменти от съдове, направени на ръка.
Ваната е в скален масив, който е свързан с минералните извори на около петдесетина метра от него. Изворите сега са каптирани, но навремето били действащи. Според Лещаков вероятно хората са издълбали ваната в скалата напълно умишлено. Дори в горния й край има преливник. Древното съоръжение е дълбоко около 1,5-1,6 м. Пълнили са го с минерална вода и вероятно са пускали вътре предмети или дори са потапяли болните хора=
Вторият интересен момент на мястото е самата скала. Тя е обикновен пясъчник, в който обаче на места има по-твърди червени скали. Хората са ги вадели, защото са ги смятали за лечебни. След изваждането им в скалата са останали дупки. Меката скала под тях древните стривали и така добивали пудра, която при смесването с минералната вода използвали за направата на лекарства, вероятно мехлеми.
Светилището с дължина 60-70 метра и широчина 10-15 метра е било заградено със зидове през римската епоха .
По намерените парченца от керемиди се съди, че поне част от светилището е било покрито. Вероятно това е било с цел да се удължи времето, през което се е ползвало. "Нещо като удължаване на туристическия сезон", шегува се Лещаков.
За укрепване на склона има изкуствено направени каменни тераси.
Друг от фактите, които правят светилището в Минерални бани много интересно, са намерените десетки малки турски монети. Някои от тях са от ново време: 1952-1974 г.
Освен това на дръвчето край къпалнята са навързани и десетки парцалчета и конци. Те са с различна дебелина и цвят, затова Лещаков предполага, че са за различни болести. В близост до мястото минералните извори са 9 на брой. Всеки лекува различна болест, което е било известно на хората още от древността.
"Точно такова светилище, свързано с лечебните сили на природата, не само на минералната вода, досега в България не е разкопавано. Това е първото и очаквам да даде модела за нататък", казва Красимир Лещаков.
На височинката на самата вана макар и слабо все още личи и стъпка. Хората от древността я наричат Стъпката на Дева Мария, или Богородичната стъпка.
С времето отпечатъкът се различава слабо, защото, вярвайки, че скалата, в която е издълбана, има лечебна сила, хората отчупвали късчета от камъка през вековете. При по-внимателно вглеждане обаче се различават пръстите и петата на ходилото. Големината на стъпката отговаря на стъпало с 43 размер.
За самата стъпка Лещаков смята, че вероятно е символ на все още незнайно тракийско божество. Така както символ на Зевс са светкавицата и орелът, атрибутът на Посейдон - тризъбецът, на Атина - кукумявката, на Венера - раковината, на Хефес - чукът. Всеки един от тези атрибути идентифицира божеството и се счита, че когато се открие даден атрибут, той символизира божеството, което се намира на мястото. В античната религия минералната вода е символ на трите нимфи и Телесфор, които са "специални здравословни божества". Затова Лещаков смята, че вероятно светилището в Минерални бани е било посветено в класическата епоха на божествата, които са лекували. Шестото му чувство подсказва, че подобни на гръцките божества е имало в тракийската религия и затова се надява, че най-важното му откритие на мястото ще е разкриването на тракийски божества, неизвестни досега.
Той е убеден, че стъпката е свързана с някое божество, което все още не е познато и се е грижело за здравето на траките.
Проучванията ще продължат и занапред, но главната цел на археолозите на първо време е да бъде разкрита фасадата на светилището.
Целта е обектът да бъде свързан с бъдещия информационен център, който ще е в близост и ще се превърна в туристическа атракция на курортното селище.
Римляни вадели злато под Аида
На по-малко от километър разстояние от светилището в Минерални бани има все още непроучени паметници. Археологът Лещаков също разбрал за тях наскоро. На мястото навътре в гората го завел ловецът Атанас Бялков. Лещаков предполага, че вероятно обектът също е свързан с минералната вода, защото е край самата река.
Като визия мястото представлява надгробни каменни могили, които не са характерни за района. Те са вероятно от ранножелязната епоха, т.е. от тракийско време. В близост до тях има и кръгове от вертикално поставени каменни блокове. Единият от тях е доста впечатляващ, защото скалите са високи около 1 метър и са подредени в диаметър 25 метра.
Нещо като нашенски Стоунхендж, правят отправки към британското светилище археолозите.
Всичко това е свързано с крепост, а до нея има светилище. При първа възможност Лещаков влиза с екипа си за проучване там. Според първия оглед обаче само да се опише обектът ще е необходима поне година.
Засега археологът предполага, че обектът е свързан с друг център край Минерални бани, който е идентично изграден със селище, светилище и крепост. Наблизо има и още един подобен. Според Лещаков това са били владения на аристократи, които вероятно са имали роднинска връзка.
От друга страна, всички тези съоръжения са свързани с добива на злато в района от древни времена. Тези предположения се доказват от анализ, правен в Щатите на дървено корито, кръстачка и други дървени елементи от инструменти, извадени от дълбочина от 40-45 метра в галерия под връх Аида, който се извисява над Минерални бани.
Според радиовъглеродното изследване едно от съоръженията е от 135-136 г. сл. Хр., т.е. римско време. Това доказва, че галерията, в която са открити елементите, е била използвана от римляните и те са вадили с тези приспособления златната си руда .
Дървените инструменти пък са изработени от 600-годишен дъб. Заключението е, че това са най-ранните определени данни за галерия на златодобив на голяма дълбочина не само в България, но и изобщо за Балканския полуостров.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
