Според медицинската наука кома е състояние на безсъние, при което болният не може да бъде събуден и обикновено не реагира на външни дразнители, болка и светлина. Не може да извършва и действия по собствена воля. Човекът сякаш е заспал и не отговаря на заобикалящата го среда. Днес светът се моли за Михаел Шумахер, който е в кома след инцидента със ски. Осем години в това състояние е бившият израелски премиер Ариел Шарон.
Щастливци са тези, които се събуждат след дълбок принудителен сън. Невероятни са разказите им за онова, което са преживели оттатък, за красивите градини, из които са се разхождали, за ангелите, които са срещали, и за прословутата светлина в тунела, която ги връща към живота. Някои от тях споделят, че дори са видели Господ. А той им обяснил, че имат още работа за вършене и уроци за научаване на земята. Миналата година световната медицинска гилдия беше взривена от признанията на д-р Александър Ебен. Американският лекар е бил отписан от колегите си, когато отваря очи и се усмихва на семейството си, дошло да се сбогува с него за последен път. После написа книга, в която описва в детайли "приключенията си", които нямат нищо общо с професионалната му философия преди драмата. "Животът продължава и след смъртта. Аз бях в рая", вече е категоричен той. Преди да преживее това състояние, медикът не вярвал на подобни чудатости. Отхвърлял разказите на пациентите, които споделяли впечатленията си от другия свят. Бактериален менингит го отвежда на границата между живота и смъртта. Той изпада в безсъзнание. Участъкът от мозъка му, отговорен за мислите и емоциите, директно изключва. Душата също го напуснала и, както сам той казва, отлетяла далеч. Дошло времето да го обявят за мъртъв и изключат системите, когато докторът неочаквано се събудил. Бил силно впечатлен от онова, което видял оттатък. Оня свят бил много по-добър от този, който живеем тук.
У нас се говори за различни случаи, чиито главни герои са публични личности. След катастрофата, предизвикана от Максим Ставийски, вече много време в будна кома е Мануела Горсова. В подобно състояние е и Кардам, първородният син на Симеон Сакскобургготски и Маргарита Гомес Асебо. Князът пострада при жестока катастрофа, при която съпругата му Мириам се отърва с бързо преминали рани и стрес. Големият въпрос е какво има оттатък бариерата.
Майка и дъщеря с една съдба
Теодора Стефанова, призната като екстрасенската на Силвио Берлускони, е от най-известните българки в Италия. Води телевизионни предавания, приета е в светския елит, гостувала е дори на Лари Кинг. През 1990 година обаче тя е момиче, които пристига в Милано, за да търси щастието си, далеч от родната мизерия. Работи каквото й попадне. Симптоматична случка преобръща живота й. Предвижда развитието на една от сделките на тогавашния медиен магнат Силвио Берлускони и му предсказва, че скоро ще стане премиер. Той се залива от смях.
Далеч преди това в жежка вечер на 13 юли 1984 година се случва нещо ужасяващо. Теодора катастрофира. Колегата й, който кара колата, загива на място. Красивата старозагорка осемнадесет дни е в кома. По-късно научава, че са й направени десет операции. В това време майка й Калина Трендафилова не е на себе си. Тя също е преживяла това състояние. Върнали са я от моргата. Тогава придобива пророчески дарби. Злополуката с дъщеря й става на същия ден, месец и час, както и нейната - девет години по-късно. Съкрушената Калина отива при Ванга. "Дъщеря ти ке се събуди и ке служи на хората", успокоява я пророчицата.
Когато Теодора се събужда, не може да познае никого. Не помни нищо от някогашния си живот. Един глас непрекъснато боботи в главата й. Подлудява я. Гласът разказва за миналото и бъдещето на хора, които познава. По-късно научава и името на съществото, което й говори- четириметровият едноок Унилсън от планетата Ванфим. Психоложката, при която болната е изпратена на лечение, има проблем, колебае се между двама мъже. Теодора й помага да вземе вярното решение. Помага и на други.
След срещата с Берлускони вратите на неговата телевизия вече са широко отворени за българката. В едно от престижните й предавания тя разказва за своя живот и извънземното Унилсън. Публиката й се подиграва. Тя обаче казва по няколко истини за хората около нея. Всички замлъкват.
Днес Теодора е постоянен участник във футболните телевизионни блокове. Написа книгата "Един глас говори с вас", издадена в хиляден тираж. За помощ я търсят хора от цял свят. Българите винаги са с предимство. И от тях тя никога не взема пари.
Йоско и Теди са сдържани
Като рай без комунисти описва Йосиф Сърчаджиев другия свят, в който попадна за кратко след инсулта си. "Сякаш летиш. Около теб се рее усещането, че всички са добри и ти мислят доброто. Изпълват те аромати и цветове", споделя Йоско. И като истински джентълмен и познавач на дамските прелести твърди, че Смъртта е красавица от сой. Не, не иска да говори или да пише за случките между Тукашното и Отвъдното. "Всичко отново би нахлуло у мен, а не искам това да става. По едно време си мислех, че мога да превърна в театър книгата на Жан-Доминик Боби "Скафандърът и пеперудата", но се отказах", споделя Сърчаджиев. Той обаче продължава да се шегува, че е благодарен на "инсултчето", което му е отворило очите за много от нещата в живота. Сега Йоско играе само когато прецени, че ще се справи физически с натоварването. Но режисира активно - в Народния, в Сатирата, във "Възраждане", в Бургас. Продължава да прави гимнастика, да пие по 100 грама ракия за профилактика, да се наслаждава на селския живот и на общуването с внука си Йосиф.
Теди Москов през 1998 г. буквално бе отнесен от пишман шофьорка на сантиметри от пешеходна пътека в Бохум, където правеше поредния си спектакъл. Прочутият режисьор беше в критично състояние повече от месец. Комата му продължи 45 дни. "Явно съм доскучал на смъртта и тя ме е пуснала да си ходя", шегува се с типичния си черен хумор той. Използва майтапи по темата и когато трябва да отговаря на въпроси от сорта дали ще става политик и докога ще е взривоопасен по време на репетиции. "Катастрофата в Германия леко увреди главата ми, но не достатъчно. Имам сериозни медицински причини да се гневя на актьорите си - посттравматичният ми стрес допуска крясъци. Всъщност режисьорът е дресьор", коментира себе си Москов. Но когато е сериозен, споделя, че не помни самия инцидент. Нито пък какво е било от другата страна на огледалото. Но както винаги, не иска да говори щуротии и измислици. Изкушени в езотериката предполагат, че ангелите са изтрили картините в съзнанието му, а зевзеците - че някой като Уил Смит с Томи Лий Джоунс е елиминирал видяното с едно замахване на извънземната джаджа като в "Мъже в черно".
Славчо се измъква два пъти,
Мутафчиев иска баница
Славчо Пеев два пъти отива на среща със смъртта. Но тъй като открай време е успявал да умилостиви дамите в живота си, се измъква и от нейната примка. Разбира се, неостаряващият чаровник винаги споделя възхищението си от лекарите. Славчо получава страховит кръвоизлив на стомаха от притеснения в Сатирата преди 10 ноември. Той и неговият близък приятел Станислав Стратиев пилят нервите на цензорите. Така Пеев попада в реанимацията, където два пъти изпада в кома. "Видях Я - беше много красива, цялата в бяло, от косата до петите. Около нея се стелеше светлина", галантно описва Славчо. За негово щастие хубавицата го подминала - нещо, на което Пеев не е свикнал в лирическите си хроники. Д-р Тодор Бояджиев от ИСУЛ 8 часа му правил операция, която спасява живота на актьора. Оттогава Славчо се пази от трите бели отрови - захарта, брашното и солта. Но, както винаги, бачка с пълна пара - шеф е на театъра в Дупница, поставя и прави планове. Сега е замислил най-после да осъществи спектакъла "Светлините на рампата", който иска да посвети на Чарли Чаплин и Тодор Колев.
Като се събудил от комата след инсулта, Христо Мутафчиев първо поискал баба Зорка да му направи баница. Оказало се обаче, че достопочтената жена се е оттеглила от грешния ни свят преди месеци. А това веднага подсказва, че тя със сигурност е участвала във връщането на момчето. Оттогава Ицо не се страхува от смъртта, въпреки че не гори от желание да дискутира общуването си с нея. Но се шегува, че вече е академик в опитите за преодоляването на страха. Мутафчиев обаче описва палитрата на комата - от яркочервено през наситено синьо почти до черно, от топло към студено, като от брега към дъното. Не е напълно сигурен дали това са багрите на въпросното състояние, или подсъзнанието му си прави експерименти с него. В един момент обаче цялата мрачина е била разбита от лъча на спасението. Но е било като сън, нямало е тунел, нямало е коридор. На излизане от всичко това обаче е разбрал - помниш ли лошите неща, цял живот ще прекараш в ужас да не ти се случат отново. Така че Мутафчиев препоръчва целебното забравяне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
