Иван Странски открил метод, който предпазва крилата им от обледеняване
България го набеждава във връзки с фашисткия режим
Едно от научните открития, чието българско авторство не е толкова популярно, е спасяването на самолетите от образуване на ледени кристали по крилете им. То е дело на българския физикохимик Иван Странски по време на работата му в Германия. Предложението Странски да бъде номиниран в кампанията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса" бе направено от образователния министър проф. Тодор Танев.
Физикохимикът Иван Странски е дете на придворен аптекар и немкиня от Прибалтика. От детството си страда от костна туберкулоза, която по онова време е нелечима. Решава да следва медицина, именно за да се пребори със заболяването си. След една година следване във Виена обаче се отказва и завършва химия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия. През 1925-а е избран за първи доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет и
става първият преподавател по физикохимия в България
От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен - от 1937-a. През 1930-a Берлинският технически университет (БТУ) го кани като Рокфелеров стипендиант. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.
През 1941 година той заминава за Бреслау, за да работи съвместно с друго известно име - Валтер Косел. Именно по време на войната той участва в разработка, която служи за предотвратяване на образуването на ледени кристали върху самолети. След капитулацията на немците Странски става ръководител на Катедрата по физикохимия в БТУ в Западен Берлин. Издига се до декан на факултета по общи и инженерни науки, а след това става ректор и заместник-ректор. През 1953-а става директор на Фриц Хабер институт -
пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн
С идването на социалистическата власт в България Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН, и през 1967 г. Странски за първи път след войната се завръща в родината си. Умира през 1979 г. Днес неговото име носят два научни института в чужбина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
