Снежанка е бъл­гар­ска фан­та­зия

* Ро­де­но­то от сне­га рус­ко мо­ми­че вдъх­но­вя­ва Чай­ков­ски и Рим­ски-Кор­са­ков

* У нас спът­ни­ца­та на Доб­рия ста­рец ста­на мац­ка­та на Дя­до Ко­ле­да

За­що оча­ро­ва­тел­на­та Сне­жан­ка, ко­я­то по­ма­га на Дя­до Ко­ле­да да раз­да­де по­да­ръ­ци­те на де­ца­та, от­със­тва в За­пад­ния свят и в Аме­ри­ка? Там Доб­ри­ят ста­рец е за­о­би­ко­лен от джудже­та, ел­фи и еле­ни. А у нас кра­са­ви­ца­та е ед­ва ли не по-ча­ка­на от са­мия бе­лоб­рад гос­те­нин. Осо­бе­но тре­пет­ни по въп­ро­са за тат­ков­ците.

Кол­ко­то и шо­ки­ра­що да зву­чи, Сне­жан­ка се оказ­ва на­ша си, бъл­гар­ска фан­та­зия. И тя, ка­то зай­че­то от "Ну, по­го­ди" и ко­та­ра­ка Ле­о­полд, ид­ва от С­ССР, за да ком­пен­си­ра пре­зи­ра­не­то на упа­дъч­ни ти­па­жи ка­то Том и Дже­ри, Ми­ки Ма­ус, Бъг Бъ­ни и са­мия ес­наф­ски Дя­до Ко­ле­да. Но за раз­ли­ка от Ру­сия, ко­я­то с Пе­рестрой­ка­та раз­вен­ча­ва бя­ла­та ка­кич­ка ка­то спът­ни­ца на Дед Мо­роз, ние не са­мо не я пен­си­о­ни­ра­ме, но и до днес гриж­ли­во си я от­глеж­да­ме ка­то дяс­на­та ръ­ка на Доб­рия ста­рец. Тя за­да­ва га­тан­ки на де­ца­та, пре­ди той да им да­де по­да­ръ­ци, учас­тва в про­мо­ции на бър­зи кре­ди­ти и цял де­кем­ври рек­ла­ми­ра сек­си бе­льо. Въ­об­ще: же­на - меч­та!

Всич­ко за­поч­ва в С­ССР към сре­да­та на 30-те.

Съ­вет­ски­ят чо­век е за­чер­кнал бур­жо­аз­ния де­бе­лак с бя­ла бра­да, кой­то рад­ва де­ца­та с да­ро­ве. Но не­на­дей­но дру­га­рят Па­вел Пос­ти­шев пи­ше пис­мо във вес­тник "Прав­да", в ко­е­то пла­мен­но об­яс­ня­ва, че съ­вет­ски­те пи­о­не­ри зас­лу­жа­ва­ли ел­хи. Две го­ди­ни по-къс­но Ста­лин раз­ре­ша­ва не са­мо тях, но и по­я­ва­та на пър­вия в Съ­ю­за Дед Мо­роз. Пи­о­не­ри­те има­ли нуж­да и от не­го. За да ня­ма ни­как­ва връз­ка със за­пад­ния Ко­ле­да, нас­лед­ник на Све­ти Ни­ко­ла, Дед Мо­роз се по­я­вя­ва не в чер­ве­ни одеж­ди, а в си­ни и не на Рож­дес­тво, а на Но­ва го­ди­на. Об­ра­зът му бил взет от да­леч­на се­вер­на ле­ген­да, но се­ри­оз­но ре­дак­ти­ран, тъй ка­то спо­ред от­крад­на­то­то мес­тно пре­да­ние Мраз не бил благ и до­бър, а зъл и стра­шен кра­дец на де­ца. Спо­ред ле­ген­да­та оба­че Мраз имал дъ­ще­ря - Сне­гу­роч­ка. И та­ка до Дед Мо­роз зас­та­ва Тя.

Не е яс­но, кой у нас пре­веж­да име­то на мо­ми­че­то ка­то Сне­жан­ка - ге­ро­и­ня­та от ед­но­и­мен­на­та при­каз­ка на Шарл Пе­ро, в ко­я­то на всич­ко от­го­ре има и се­дем джудже­та. И та­ка съз­да­ва ка­ша­та, в ко­я­то гор­ко­то де­вой­че се да­ви и днес.

На рус­ки Сне­жан­ка на Пе­ро е Бе­лос­неж­ка, а Сне­гу­роч­ка оз­на­ча­ва ро­де­на от сне­га. В ня­кои кра­и­ща на не­о­бят­на­та шир де­вой­ка­та е из­вес­тна ка­то Сне­же­ви­ноч­ка (Сне­жин­чи­ца).

Мно­го са вер­си­и­те на прас­та­ра­та рус­ка при­каз­ка за Сне­гу­роч­ка.

В ня­кои от тях тя е внуч­ка на Мо­роз, в дру­ги - дъ­ще­ря. Най-раз­прос­тра­не­на е прит­ча­та за бед­но се­мейс­тво, ко­е­то мно­го стра­да­ло, че ня­ма де­ца. В мъ­ка­та си стар­ци­те нап­ра­ви­ли мо­ми­чен­це от сняг. Но се слу­чи­ло чу­до и то ожи­вя­ло. Рад­ва­ли се се­ля­ни­те и мно­го па­зе­ли сво­я­та щер­ка. Но вед­нъж, на де­ня на Св. Йо­ан, друж­ки по­ви­ка­ли Сне­гу­роч­ка да иг­рае с тях в го­ра­та. Нак­ла­ли огън и за­поч­на­ли да го прес­ка­чат. Ко­га­то до­шъл ре­дът на Снеж­но­то мо­ми­че, пла­мъ­ци­те на се­кун­да­та го раз­то­пи­ли и то се пре­вър­на­ло в об­лак.

Дру­га ле­ген­да пред­ста­вя Сне­жан­ка ка­то дъ­ще­ря на Дя­до Мраз и Про­лет­та. Кра­са­ви­ца­та мно­го ис­ка­ла да опоз­нае смър­тни­те хо­ра и ро­ди­те­ли­те й я пус­на­ли при тях. Но сър­це­то й би­ло ле­де­но и тя не мо­же­ла да из­пит­ва лю­бов. Ка­то ви­дя­ла как стра­да, Про­лет­та съ­жа­ли­ла де­те­то си и из­пра­ти­ла към сър­це­то на Сне­гу­роч­ка слън­чев лъч, кой­то на за­па­ли в мо­ми­че­то то­ва въл­шеб­но чув­ство. Но, ко­га­то то­ва се слу­чи­ло, снеж­на­та кра­са­ви­ца се раз­то­пи­ла от лю­бов­та.

Ле­ген­да­та за тра­гич­на­та лю­бов ома­я­ла Алек­сан­дър Ос­тров­ски и през 1873 г. той на­пи­сал сти­хот­вор­на­та пи­е­са "Сне­гу­роч­ка", в ко­я­то пре­съз­дал имен­но ле­ген­да­та за ле­де­на­та кра­са­ви­ца и слън­че­вия лъч. И тя ста­на­ла аб­со­лю­тен хит. Чай­ков­ски вед­на­га на­пи­сал му­зи­ка по нея. А Рим­ски-Кор­са­ков съз­дал про­чу­та­та опе­ра, ко­я­то и днес е в ре­пер­то­а­ри­те на мно­го све­тов­ни те­ат­ри.

Сне­гу­роч­ка вдъх­но­ви­ла до­ри ве­ли­кия рус­ки сим­во­лист Алек­сан­дър Блок, кой­то пре­съз­да­ва ле­ген­да­та на Ос­тров­ски в сти­хо­ве. През 1891 г. тя до­кос­на­ла и го­ле­мия рус­ки учен, ези­ко­вед и пи­са­тел Вла­ди­мир Дал. Той оба­че ка­то хи­ля­ди рус­на­ци не ха­рес­вал тъж­ния фи­нал и ре­дак­ти­рал при­каз­ка­та. В не­го­вия ва­ри­ант Сне­гу­роч­ка е ту дъ­ще­ря, ту внуч­ка на Дя­до Мраз, но най-важ­но­то е, че ста­ва спът­ни­ца на Дед Мо­роз в го­ля­мо­то му пъ­ту­ва­не за раз­да­ва­не на по­да­ръ­ци. Имен­но от вер­си­я­та на Дал се раж­да съ­вет­ска­та тра­ди­ция през 30-те Дед Мо­роз и Сне­жан­ка да оби­ка­лят къ­щи­те на Но­ва го­ди­на и да са ге­рои на но­во­го­диш­ни­те тър­жес­тва.

И до­ка­то през след­ва­щи­те го­ди­ни Сне­гу­роч­ка про­дъл­жа­ва да жи­вее в из­кус­тво­то, ста­вай­ки част от рус­ко­то ани­ма­ци­он­но и иг­рал­но ки­но, у нас Сне­жан­ка се раз­ви­ва ка­то хос­те­са­та на Дя­до Ко­ле­да.

Тя му по­ма­га в ор­га­ни­зи­ра­не­то на дет­ски­те тър­жес­тва, пос­ре­ща и из­пра­ща мал­ки­те гос­ти, асис­ти­ра, ва­дей­ки па­ке­ти­те от чу­ва­ла. За да се из­диг­не нак­рая в кап­риз­на­та мац­ка на Дя­до Ко­ле­да, ко­я­то ис­ка да си ис­ка - от ях­тич­ка на ос­тров­че до ди­а­ман­тче на пръс­тен­че.

Жа­не­та Оси­по­ва за­рад­ва тат­ков­ци­те

Жа­не­та Оси­по­ва за­рад­ва тат­ков­ци­те в Бъл­га­рия ка­то вле­зе в ро­ля­та на еро­тич­на Сне­жан­ка за Ко­ле­да. Нав­ръх Бъд­ни ве­чер мо­дел­ка­та - ге­рой от пос­лед­но­то из­да­ние на "Фер­ма­та", пус­на по­лу­го­ла фо­то­се­сия пред ел­ха­та си. Оси­по­ва се пред­ста­ви са­мо по блес­тя­що бо­ди.

В след­ва­щи­те дни до Сте­фа­нов­ден про­во­ка­тив­ни­те фо­то­си, по ко­и­то мъ­же­те въз­ди­ша­ха, про­дъл­жи­ха. Но ве­че прид­ру­же­ни с мъд­ри ру­си мис­ли: "Гле­дай­те нап­ред с на­деж­да. На­зад - с бла­го­дар­ност. На­го­ре - с вя­ра. Нас­тра­ни - с Лю­бов!!!!", "Ако ис­каш про­дъл­же­ние, на ни­ко­го не каз­вай за на­ча­ло­то." и "По­ня­ко­га е по­лез­но да за­мъл­чиш, за да бъ­деш чут. И да из­чез­неш, за да те за­бе­ле­жат."

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com