От 50 хил. евреи в Солун само 2000 оцеляват от Холокоста. Родителите на изпълнителния директор на "Пфайзер" Алберт Бурла са сред тях, разказва "Джерузалем пост".
"Това е история, която оказа голямо влияние върху живота ми и възгледа ми за света, и това е история, която за първи път днес споделям публично", каза Бурла по време на международно виртуално събитие на сефарадските евреи на 28 януари. "Много оцелели от Холокоста никога не са говорили с децата си за ужасите, които са преживели," добави той.
"Семейството на баща ми, както и много други, са изгонени от домовете си и отведени в претъпкана къща в едно от еврейските гета," разказа Бурла, пише вестникът. "Това е къща, която трябва да споделят с няколко други еврейски семейства. Могат да се придвижват в и извън гетото, стига да носят жълтата звезда."
"Но един ден през март 1943 г. гетото е заобиколено от окупационни сили и изходът е блокиран. Баща ми и брат му (чичо ми) са навън, когато това става. Баща им (дядо ми) ги среща отвън, обяснява им какво става и ги моли да напуснат гетото и да се скрият, защото той трябва да се върне вътре - съпругата му и още две деца са у дома. Така че по-късно същия ден, дядо ми, Абрахам Бурла, съпругата му Рейчъл, дъщеря му Грациела и най-малкия му син Дейвид са отведени в лагер пред гарата и оттам заминават за Аушвиц. Баща ми и чичо ми никога повече не ги видяха", разказва Бурла.
Той обясни как баща му и чичо му са успели да избягат в Атина. Благодарение на местната полиция, помагала на евреите да избягат от нацистите, те успяват да получат получат фалшиви лични документи с християнски имена. "Когато германците си тръгват, те се връщат в Солун и установяват, че цялото им имущество и вещи са откраднати или продадени. Без нищо на свое име започват нулата, стават партньори в успешен бизнес с алкохол, който ръководиха заедно, докато и двамата се пенсионираха."
Според Бурла майка му е била известна и затова трябвало да се крие "24 часа в денонощието" от страх да не бъде разпозната на улицата и предадена на германците. Напускала къщата много рядко, но в един такъв случай била заловена и отведена в местен затвор. "Моят чичо християнин, зет на майка ми, Костас де Мадис се обръща към служител на нацистите и му плаща откуп в замяна на обещание, че майка ми ще бъде пощадена," каза Бурла. Сестрата на майка му обаче не вярва на германците и всеки ден по обяд отива до затвора, за да види как товарят затворниците.
Един ден страхът ѝ се сбъдва - майката на Бурла е качена на камиона. Тя тича вкъщи и разказва на съпруга си, а той звъни на нациста и припомня за уговорката - "най-дългата нощ в живота на леля ми и чичо ми, защото те знаят, че следващата сутрин майка ми вероятно ще бъде екзекутирана."
"На следващия ден майка ми е подредена с други затворници. И мигове преди да бъде екзекутирана, пристига немски войник на мотоциклет и предава документи на мъжете, отговарящи за разстрела. Отстраняват майка ми от редицата. Докато пътуват, майка ми чува как автоматът избива останалите. Два или три дни по-късно е освободена от затвора, след като германците напускат Гърция."
Осем години по-късно родителите му се срещат чрез сватовничество и се съгласяват да се оженят, разказва Бурла. "Баща ми имаше две мечти - една, да стана учен и две, да се оженя за хубаво еврейско момиче. Щастлив съм да кажа, че е живял достатъчно дълго, за да види и двете мечти да се сбъднат", разказва Бурла пред "Джерузалем пост", препечатано в „Дневник“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
