"Математиката, която се учи в училище, е някак по-скучна. Това, с което се занимаваме като състезатели, изисква не толкова знания, колкото логика. Трябва да ползваме интелекта си, а не заучените формули. Да, в клас се учат неща, които трябва да се знаят, но начинът на поднасянето им сигурно трябва да се промени", разказва Йордан Йорданов.
Той е едно от българските момчета, които ни отсрамиха тази година на международната олимпиада по математика в Колумбия, откъдето донесе сребърен медал. Един от учениците, които обикновено наричаме "шампиони за износ". С тази разлика, че той вижда бъдещето си тук - колкото и странно да ни изглежда това. "Искам да се занимавам с чиста математика и освен това да обучавам млади хора, да готвя състезатели. Опитвам се да го правя и сега, но да предаваш знанията си иска подготовка, засега обясненията малко ми куцат", разказва момчето, което тази година ще е в 12-и клас на Математическата гимназия във Варна. Твърдо е решил да следва математика в Софийския университет, въпреки че медалистите ни от състезания и олимпиади обикновено биват отрупвани с предложения за стипендии от елитни световни университети.
"Знам, че в България
заплатите на учените са ниски, но това не ме притеснява
Аз не живея толкова за парите, колкото за удоволствието. А удоволствието в случая е математиката", разказва Йордан.
Заинтересувал се от науката, която повечето му връстници намират за суха, още на 5-6-годишна възраст. С охота събирал и изваждал, докато децата около него още се учели да броят. В пети клас го приемат в математическата гимназия - затова Йордан твърди, че закриването на ранния прием в тези училища би било голяма грешка. Такава идея имаше по време на миналия парламент и въпреки че тя отпадна, шампионът ни и сега е загрижен да не би някой отново да се опита да я внедри. "Така ще падне нивото на обучението на национално равнище", смята той.
Истинските успехи на Йордан в математиката дошли още в 8-и клас
CV-то му е изпъстрено с призове
- през 2010 година донася злато от младежката балканска олимпиада, през 2011 година - сребро от Якутия. Сребърен медал получава и през 2012 година на Жаутиковската олимпиада за надарени деца в Казахстан. Същата година получава и сребро на балканската олимпиада в Анталия, което нарича "наистина добро постижение". Тази година сребро му донесе и Колумбия.
Две от задачите спънали отбора, за да се представи наистина добре - при това едната е съставена от ръководителя на отбора проф. Николай Николов. "Истински ни спъна обаче първата задача от втория ден - защото всеки ден решавахме по три задачи. Беше геометрична, двама от участниците в отбора получиха нула точки на нея. Ако не се беше случило така, представянето ни щеше да е доста по-добро", спомня си Йордан. Той е най-добре представилият се българин на състезанието, освен това имаме и два бронзови медала - за Петър Пенков и Любен Личев. "Много съм благодарен на учителя ми г-н Димитров и г-н Иван Ангелов, който ме е подготвял за състезания. Както и на професор Бойваленков и професор Николов, ръководители на националния отбор", казва Данчо.
"Не сме усетили вражда от другите отбори - все пак целта на олимпиадата е да обединява в името на науката, а не да ни разединява
Истински великите сили тук са САЩ, Китай, Корея, Русия
разказва Йордан. За жалост момчетата пропътували "до Колумбия и назад", без да успеят да видят страната - не останало време в програмата им. "Онова, което успяхме да разгледаме обаче, бе много интересно и екзотично - например колибритата наоколо. Или игуаните, които без страх пълзяха по пътечките между бунгалата. И колумбийците са много дружелюбни хора", разказва Йордан. Наесен го чака участие в международно състезание в Принстън, САЩ, и в момента отборът търси спонсори за самолетните билети. Цената е 2000 лева на човек, а участниците са шестима - многократни медалисти от национални и международни състезания по математика и информатика. Както много неща в държавата ни обаче и тук
състезателите разчитат на външна подкрепа
- защо ли тогава се чудим, че повечето заминават и не се завръщат?
Тепърва за Йордан предстои последната решаваща година в математическата гимназия, през която ще трябва да потвърди решението си - дали да остане в България, или чуждестранните изкушения ще вземат връх. Каквото и да реши обаче, дано един ден той да готви националните ни състезатели по науката, която толкова обича. Защото математиката има нужда не само от шампиони, а и от хора, които умеят да накарат околните да изпитат удоволствие от нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
