Необходими са работещи механизми за извънсъдебно решаване на спорове между финансовите институции и закъсали длъжници. Това е записано в актуализираната управленска програма на премиера Пламен Орешарски, която ще бъде представена за обсъждане през седмицата. За това от години настояват граждани - клиенти на банките, както и потребителски организации, защитаващи техните интереси.
Събирането на просрочените кредити е загуба на пари и куп проблеми. Това важи не само за хората, които си имат вземане-даване с банките, но и за самите банки, коментираха шефове на кредитни институции. За гражданите неплащането на вноски е свързано със запориране на сметки и заплати, телефонен тормоз и в крайна сметка съдебна разправа. Адвокатите обикновено прибират първоначално 10 процента от сумата на иска (неизплатения кредит, за който се съдят банката и клиентът), и още толкова, ако спечелят делото на първа инстанция. Обикновено това се случва, защото делата са много и сумите не са големи, твърдят участници в такива саги. Докато делото мине на втора инстанция, има затишие, което успокоява длъжника, а през това време лихвите се трупат лавинообразно. На по-горни инстанции обаче клиентът е осъден и то за много повече пари, отколкото е трябвало да даде първоначално. Банкерите пък се оплакват, че за да заведат дело срещу доказан длъжник, чийто потребителски кредит например вече е отписан като загуба, се налага да платят 17 вида различни такси и разрешения, преди да стартира делото, показва практиката на юристи на кредитните институции. Например при заем от 5 хил. лв. сумата за таксите е 520 лв. или над 10%. При ипотечен заем от 100 хил. лв. пък, за да вкара длъжника в съда, банката брои 18 хил. лв. за такси, комисиони, оценки, допълнителни услуги. Тук не се включват изобщо парите за адвокатските услуги, както и разходите, които са направени при опитите да се реши проблемът преди наемането на адвокат - заплати на хората от звената за вътрешното събиране на просрочията, за телефонни разговори, есемеси, посещения на адреси.
"В крайна сметка като теглим чертата, излиза, че разходите са много повече от това, което можем да вземем в действителност, а в повечето случаи и нищо не събираме", казва шеф на водеща родна банка. И признава, че банките са принудени да продадат отписаните кредити на колекторски фирми. В този случай обаче сделката е срещу 3-4% от дължимата сума, допълва той. Друга практика на банките е да следят длъжника си чрез Националния осигурителен институт (НОИ) и щом започне работа, където и да се е скрил, отново запорират заплатата му.
Тази игра на котка и мишка не си струва, особено за гражданите, превърнали се в длъжници заради кризата, и не на последно място заради повишаването на лихвите от страна на трезорите. Както се вижда, и те нямат кой знае какво полза да товарят човек, който не може да плаща месечните си вноски, с още по-големи, при това с допълнителни харчове и за тях.
Предоговарянето вдига лихвеното бреме
Предоговарянето също не е панацея, защото то облекчава длъжника за момента, но на практика увеличава лихвеното бреме. Кредитополучателят отново започва да плаща лихви върху същите пари, за които вече е платил, тъй като схемата е такава, че в първите години се погасяват почти само лихвите. Така банките се застраховат, като прибират първо печалбата си, а главницата остава. Така едно разумно решаване на проблема с отстъпки и от двете страни ще е от взаимна полза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
