Огромните изправени камъни във външния кръг на Стоунхендж действат като усилвател и причиняват ехтене, за да подобрят речта и музиката в церемонии, провеждани хиляди години преди появата на съвременната акустика.
Това сочи ново изследване, за което съобщава „Лайф Сайънс“.
Драматичните звукови ефекти, включително повтарящото се ехо, са били непознати за повечето хора, които се събирали там, казват изследователите, въпреки че някои от тях може да наблюдавали подобни ефекти в пещерите и в каньоните.
Констатациите помагат да се обясни част от дългогодишната мистерия на археологията - какъв ефект са имали древните обекти и сгради, като каменни кръгове, погребални камери и древни храмове, върху звуците.
В случая на Стоунхендж, който е построен за пръв път преди около 5000 години в равнината Солсбъри в Югозападна Англия, „усилването е подпомагало речевата комуникация, а реверберацията (отражение на звукови вълни в затворено помещение или ограничено пространство – бел. прев.) е подобрявала музикалните звуци“, пишат изследователите.
Водещият изследовател Тревър Кокс, професор по акустично инженерство в университета в център "Селфорд" близо до Манчестър, Англия, и колегите му, са прекарали няколко месеца в изливане на мазилка, смесена с пластмаса, в 3D отпечатани форми, за да изваят общо 157 камъка - около два пъти повече, отколкото са останали днес.
Въз основа на лазерни сканирания на Стоунхендж, моделът включва централната "подкова" на петте най-големи каменни арки и десетки по-малките "сини камъни", които в реалния живот вероятно са били влачени от древни кариери в Уелс, отдалечени на повече от 225 мили.
Кокс подчертава значението на точното пресъздаване на Стоунхендж, както е изглеждал около 2200 г. пр.н.е. за да може екипът му да научи как е звучал по това време.
Те измерили нивата на звука на множество места около моделния паметник, както в рамките на външния каменен кръг, така и извън него, използвайки много високочестотни звуци, за да компенсират неговата миниатюрна скала - 12 пъти по-голяма от честотата на конструкциите, една дванадесета от нормалния им размер
. „Такива техники се прилагат от 30-те години на миналия век за мащабни модели на концертни зали и оперни театри, но те никога досега не са били използвани върху модел на Стоунхендж“, каза Кокс.
Проучванията показват, че речта, произведена във външния кръг, се усилва от пръстена от стоящи камъни с между 10% и 20%, или около 5 децибела, в сравнение с речта на открито.
Те също така откриват, че камъните отразяват до средночестотни звуци в кръга, със средно време на реверберация от 0,64 секунди.
Но те откриват и че речта или музиката, произведени в кръга, се чуват много трудно извън него - и това предполага, че подобни дейности в центъра на Стоунхендж са се провеждали в полза на малцина привилегировани, а не за голям сбор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
