Учени от Великобритания и Швеция проследиха произхода на загадъчното „трето око“ в човешката глава и го свързаха със светлочувствителен орган, останал от най-дълбоките пластове на еволюцията. Според тях тази структура, позната днес като епифиза, може да е наследник на средно око, което древни предци животни са използвали, след като са изгубили страничните си очи преди около 500 млн. години.
Органът вече не вижда директно, но продължава да получава информация за светлина и тъмнина чрез очите и да участва в регулирането на съня. Изследването променя представата, че епифизата и ретината са се развили отделно, като ги връща към една обща древна структура.
Древен орган, скрит в центъра на главата
Епифизната жлеза е известна на медицината още от древността, но дълго време е разглеждана като структура, която се е развила отделно от очите. Новият прочит на еволюционните данни предлага различна картина - че тя може да е остатък от сложен среден светлочувствителен орган, съществувал при далечни предци на човека.
Изследователите наричат тази структура древно средно око. Според тях ранни безгръбначни организми, от които по-късно са еволюирали гръбначните, са притежавали както странични очи, така и светлочувствителна средна структура в главата. Когато част от тези същества започнали да се заравят и да живеят в условия, при които страничното зрение губело значение, те постепенно се оказали зависими от централния орган, който им помагал да усещат светлината.
Тази промяна вероятно се е случила преди приблизително половин милиард години. Според учените именно тогава древните организми са започнали да разчитат на средното око, за да разпознават посока, ден и нощ, както и ориентацията си в средата.
От око към жлеза, която управлява съня
При човека „третото око“ вече не работи като зрителен орган. То не улавя образи и не възприема светлина пряко, но не е изгубило напълно връзката си със светлинния цикъл. Днес епифизната жлеза използва информацията, която идва от очите, за да участва в настройването на биологичния часовник.
Най-важната ѝ роля е свързана с производството на мелатонин. Това е хормонален сигнал, който казва на тялото, че настъпва нощ и че организмът трябва да премине към покой. Така епифизата помага за синхронизирането на циркадните ритми - 24-часовия цикъл, който влияе върху съня, бодърстването и редица процеси през деня и нощта.
Според учените тази система може да има значение и за други функции на организма. В текста се посочват репродуктивната система, имунното здраве, настроението и контролът на телесната температура като процеси, които някои изследователи свързват със светлинните сигнали и хормоналната регулация.
Следата, която води към ретината
Изследването, публикувано в Current Biology, цели да обясни как човешкото око и ретината са се развивали в продължение на стотици милиони години. Екипът, ръководен от проф. Томас Баден, невробиолог от Университета в Съсекс, стига до извода, че най-ранните предци са имали едновременно странични очи и средна светлочувствителна структура.
Когато тези организми започнали да се заравят под земята и да се хранят чрез филтриране, страничните очи постепенно изгубили значението си. Средното око обаче останало полезно, защото помагало за ориентация и за разпознаване на времето от денонощието. Това обяснява защо структурата не изчезнала напълно, а се запазила в променена форма.
По-късно, според учените, части от това древно трето око са еволюирали и са се преместили отстрани на главата. Така те са дали начало на жизненоважни нервни тъкани - ретините, които днес са част от очите. „Следователно, ретината предхожда окото, ако това има смисъл“, казва проф. Баден.
Какво всъщност е можело да „вижда“
Третото око не е било око в смисъла, в който човек разбира зрението днес. То не е служело за разпознаване на образи, лица или детайли, а за улавяне на светлинни промени. Неговата задача вероятно е била много по-основна, но жизненоважна - да показва кое време на деня е и каква е ориентацията на организма в пространството.
„Нуждата да знаеш кое време на деня е или коя посока е нагоре и коя е надолу, ако си в дълбока вода. Това никога не изчезва. Затова предполагаме, че тогава сме загубили оригиналните странични очи, но сме запазили оригиналното средно око, защото за това е добро“, казва Баден пред BBC Science Focus.
Международният екип не е провеждал нови експерименти и не е създавал нови изображения. Вместо това учените са анализирали съществуващи изследвания и генетични данни от животни като риби и миноги, за да проследят как подобни структури продължават да изпълняват функции при видове, свързани еволюционно с човека.
Животни, които още имат видимо трето око
Някои съвременни видове все още пазят видим вариант на трето око. Сред най-известните примери е туатарата - новозеландско влечуго, което има такъв орган с леща и ретина, подобно на нормалните очи. Основната му функция обаче не е детайлно зрение, а откриване на промени в осветлението, особено светлина, идваща отгоре.
Тази способност помага на животното да регулира циркадните си ритми и ежедневното си поведение. Така туатарата може да се ориентира кога да се пече на слънце и кога да се скрие. За учените подобни примери са важни, защото показват как древни светлочувствителни органи могат да се запазят през еволюцията, дори когато вече не служат като класически очи.
Именно тези паралели са сред основанията за новото тълкуване. Ако ретината и епифизата имат общ произход, тогава човешкото „трето око“ не е странна анатомична случайност, а жива следа от еволюционна история, започнала много преди появата на човека.
Между науката и мистиката
Около „третото око“ от векове съществуват и мистични представи. В различни духовни традиции то се свързва с интуиция, вътрешно зрение, духовно прозрение и екстрасензорно възприятие. Особено силна е тази връзка в индуистките и йогийските учения, където третото око се свързва с Аджна чакра - енергиен център в човешкото тяло.
Древни текстове за йога описват пробуждането на тази чакра като път към ясновидство, телепатия и по-дълбоко духовно разбиране. Учените обаче подчертават, че няма надеждни научни доказателства за свръхестествени способности, свързани с човешката епифиза. Това, което науката вижда днес, е не мистичен орган за тайно зрение, а еволюционен остатък със съвсем реална биологична роля.
Така „третото око“ остава едновременно загадъчно и ясно обяснимо. То не отваря портал към невидими светове, но пази паметта на древен механизъм за светлина, ориентация и ритъм. В центъра на човешката глава остава орган, който не вижда света, но помага на тялото да разбере кога е време да се събуди и кога трябва да заспи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
