Всички в скандинавските страни разказват историята на Густав Хокансон, който не слезе от велосипедаЕдна легенда от Сконе до Йестад
През лятото на 1951 г. Швеция била в колоездачна треска. За пръв път от 20 години се възобновявало едно предизвикателно изпитание - националното състезание Хапаранда-Йестад - 1000 километра от най-северната точка на страната чак до южния бряг. Това е най-голямото колоездачно изпитание за шведските състезатели, изискващо издръжливост, концентрация и отлична подготовка.
Сред записаните участници не фигурирало името на Густав Хокансон. Никой и не очаквал 66-годишният фермер от градчето Сконе да се появи на старта. Но той бил там - на скромен велосипед, с плетен пуловер и развяваща се бяла брада, спокоен и усмихнат. Когато представил документите си на комисията, го погледнали с учудване и отказали да го допуснат до състезанието – бил твърде стар, рисково било за здравето му, правилата не позволявали.
Хокансон се прибрал в хотела си в Хапаранда и казал само: „Добре. Ще карам така или иначе.“ В нощта преди старта, още преди официалният часовник да отброи първите секунди, той седнал на велосипеда си и тръгнал по маршрута. Взимал храната си от пътните станции, засичали времето му, макар никой да не знаел какво да прави с този „нелегален“ участник в надпреварата.
Ден след ден Хокансон напредвал, карайки дълго и равномерно, с неподражаема търпеливост. И докато официалните състезатели почивали на смени и губели часове при спирания, той продължавал почти без прекъсване. Вестниците в Швеция започнали да пишат за него още на втория ден, първо с насмешка: „Възрастен фермер на 66 години пое по трасето“. Но после тонът се променил: „Стоманеният дядо от Сконе изпреварва младите“. И накрая: „Хокансон завърши в Йестад с време по-добро от много официални участници“. На финала го чакали камери, репортери и аплодираща публика. Без награда, без номер на гърдите, но със статут на легенда…
Няма магическа формула, просто не спираш
„Стоманения дядо“ (Stålfarfar), както го нарекъл репортер на националния всекидневник „Дагенс нихетер“, станал символ в Швеция. Снимките му обиколили страната. Били придружени с хвалби за един обикновен човек, който не се отказва и не приема „не“ за отговор.
Децата започнали да поставят снимки на Стоманения дядо по стените си. Фирми за велосипеди го канели за рекламни фотографии. Град Йестад го обявил за почетен гражданин. „Няма магическа формула. Просто не трябва да спираш“, казвал той пред репортери, питали го за тайната на успеха му.
През следващите години медиите не го забравили. Всеки път, когато в страната имало голямо състезание или колоездачна проява, някой непременно се свързвал с Хокансон с молба за коментар или с покана за участие.
Нови маршрути, нови подвизи
След 1951 г. Хокансон продължил да се включва в дълги пробези. Всяка година той карал във Vätternrundan - традиционната обиколка на езерото Ветерн, дълга 300 километра - най-голямото несъстезателно колоездачно събитие в света, което се провежда всяка година през юни в Швеция. Въртял педалите там дори на 70, 75 и 80 години, а публиката всяка година го поздравявала с плакати и аплодисменти по трасето.
През 1964 г. бил поканен в Дания за участие в демонстрационна обиколка, организирана от местен клуб в Копенхаген. Там, заедно с още няколко ветерани на възраст над 60, обиколили областта Зееланд за два дни. Датската преса го нарекла „Stålbedstefar“ („Стоманения дядо“, но на датски) и също му посветила редица статии.
През 1967 г. заминал за Германия, където участва в любителска надпревара между Хамбург и Любек. В германските вестници той беше „der Stahl-Opa“. Там също събирал тълпи по трасето и заслужил медал от местния колоездачен съюз „за принос към духа на спорта“.
И през 1970-те той не спираше. До 90-те си години навъртал по няколко десетки километра всеки ден из пътищата около Сконе.
Светите земи и най-дългото пътуване
Едно от най-впечатляващите му начинания обаче дошло през 70-те години на ХХ век - пътуването му до Йерусалим с велосипед. Хокансон вече бил на около 85 години, когато решил да предприеме „поклонническо“ пътешествие до Светите земи. Първоначално никой не вярвал в сериозното му намерение. Но той започнал да планира маршрута си: от Сконе до Малмьо, с ферибот до Германия, после през Австрия, Югославия и Гърция до Турция, Сирия и накрая Израел.
Носел малък багаж — най-необходимото за смяна, няколко инструмента за поправка на велосипеда, карта и библия. Карал по 80-100 километра на ден, когато условията позволявали. В Югославия местните му предложили подслон и вечеря, след като научили за целта му. В Турция полицията го спряла, защото помислили, че се е загубил. В Сирия местен вестникарски репортер му взел интервю, удивен от упоритостта му.
След близо три месеца Густав Хокансон пристигнал в Йерусалим. Отишъл пеша до църквата на Божи гроб, оставил велосипеда си отпред и запалил свещ. Върнал се с влак и кораб до Европа, но велосипеда си не изоставил. „Пътят беше най-важен, не финалът“, казал по-късно шампионът-аматьор.
Последните години и реакцията на медиите
Хокансон прекарал последните си десетилетия в родната ферма в Сконе. Дори на 95 години карал колелото си до близкия пазар. На 100-годишнината му местният колоездачен клуб организирал специално шествие в негова чест. Починал на 101 години през 1987 г. Вестниците публикували съобщения за смъртта му със заглавия като „Стоманения дядо слезе от велосипеда“ и „Густав Хокансон - човекът, който не спря да върти педалите“.
Днес неговата история продължава да вдъхновява. В Йестад има паметна плоча с думите: „Тук завърши първото си състезание човекът, който доказа, че възрастта не е пречка.“ Името му редовно се споменава и по време на Vätternrundan и други дълги пробези.
Символ на упоритост и воля
С годините Стоманения дядо се превръща не просто в прякор на един човек, а в символ на упоритост и воля в шведския език и култура. В разговорния език и до днес фразата „като Стоманения дядо“ (som Stålfarfar) се използва за човек, който върши нещо изненадващо за възрастта си или издържа на големи изпитания без оплакване.
Историята му е включена в няколко шведски учебни помагала по физическо възпитание, за да вдъхновява учениците. През 2001 г., по повод 50 години от легендарния пробег Хапаранда-Йестад, Шведският колоездачен съюз създаде специален приз „Стоманения дядо“ за най-възрастния участник, успешно завършил дълъг пробег.
В Сконе и Йестад се организират ежегодни „Дни на Стоманения дядо“, на които местни колоездачи и гости от цялата страна минават по символичен маршрут от 50 км в негова чест. В Музея на спорта в Стокхолм има отделена витрина с неговия стар велосипед, пуловера, който носел през 1951 г., и копия на вестникарски заглавия за подвизите му.
За по-младите поколения Густав Хокансон остава не толкова като състезател, а като доказателство, че за човешкия дух няма възраст. Една от любимите му реплики, цитирана често и днес, гласи: „Човек остарява, когато спре да се движи - затова аз никога не спирам.“
Философията и наследството
Хокансон не бил просто изключителен колоездач, той бил и философ, чиито възгледи за спорта се различавали значително от комерсиализираната му съвременна форма. Стоманения дядо вярвал, че истинският спорт е за лично предизвикателство и радост от усилието, а не за слава и пари. Той често изразявал своето недоволство от все по-големия акцент върху професионализма и "модерните" методи на тренировка, които според него отнемали от душата на състезанието. За него колоезденето било начин на живот – символ на свобода, издръжливост и простота.
Влиянието на Стоманения дядо върху колоездачната култура на Швеция е огромно и трайно. Той показал на шведите, че възрастта не е бариера пред физическите постижения и че любителският спорт може да бъде също толкова вълнуващ и значим, колкото и професионалният. Густав Хокансон вдъхновил безброй обикновени хора да се качат на велосипедите си и да изследват пътищата на Швеция, превръщайки колоезденето в широко достъпна и обичана дейност. Той допринесъл за изграждането на силна култура на масови спортни събития, където участието и личното предизвикателство са по-важни от победата.
Хокансон остава пример за това как човек може да приеме живота като дълго пътуване, в което няма значение колко пъти ще ти кажат „не“ и колко тежък ще стане пътят. За поколения шведи той въплъщава простата, но важна истина, че не годините според календара, а духът и упоритостта определят що за човек си. Днес името му живее не само по паметните плочи с надписите и в архивите, а и в сърцата на онези, които не спират да въртят педалите на велосипедите - напред, въпреки препятствията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
