Патриарх Неофит изведе Църквата от ерата на мълчанието
С "Достоен!" посрещаха на 24 февруари 2013 г. Негово светейшество Неофит при излизането му от Синодалната палата миряни и журналисти, отразяващи патриаршеския събор. И това далече не беше въпрос на куртоазия. Дядо Неофит отдавна беше завоювал популярност сред българското общество - и сред истинските православни, и сред не дотам силните във вярата, дори сред върлите атеисти.
След смъртта на дядо Максим, Русенският митрополит Неофит бе сочен като един от най-подходящите кандидати за патриарх, тъй като името му не е забърквано в скандали. А и покойният патриарх Максим неофициално е изказвал предпочитанията си към Неофит като за свой бъдещ наследник.
Това, разбира се, само по себе си не означаваше, че той едва ли не автоматично ще сложи на главата си бялото було. Но дядо Неофит прояви такт и дипломатичност, като се обгърна с мълчание, за разлика от покойния Варненски митрополит Кирил и Ловчанския Гавриил, които
не устояха на изкушението да се впуснат в предизборен пиар
Което му спечели допълнителни симпатии сред делегатите. А и събратята му, които, както пролича от гласуванията, държат във военна дисциплина гласовете на епархиите си, предпочетоха патриарх Неофит именно поради неговата диалогичност и търсене на консенсус.
Недоволните от избора му, разбира се, веднага размахаха досието му в Държавна сигурност. Но не друг, а основният му конкурент за бялото було, Ловчанският митрополит Гавриил нееднократно заявяваше през последните месеци преди избора: "Досието не е най-важното нещо, което да определя кой ще бъде бъдещият патриарх". А и досието на дядо Неофит е едно от най-"чистите" - запазени са едва 16 листа, в които няма нещо компрометиращо.
Дядо Неофит бе наясно с необходимите промени, които трябва да извършат в БПЦ. И не излъга очакванията и на вярващи, и на атеисти в това отношение. За пръв път след 1989 г. БПЦ престана да бъде църквата на мълчанието. Хората най-сетне чуха от него нейния глас - такъв, какъвто трябва да бъде, и какъвто е бил винаги
гласът, говорещ не само за Небесното, но и за Земното царство
на Христос. Т.е. за проблемите на обществото, за бедността, насилието, бездуховността. Сигурно за това една от първите му работи бе да създаде пресцентър на Светия синод, който своевременно да уведомява медиите и обществото за решенията и позиции на църквата по всички актуални проблеми на обществото. А такива все по-често се вземаха за изминалите две и половина години под неговото ръководство - като се започне от проблемите на религиозното образование и се свърши с най-болната днес тема - бежанците. Негово светейшество успя да запази добрите отношения с другите вероизповедания в страната, което не бе никак лесно в контекста на засилващите се ксенофобски настроения. И в това отношение изборът му за патриарх бе сполучливо решение. Управляваната от него Русенска епархия, доста шарена в етническо и религиозно отношение, бе образец за толерантност. И вече като патриарх, той защитава своята ясна позиция по този въпрос - диалог и активно сътрудничество с всички други християнски църкви, но без да се отстъпва от принципите на православието.
В Евангелието е казано:
Мнозина са звани, а малцина избрани
(Мат.20:16). Дядо Неофит наистина е избран да оглави БПЦ, за да я утихомири и поведе по верния път. На 70-я му рожден ден не може да му пожелаем нищо друго, освен Бог да му отреди годините на неговия предшественик патриарх Максим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
