Голямата надпревара в тазгодишното електронно гласуване за "Чудесата на България" започна. През 2015 г. хората ще класират културно-исторически обекти и артефакти в три категории - "Културно-исторически и природни атракции", "Археологически открития" и "Съкровища". Изкушените от историята по българските земи вече могат да дадат гласа си за предпочитаните от тях обекти на www.bgchudesa.com. В тазгодишната национална кампания на в. "Стандарт" "Чудесата на България" е отделено специално място на откритите по българските земи златни и сребърни съкровища. В поредица от статии ще ви разкажем за оставените от древните майстори изящни накити, венци, съдове и пръстени.
Селски учител спасява съкровището от Малая Перешчепина
На българите е втълпен комплекс, че имаме велика история, но с малко доказателства за нея. И дори не знаем къде лежат костите на нашите велики владетели от миналото.
Едно от блестящите опровержения на този мит е съкровището от Малая Перешчепина. Защото там е бил погребан хан Кубрат.
Украинското село Малая Перешчепина се намира на брега на река Ворскла, на 13 километра от Полтава в Запорожието.
Както често става в археологията, и това съкровище е открито случайно. На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач развълнувано тича до селото, за да съобщи, че е открило злато в степта. Мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула из Малая Перешчепина. Селяните зарязали нивите и хукнали към реката с кирки, мотики и лопати. И скоро във всеки дом вече имало цяла колекция от златни и сребърни премети.
Селският учител Виктор Парихин запазил самообладание на духа и трезв разум, впрегнал каручката си, и се понесъл към град Полтава, който е само на 13 километра от селото. Там той информирал властите и уредниците в градския музей за откритото съкровище и за разпиляването му по селските къщи. От Полтавския музей незабавно сигнализирали археологическата комисия в столицата Санкт Петербург за намереното съкровище. Оттам незабавно изпратили археолога от Ермитажа Зарецкий, който е полтавчанин, за да събере разпиляното съкровище. Археологът с помощта на полицията
успява да събере и опише близо 800 предмета
сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети. Сред тях имало костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от съкровището е 25 кг злато и 50 кг сребро, които се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург. Част от тези предмети са е неоспоримо доказателство, че това съкровище е придружило хан Кубрат в последния му път.
В него присъстват инсигините (символи на върховната власт). Това са жезъл - дървена пръчка, обвита с тънък златен лист, връх на скиптър, от които са запазени две половинки от щампована фигура на лъв. Златният рог-чаша е предмет, характерен само за владетелски погребения.
Но най-безспорното доказателство, че именно тук е погребан създателят на Велика България, са трите златни пръстена с монограми на гръцки език. Разчетените текстове на тях гласят: на първия - "на Кубрат", на втория - "на патриция Кубрат", третия - "на патриция бат Органа".
Това дава основание на редица наши учени да твърдят, че хан Кубрат е приел християнството, доколкото титлата патриций не може да бъде давана на езичници.
Сред останалите находки се открояват две масивни гривни и масивна златна тока с дължина 17,8 см и тегло 454,32 г - най-голямата и най-тежката от познатите досега от периода на ранното средновековие. Тя е била прикрепена към широк ремък, завършващ със златен накрайник. Вероятно това е т.нар. цингулум - представителен, параден колан, отличителен белег за патрицианско достойнство във Византия.
Една част от находките остава в Полтавския музей. При отстъплението на съветската армия през 1941 г. музеят не успява да се евакуира и
колекцията е отнесена от специалното "културно" разузнаване на Райха
ръководено от Алфред Розенберг. И днес съдбата на тази друга част от съкровището е неизвестна. Най-вероятно е тя да е укрита в края на войната или изнесена вън от Европа. Каквато е съдбата на други подобни археологически съкровища, които нацистите са заграбвали от окупираните страни.
А според редица изследователи, част от съкровището така и не е открита. И още лежи в земята край Малая Перешчепина.
В НИМ посетителите могат да видят 9 реплики от това съкровище - жeзъла на хан Кубрат, двa злaтни пpъcтeнa c нeгoвия мoнoгpaм, злaтeн нaкpaйник и тoкa oт кoлaнa нa хана, нaй-гoлeмия cъд в cъкpoвищeтo - пoзлaтeнa aмфopa, изpaбoтeнa oт cpeбpo и още три съда.
Златото от Наг Сент-Миклош вдъхновява Йохан Щраус
Според изследователите надписите върху него доказват, че Аспарух е бил християнин
Необикновена история има и древното българско съкровище от Наг Сент-Миклош. То е открито на 3 юли 1799 г. край едноименното банатско село, което тогава е в Австрийската империя,а днес е в Румъния. Двамата братя градинари Христо и Кирил Накови, копаейки нивата си на дълбочина 50-60 см, се натъкват на златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището "Наг Сент-Миклоши". Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа "Цигански барон", а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.
Днес златната колекция се пази в Музея на история на изкуството във Виена. През 70-те години на миналия век австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището, което сега също може да си види в Националния исторически музей.
Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове. Преди 8 г. доц. Здравко Ждраков заедно с доц. Антоанета Делева установяват, че те са на гръцки и прабългарски език. При четенето им са правени много опити, но надписът върху съд номер 21 дава ключ за осмисляне на текста му. Това дължим на проф. д-р Иван Добрев - неговото четене звучи най-правдоподобно: "Чашата, за която Жупан Буила повели, като направят, да изпишат, и от която да пие наздраве Жупан Бутаул".
С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището - 6021 г. от сътворението на света, или 693 г. от новата ера. Тя
е написана и на прабългарски език "ален дилон" ("година на змията")
Но през същата 693 г. България е управлявана от Аспарух. Това означава, че съкровището е изработено по негово време и действително в един от надписите ясно се чете името Есперих - така, както е записан владетелят в "Именника на българските канове".
Християнските кръстове върху патерите не бива да ни заблуждават, че съкровището е изработено след християнизацията на страната по времето на цар Борис (852-889). Тезата, че хановете от рода Дуло са били християни, пръв разви проф. Божидар Димитров. За хан Кубрат и внука му Тервел това е сигурно. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името Свети крал Тривелий.
Затова нашите учите са категорични, че то е било собственост на прабългарските ханове. Надписите доказват също, че Аспарух е бил кръщаван в християнски купел. Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, проф. Казимир Попконстантинов, и директорът на НИМ Божидар Димитров.
Самото съкровище се състои от седем кани, две от които са богато украсени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.
Осем от тях са изработени от 22-каратово злато.
Шест от съдовете представляват кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото. Навярно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в Римската империя, Китай, Сибир и Южна Русия. По-особена е кана номер 7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд номер 8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за античното изкуство. Съдове 9, 10, 20 и 21 са тасове. Канчета 11 и 12 са с форма,
срещана в българските и аварски находки
Купите с животинска форма водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16. Типът на канче номер 19 е характерен за сасанидското изкуство. Формите на купите с номера 22 и 23 са срещани в различни култури в Европа и Азия.
Подобно на формата на експонатите, и украсата им произхожда от различни култури. Понякога в един и същ съд се съчетават мотиви и изображения с разнороден характер.
На кана номер 2, в 4 кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са изобразени четири сцени. Първата представя тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме. Облечен е в ризница а на главата му има конусовиден шлем с 2 пера. Повечето български изследователи считат, че изображението представя български конник. Втората сцена изобразява ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава. Той се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна. Последната представя орел, сграбчил гола женска фигура. Първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти върху широките страни на кана номер 7. В този случай фигурата е мъжка. Изображения на митични същества има и в шестте медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче
19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и две на козел. Имат къси извити риби опашки. Подобни същества, както и грифони са изобразени и по други съдове. За украсата на някой от експонатите е приложена техниката на клетъчен емайл. Използваната стъклена паста е с червеникавокафяв цвят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
