София. Дори Върховният административен съд да реши в полза на т.нар. „наследници” на Панагюрското златно съкровище, този път ще има истински протести, а защо да няма и самозапалили се археолози.
Това каза за Фокус проф. Николай Овчаров от Националния археологически институт с музей, по повод претенциите на Павел Цветанков и сестра му Стефка Ангелова да си върнат съкровището.
"Защото културното наследство на България не е ТКЗС, не е фабрика или завод. Това е нещо много по-важно. Това е нашето минало, нашето бъдеще. В края на краищата, българите трябва да защитим своето национално богатство”, обясни проф. Овчаров.
"Забравихме, че сме българи. Казвам го емоционално, но е точно така. Какво означава - хората да не могат да пазят своята памет, не само археолози и историци, а обикновеният човек да не помни своята памет? Това, по моя преценка, е най-ужасното нещо, което се случва в този момент”, посочи проф. Овчаров.
„Що се отнася до правните основания, там темата действително е доста сложна. Но според законите, които съществуват през последните 40 години, всичко, което е намерено в недрата на земята, е собственост на държавата - говоря за културни паметници”, добави проф. Овчаров.
Павел Цветанков и сестра му Стефка Ангелова заведоха дело за безценната находка, защото тя била намерена на тяхна земя през 1949 г. По тогава действащия закон за старините пък това им давало право на съкровището.
Претенциите им са абсолютно безпочвени, контрира обаче проф. Овчаров
"Нашите документи показват точно обратно - че антиките са извадени през 1949 г. от частен терен.", твърдят двама от наследниците Павел Цветанков и сестра му Стефка Ангелова като се позовават на Закона за старините от 1911 г., който по времето на социализма е бил отменен.
Ако Цветанков и сестра му спечелят делото, от това могат да се възползват и останалите осем наследници, които досега не са имали никакви претенции.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
