Тръгваме на море, до планината, на гости на село. Каквато и да е дестинацията, има поне 12 реплики на пътниците, които са в състояние да изкарат всеки шофьор извън кожата му - да натисне рязко спирачката, да излезе от колата и да си блъска главата в бордюра поне 15 минути, докато се успокои.
Кои са те?
„Е що не минеш/мина оттам?“
Всеки в колата се оказва, че знае маршрута по-добре от шофьора. Ами да се качи да кара тогава.
"Нали знаеш, че ти гледам километража?“
Когато си мислеш, че всички в колата са се унесли и е време да си направиш кефа, винаги женски глас те връща в реалността.
" Мило, карай по-внимателно, че си гледам телефона и ми става лошо“
Все едно шофьорът е виновен за дупките и паветата. И е длъжен да прелети през легналите полицаи
"Имаше тук място за паркиране“
Да, ама току що подминахме мястото. А когато се върнахме, става ясно, че е или е за инвалид, или е прекалено малко.
„Е, що си паркирал чак там?“
Където и да е паркирал, шофьорът винаги е виновен, че не е направил правилния избор, пише сайтът Мама миа.
„ОП, ОП, ОП“
Живият парктроник винаги се включва с притеснителна нотка на хистерия, която те кара да набиеш рязко спирачки и задната кола да спре в теб.
„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да му се счупи врата?!?“
Все едно шофьорът си мисли, че кара картофи.
„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така феродовият диск се износва много бързо“
Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш, да стискаш…
„Може ли да спреш климатика?“
Навън е 48 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива във вълнени шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че гърлото му „драска“.
„Може ли да намалим музиката, че отзад ни се наду главата“
Точно когато искаш да си създадеш тонус, чуваш глас, който чудовищно напомня майка ти в детските години, когато си пуснал музика в стаята.
„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че пак ми се ...?“
Добре де, но нека да не е на всеки 15 минути.
„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“
Ами всички закъсняваме. Но защо стоя 10 минути пред огледалото преди да тръгнем?
Всичките тези въпроси предполагат един и същи контра въпрос от всеки шофьор:
А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
