Вторник,

Няколко царе са събирали съкровището от Рогозен

От: Администратор -
Няколко царе са събирали съкровището от Рогозен
A
A
A

"Чудесата на България" да стигнат до сърцето на Европа с изложба в Брюксел на Рогозенското съкровище. Идеята бе огласена при старта на тазгодишното издание на кампанията на "Стандарт", който бе даден в понеделник във Враца. Изложбата ще включва ритони и фиали от най-голямото сребърно тракийско съкровище и уникални златни накити от Могиланската могила.

Предложението направи главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова и веднага бе подкрепено от председателя на парламента Цецка Цачева, министъра на туризма Николина Ангелкова, съветника на Вежди Рашидов проф. Николай Овчаров, кметове и учени.

С какво е уникално Рогозенското съкровище разказва доц. д-р Нарцис Торбов, археолог в Регионалния исторически музей - Враца.

Медальон с Херакъл е правен по поръчка от гръцки майстори

Врачанският край има богато културно-историческо наследство. През желязната епоха XI-I в. пр. Хр. той е населяван от трибалите, тракийско племе, известно със своята войнственост и свободолюбие. Откритите чрез археологическо проучване паметници свидетелстват за високата степен на неговото обществено-икономическо развитие. Те дават основание да се твърди, че в този район на Древна Тракия е съществувала силна държавна организация. Нейните владетели са управлявали една обширна територия, обхващаща не само днешна Северозападна България. Тяхното господство се е простирало и в земите, разположени на север от река Дунав и на запад от река Тимок. Съкровището от Рогозен е доказателство за богатството и благополучието на местната управляващата династия.
Находката от Рогозен е едно от най-значимите антични съкровища открити в Югоизточна Европа. То

се състои от 165 съда, изработени от сребро

с висока проба и има общо тегло 20 кг. Те могат да бъдат разделени на три групи: фиали - 108 броя, кани - 54 броя, и чаши - 3 броя. Първата част от съкровището е открита случайно. През есента на 1985 г. Иван Димитров от село Рогозен при изкопаване на канал за поставяне на тръби, намира в градината си 65 сребърни съда, заровени на малка дълбочина. Воден от родолюбиви чувства, той съобщава на кмета, който се обажда на археолозите в историческия музей - Враца. Доцент д-р Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов пристигат в селото и независимо от студеното време започват археологически разкопки в дворното място. На тях им се удава щастливата възможност да станат откриватели на едно от най-големите антични съкровища в Европа.

На 6 януари 1986 г. пред смаяните погледи на всички тримата археолози разкриват втората част от съкровището, състояща се от сто съда, събрани накуп. Тя е намерена само на 5 м северозападно от мястото, където е закопан първият дял. Едва ли някой от присъстващите може да забрави този паметен миг. Постепенно пред техните очи се разкрива един чуден свят, съществувал преди десетки векове, изваян от ръцете на тракийските майстори.

Откриването на съкровището е дело на археолозите от Враца и е безспорен и значим успех на българската археология.

Първото му представяне е във врачанския музей

Присъствалите учени, журналисти и общественици дават точна и реалистична характеристика на находката - Рогозенското съкровище е археологическото откритие на столетието.

Понастоящем съкровището се намира в музея в град Враца и се съхранява в зала, която е оборудвана с модерни витрини и надеждна охрана. То е участвало във всички значими международни изложби на тракийското изкуство. В последната, която бе организирана и се състоя в Лувъра в Париж, гостуваха съдовете с най-богата украса.

Всички изследователи са категорични, че Рогозенското съкровище е събирано от няколко поколения тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и е представлявало семеен сервиз. Те

демонстрират чрез великолепието на съдовете своето богатство и власт

Многообразието на формите на съдовете свидетелства за наличието на вековна традиция в обработката на благородните метали - злато и сребро. Същото се отнася и за разнообразната и пищна украса, която носи чертите на самобитното изкуство на траките. Изобразените митологични сцени свидетелстват за богатия душевен мир на местното население. Върху съдовете от Рогозен е показана Великата тракийска богиня, съпътствана от своите свещени животни. Тя е представена като повелителка на природата и покровителка на животинския свят. Затова върху една от каните тя е яхнала лъвица и е въоръжена с лък и стрела (обр. 1).

Изображенията са ярко свидетелство за многообразието на тракийската митология. В нея е отразена и представата за развитието на обикновения човек - неговото раждане, ежедневие и смърт. Това особено добре личи от изобразения малък човек върху една от каните, който държи в ръцете си две кучета (обр. 2). По такъв начин е представена човешката душа, която вече е напуснала тялото на мъртвия.

Съкровището от Рогозен обогатява представите и за развитието на класическото древногръцко изкуство. Един от сребърните съдове е истински шедьовър - върху плоското му дъно е вградена емблема медальон с релефна фигурална украса. Пресъздадена е сцената как Херакъл прелъстява жрицата на богинята Атина - Авге (обр. 3). Подобни емблеми медальони са използвани за украсяване на гърба на бронзовите и сребърни огледала, появили се през втората половина на V и намерили широко разпространение през IV в. пр. Хр. Изображението върху фиалата от Рогозен е повлияно от творбите на великия древногръцки архитект и скулптор Скопас,

възстановил и украсил със скулптури храма на Атина в Тегея

Откриването на този съд, произведен в някое от ателиетата по Егейското крайбрежие, доказва наличието на активните контакти на местното тракийско население с останалите райони на античния свят. Той свидетелства за порасналите естетически изисквания на тракийската аристокрация, която е ценяла достойнствата на произведенията на гръцката класика.
Във връзка с годишнината от откриването на съкровището стартира медийна кампания за неговото популяризиране. Тя ще приключи през месец октомври с провеждането на международна научна конференция. Кампанията ще бъде осъществена под патронажа на кмета на община Враца Калин Каменов. В нея дейно участие ще вземе Регионален исторически музей - Враца.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички