Д-р Петър Кътев
Имало едно време една държавица, която от малко петънце на картата на света, се превърнала във просперираща на Балканите и в Европа благодарение на своите далновидни владетели. Тази държавица била прославена по света. Хората я свързвали с най-древната човешка история, с индустрия, земеделие и какво ли още не. Днес тази държавица е популярна като страната на абсурдите. Тя се превърна в толкова демократична страна, че дори и американците биха завидели на слободията. Да, става дума за България - държавата на доносите, на уронващите достойнството статии в медиите, на подкупите, на "кофти здравеопазването" и какво ли още не. Списъкът е дълъг и с всеки изминал ден се добавя ново попълнение. Вицът за казана в ада е вдъхновен от нашата нация. Само да не забравяме, че когато оплюваме по света публичните си личности, не засягаме само тях, а и себе си. За обикновения българин успехът на друг, особено реализиран отвъд границите на БГ, е непоносим. Освен това е значително по-простичко да сътвориш някаква свинщина, отколкото да положиш поне наполовина усилията, за да се издигнеш до нивото на този, когото нападаш. После как да имаме претенции към подрастващото поколение при положение, че примерът, който му даваме, съвсем не кореспондира с очакванията ни към него. Може би и за това нацията ни е толкова болна. Защото наистина всяко негативно чувство и мисъл, като бумеранг с двойна сила удря по физическото и психическо здраве на този, който я отправя. И понеже и без това външните агресори, причиняващи ни болести, са достатъчно много, по-добре е да се опитаме да си спестим сами поне останалото. И да си припомним думите на Дякона: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си"! Но ние не разсъждаваме в тази посока, а и резултатите са налице. Днес ни остана само да се тупаме в гърдите, че някой преуспял бил с български корени. Ако насочвахме цялата тази енергия вместо към лошотия, към постигане на позитивни резултати, сигурно щяхме да изпреварим и най-напредналите икономически държави. Уви, ние предпочитаме обратното, затова нека се пържим в собствен сос. И, както е записано в Библията: "Ленивият топи ръка в паницата и не ще дори до устата си да я вдигне. Ако накажеш присмивача, и простият ще стане внимателен". Явно бдителността при човека се "пробужда", едва след като животът го шамароса. Тази практика е доказана и е "изпитана рецепта".
1. Въпрос: От какво се причинява рак на гърдата?
Хормонален дисбаланс е сред причините за рак на гърдата
Това заболяване е характерно за нежния пол, но поразява и силния. Рак на гърдата се развива при по-малко от 1% при мъжете. Освен генните мутации и радиацията, считани за рискови фактори, като виновник се посочва и хормоналният дисбаланс. Проучванията в тази посока сочат повече към естрогеновите рецептори като възбудител. Така изниква въпросът: какво точно предизвиква хормоналния дисбаланс? Отговорът е - определени инфекции! Добре известно е, че някои органи в тялото отговарят за производството на дадени хормони. Когато боледуват, те не могат да изпълняват своите функции правилно - ще започне генериране на повече или по-малко количество от съответен хормон. Има и доста тъкани, които са в състояние да синтезират естрогени от андроген. И когато има нарушен баланс между двата хормона при мъжете, се появява гинекомастия (тя може да е резултат и от други фактори). Що се касае до инфекциозните заболявания, водещи до по-горе споменатия резултат, то трябва да се знае, че болестите, засягащи бъбреците и водещи до бъбречна недостатъчност, значително допринасят за гинекомастията. Нарушените функции на черния дроб също се причисляват към виновниците за излишния естроген в тялото. Нормално е, когато жизнените дейности на един от най-важните органи в тялото са саботирани поради някаква причина, то той да не е в състояние да метаболизира излишните хормони. Очевидно е, че невъзможността на двете филтриращи системи в организма да работят, води до интоксикация на тялото, от където тръгват и други проблеми. От друга страна, токсините в организма също провокират и същевременно поддържат инфекцията, респективно възпалението. Класическите признаци на същото включват повишена температура, зачервяване, подуване, болка и загуба на някои функции. Това са така наречените физиологични промени, които настъпват по време на възпалителния процес. А трите основни компонента тук са: промени в размера на кръвоносните съдове и скоростта на кръвния поток, минаващ през тях (хемодинамични промени), увеличаване на капилярната пропускливост и левкоцитарна ексудация.
Въпросът е какво можем да направим, за да избегнем в максимална степен усложнения, а и самото възпаление. На първо място, трябва да обърнем внимание какво слагаме в чинията си. Подбирането на качествена и чиста храна би ни спестило допълнителна инвазия на бактерии, гъбички и паразити. А стомашно-чревният баланс е от изключително важно значение. Второ - постоянният психологически, емоционален или физически стрес повишава нивото на кортизола в кръвта, което води до възпаление. Затова се казва, че хормоните и възпалението вървят ръка за ръка. Точно както хормоните могат да влияят на възпалителния процес, така и той ги засяга пряко или косвено. Що се касае до външните провокатори, внимание заслужава един доста интересен бактериален вид - Providencia rettgeri. Тя спада към рода Providencia - грам-отрицателни уреза произвеждащи бактерии, които провокират широк спектър от инфекции при хомо сапиенс. Повечето са свързани с уринарния тракт, но се асоциират и с гастроентерит и бактеримия. Първите видове се изолират от Ретгер през 1904 г., като първоначално бактерията се наблюдава при пилета. Факт, заради който я "обвиняват" за птичата холера. Днес са известни 5 вида - Providencia stuartii, Providencia rettgeri, Providencia alcalifaciens, Providencia rustigianii и P. heimbachae. Като вече е известно, тя се открива и в мухи, птици, котки, кучета, говеда, овце, морски свинчета, пингвини, някои влечуги - питони, пепелянки и боа. При хората освен от урината, P. rettgeri се изолира и от кожа, кръв, храчка, както и рани. Средната продължителност на бактериалната колонизация е приблизително 6 месеца. Смъртността при индивиди с кръвна инфекция с Providencia варира между 6-33%, като честотата значително нараства при наличието на полимикробна такава. Не съществуват конкретни доказателства, които да показват кой от двата пола е по-податлив към инфектиране с въпросния патоген.
2. Въпрос: Как се лекува генитален херпес?
Лечението на херпес трае от 6 месеца до година
Това лято гениталният херпес се очертава да бъде хит. Инфекцията се причинява от вируса на херпес симплекс тип 1 и 2. Според проучвания, заразените с него са внушителен процент. Тук отново се сблъскваме с неприятния момент за липса на първоначални симптоми. Най-често заразяването се случва чрез сексуален контакт или друг близък такъв (не забравяйте, че херпесът може да бъде разположен по уста и лице). При мъжете лезиите се образуват по главичката, ствола на пениса или други части на гениталната област, както и по вътрешната част на бедрото, седалището, ануса. При дамите проявите на гениталния херпес се наблюдават върху или в близост до клитора или други части на вулвата, задните части или ануса. Като при тях може да се появят болезнено уриниране и цервицит. Първите симптоми на заболяването се изразяват чрез рани по кожата, болезнени мехурчета, зачервяване, сърбеж, парене. Неприятното качество, което притежава по-горе споменатото заболяване, е свойството му да рецидивира и при най-малките смущения в имунния статус. То може да се активира отново и при влагалищна инфекция, друго присъстващо заболяване, прекомерно излагане на слънце и др. Важно е да се уточни, че именно при често рецидивиращи случаи лечението е необходимо да бъде не по-малко от 6 месеца - 1 година. Колкото и странно да звучи, има логика в цялото това действие, защото не може нещо, което има висока честота на повтаряемост, да се елиминира в рамките на месец или с отделни краткосрочни терапевтични курсове. Необходимо е системно и целенасочено лечение, чиято продължителност има за цел да неутрализира именно опасността от рецидив и хронифициране на причинителите. Но, както е казал Лудовико Ариосто: "С годините човек губи всичко: младост, красота, здраве, честолюбиви пориви, само глупостта никога не напуска хората"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
