Да се опиташ да пренапишеш историята, като буташ паметници, е тъжна картина. В България обаче тя се случва при почти всяка драстична промяна на властта. Пресен е споменът как след десети ноември бюстове на партизани и соцвождове си отидоха заедно с взривения мавзолей. В България обаче има и паметници, на които никой не посяга. Те са над 400 и са пръснати из цялата страна. Народът отдавна ги е кръстил простичко "руски паметници". Те са в памет и в чест на руските генерали, офицери и войници - загинали или оцелели в Руско-турската война (1877-1878). Война, чрез която България отново придобива своята свобода след петвековно османско владичество. И която завинаги ще остане в българската история като Освободителна. Паметници, на които не си и помислиха да посегнат дори прогерманските правителства по време на Втората световна война. И отдавна са се превърнали в мълчаливи символи на дружбата между двата народа. Дори когато между държавите е имало проблеми.
Най-точната оценка за този феномен даде през 2009 г. генералният консул на Руската федерация във Варна Анатолий Щелкунов на тържество в Добрич по повод на 131-вата годишнина от освобождението на града от османско иго:
"Няма друга страна в света като България, в която да се съхраняват толкова много паметници на руски воини, а улици и градове носят имена на руски мислители и пълководци, загинали за Освобождението на България. Тази признателност е пример за цивилизационно отношение и свидетелство за духовното единение между нашите два народа, свързани от православието, писмеността и сложната, но героична история."
Да се представят всички тези паметници, е трудна задача. Затова ще припомним на читателите на "Стандарт" 10-те най-емблематични от тях.
Вдигат "Невски" с народни пари
Решението да се издигне храм-паметникът "Свети Александър Невски" за "светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените", е взето през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново по идея на Петко Каравелов. Княз Александър I Батeнберег се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен на 3 март 1882 г. Строежът започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на 5,5 милиона лева. Осветен е на 24 август 1924 г.
Храмът е посветен на свети Александър Невски, патрон на император Александър II. С площта си от 3170 квадратни метра при построяването си се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Размерите на храма са: дължина 73,50 м, ширина 52,20 м, височина на централния купол 46,30 м, застроена площ 3170 кв.м, кубатура 86 000 кв.м. В църквата се побират 5000 души. Богатата вътрешна украса е изработена от оникс, алабастър и пъстроцветни мрамори от бразилски, марокански, италиански и немски произход.
Храмът е построен по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев с помощници Александър Смирнов и Александър Яковлев. В изграждането му са взели участие специалисти от шести националности: руси, българи, немци, австрийци, чехи и италианци. След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник.
Александър II гледа парламента
Паметникът "Цар Освободител" е най-внушителният руски паметник в България. Намира се точно срещу сградата на Народното събрание на пъпа на София. Издигнат е в израз на признателността на българския народ към император Александър II, който взима решението за освободителната война срещу Турция. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа, поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са вградени лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици. Други три релефа изобразяват битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини, и с надписа "Царю Освободителю - признателна България". Работата по изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 г., а официалното му откриване е на 30 август 1907 г. На освещаването му присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, военният министър ген. Каулбарс, участниците във войната ген. Столетов, и ген. Паренсов. И, разбира се, авторът на паметника - знаменитият италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Наскоро монументът бе реставриран.
Шипка пази костите на героите
Монументът на връх Шипка, известен като Паметника на свободата, е най-внушителният по рода си в България. Издигнат е в памет на историческото сражение, разиграло се тук по време на Освободителната война. Тогава български опълченци и руски воини удържат напора на турците и това обръща хода на войната. Паметникът е част от Национален парк-музей "Шипка". Основният камък на монумента е положен на 26 август 1922 г. Точно след 12 години паметникът на връх Свети Никола е тържествено открит от цар Борис III и цялото правителство. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които е разгърната музейна експозиция.
Обелиск с императорски надпис
Софиянци го знаят като Руски паметник. Това е първият символ на Освободителната война, издигнат в новата столица на България.
Изработването му започва през 1880 година и приключва за две години. Средствата за неговото изграждане са събрани от руската общественост. Не е ясно кой е авторът на проекта, но се предполага, че е академик Шервуд или архитект Вокар. Тържественото освещаване е на 29 юни 1882 година, като паметникът е открит от княз Александър I Батенберг. Монументът е тип обелиск над постамент от три стъпала. Изработен е от два материала - бял песъчлив камък и бял мрамор, и е с височина 10 метра. На лицевата страна личи надпис: "Въ царствованiи Александра II-го императора всероссiискаго волею и любовью его Освобождена Болгария, 19 февраля 1878 года", а на противоположната му страна - друг надпис "Не намъ, не намъ, а имени твоему - 1877-1878". Според битуващата легенда той е изписан по изричната молба на император Александър II. Над надписа на лицевата източна страна стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст "Свети Георги".
Гранитен саркофаг за загиналите доктори
Докторският паметник се намира в наречената на него градина. Тя се намира на гърба на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методи" В София. Паметникът е завършен през 1883 г. по проект на чешкия архитект Томашек, сочен като строител на храм-паметника при село Шипка. Представлява пресечена четиристенна пирамида, увенчана с гранитен саркофаг. Изграден е в памет на 528-те военни медици, загинали през Освободителната война. Имената им са изписани с черни букви по блокове от бял пясъчник. На западната страна на паметника са изписани жертвите при Плевен. На източната страна - тези при Пловдив, на северната страна - при Шипка, на южната - при село Мечка, Плевенско.
Плевенската панорама е върху щикове
Паметникът "Плевенската епопея", популярен като Плевенската панорама, е изграден в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък. Точно там по време на третата атака от обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения.
Архитектурното тяло на панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Войнишките ножове носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ият пръстен - декоративно-пластичен фриз - символизира блокадата на Плевен.
Туристите могат да се изкачат по асансьори на 2 зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.
Майката на Скобелев поръча храм
Храм-паметникът "Рождество Христово", известен като Шипченски манастир, е изграден в стила на руските църкви от ХVII век. Инициативата за построяването му е на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев. Строежът е започнат през 1885 г. и завършва през 1902 г. Дело е на руски архитекти и художници. Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г.
Първоначално той е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България. През 1970 г. е обявен за исторически паметник на културата.
Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада се издига камбанария, висока 53 м. Тя има 17 камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, отлети от събраните в района гилзи. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 руски офицери и войници и български опълченци, загинали по време на сраженията при Шипка и Шейново. Костите им са положени в криптата под храма в 12 каменни саркофага.
100 стъпала до Самарското знаме
Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора" е построен е през 1977 година по случай 100-годишнината от боевете кай града, където български опълченци за пръв пъти влизат в бой с турската армия. Той представлява бетонна конструкция, висока 50 метра, наподобяваща развято знаме. То имитира прочутото Самарско знаме на българското опълчение, заради което се води битка на живот и смърт, за да не попадне в турски ръце. Паметникът е построен на мястото на командния пункт на опълченците. До монумента се намират бетонни фигури на шестима опълченци и пълководец. Те символизират шестте опълченски дружини под командването на руските офицери. Под опълченците има костница. Гори и вечен огън в конструкция, изпълнена под формата на щикове. До паметника се стига по 100 стъпала.
Гвардейци пазят парк "Лавров"
Парк "Лавров" е мемориален комплекс в памет на загиналите в битките при Плевен и при Горни Дъбник руски и финландски гвардейци. Наречен е в памет на генерал-майор Василий Николаевич Лавров. Командирът на Лейбгвардейския Финландски полк загива в битката при село Горни Дъбник.
Оформен е като парк в периода 1950-1954 г. На братските могили са поставени паметници на загиналите гвардейци и техните офицери. Редом до тях е каменната скулптура "Вечна дружба" на Петър Златарев (1953). Открита е и експозиция на руски оръдия от войната.
Дондуков полага първи камък на мавзолей
Мавзолеят костница на руските войни, загинали за освобождението на Разград, е най-старият от този тип паметници в България. Основният камък е положен на 1 март 1879 г. от княз Дондуков Корсаков, а откриването е извършено на 14 октомври 1880 г. Построен е с доброволни помощи на признателните жители на Разград и е дело на знаменития Фридрих Грюнангер, по това време архитект на града.
Мавзолеят е с квадратна форма, а покривът е купол, стъпващ направо върху стените. Над вратата е нарисуван портрет на цар Александър II. През 1932 г. са поставени мраморни плочи с имената на загиналите 68 български опълченци и поборници от Разград, както и на починалите в града от рани и болести руски войници.
