Уникалните тиквени жабчета, които се срещат в Бразилия и са толкова миниатюрни, че могат да се поберат върху човешки нокът, са известни със смехотворното си неумение да се приземяват след скок. Учени установиха, че причината за това се крие в малките ушни канали на дребните земноводни, които затрудняват ориентацията им в пространството, пише сп. "Сайънс адвансис".
"Виждал съм много жаби, но определено тези са най-странните", казва Ричард Еснър младши от изследователския екип от университета на Южен Илинойс.
Когато Еснър попада на видеоклипове с изключително непохватните маневри на жабчетата от вида Brachycephalus, той е шокиран до такава степен, че се качва на самолета и заминава за Бразилия, за да ги изследва на място. Миниатюрните създания са трудни за откриване в дивата природа. Учените се вслушват във високите, бръмчащи звуци, които те издават, и загребват листна маса в торба с надеждата да открият няколко тиквени жабчета.
В лаборатория екипът използва високоскоростно видео, за да запише повече от 100 скока на дребните земноводни. Неумелите им подскоци показват, че жабчетата имат проблеми с ориентацията в пространството.
В публикацията си в сп. "Сайънс адвансис" учените описват изследването на анатомията на вътрешното ухо на 147 вида жаби.
Изследователите са установили, че тиквените жабчета имат най-малките ушни канали сред тях и именно това е причината да не могат да се приземяват грациозно след скок. Пуснатите на забавен кадър видеоклипове показват, че те не правят никакви опити да се ориентират след скока във въздуха, а се приземяват непохватно на всяка повърхност, която срещнат - понякога "пльосвайки" се по корем, друг път падайки по гръб.
Учените обясняват, че вътрешният ушен канал при животните е с полукръгла форма и е запълнен с течност. При движението им течността също се раздвижва, стимулирайки нервните клетки, които са разположени в канала. Това създава усещане за равновесие.
В своето проучване Еснър и колегите му са установили, че тиквените жабчета имат най-малките полукръгли канали сред всички изследвани от тях видове. Анализирайки забавените кадри, специалистите откриват, че промените в скоростта на въртене на малките жабки са най-слаби сред групата. Високата скорост на въртене е необходима на скачащите същества, за да им даде време да се ориентират преди приземяване.
В предишни изследвания е установено, че жаби с увредени канали на вътрешното ухо се приземяват неумело като тиквените жабчета.
Изследователите предполагат, че в хода на еволюцията ушният канал при дребните жаби е станал по-малък и е съдържал по-малко течност. Това е затруднило трептенето и движението му, което е довело до по-слабо усещане за равновесие. При жабите това е причина за намалена способност да се завъртят до добра позиция за приземяване. Учените допускат също, че тъй като жабата все още съществува, тя трябва да е развила някакви други средства за самосъхранение, като например токсична или по-плътна кожа или камуфлаж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
