Историята на криминалистката познава само един случай, в който, за да избегне изненадващата среща с охраната, касоразбивачът се скрива в сейфа, който е тръгнал да опразва. Размерът му е такъв, че в него трудно може да влезе дори по-охранен котарак: 40 на 40 на 40 сантиметра, почти кутия за обувки. Няма нормален колега на Шерлок Холмс, който да допусне, че вътре може да се свре човек. Пазачите внимателно оглеждат огнеупорната каса, която се върти пред очите им, не забелязват нищо обезпокоително и се оттеглят. С пачките и скъпа огърлица в ръце похитителят се измъква от сейфа и потъва в първата врата и тъмнината. Появява се отново миг след това. Вече го няма плътното черно трико. Охранителните камери следят жена, облечена в блестяща рокля и със същата скъпа огърлица върху красивата шия. Невидима дързост. Крадецът се връща на мястото на престъплението. Този път няма измъкване. Ще го хванат. Вместо белезници обаче прожектори осветяват ослепителна красавица, мощни аплаузи заглушават полицейските сирени, а над целия този ентусиазъм блести щастливата усмивка на Сирма. Според посетителите на елитните вариетета в Германия, Израел, Япония, Макао, Бахрейн и половината планета тя е една от най-добрите акробатки в света. Родните артисти я удостоиха с най-голямата си награда "Икар" през 2006 година.
Сирма Добрева обича високите токчета и лукса. Затова се разминава с цирка и живота в караваните. А и онази зима от детството трудно се забравя. Възпитаничката на плевенското спортно училище е на 16 години, когато среща Валентина Ефремова. Съвсем по своя воля тя отдавна се е разделила с детството. На 14 заминава за Австрия с акробатична трупа "Палазови", дебютира като кукла на конци в една клоунада, играе на пет метра височина в Швейцария, мечтае за самостоятелна кариера. От руската си учителка Сирма очаква само едно: да я научи да изпълнява каучук. Лексиконът на Валентина не е от най-любезните: Късно е. Да беше дошла, когато беше на шест. Но моля ви, нека опитаме. Комбинирани, строгостта на Ефремова и упоритостта и ентусиазмът на Сирма, дават резултат. Точно оттогава е и споменът от караваната. Тя е паркирана в софийския двор и зимната квартира на красавицата. Навън снегът е до колене, а вътре студът кучешки. Всичко е ужасно: тренировките, учителката цербер, която забранява и най-невинните тийнейджърски удоволствия, вятърът, който я пронизва, докато чака рейса. Само един миг и цялата тази мъка може да се стопи в уюта на топлия бащин дом, мисли си. Плевен е на една ръка разстояние. Мечтите обаче се оказват по-силни от мъката. Сирма наистина става каучук. Първи виждат номера й гостите на елитния израелски курорт Елат, после във вариететата на Швейцария. Птичето на успеха обаче я среща в Германия. Там тя, вече сама на сцената, е звезда на най-престижните локали, канят я в телевизионни програми, времето й е разчетено за години напред.
Когато през 1997 година, в Хановер, я виждат като русалка, публиката е удивена, а вестниците се надпреварват да показват снимката й. На сцената блестяща кехлибарена мида се разтваря, а жената, чиито крака са надянати в огромна рибешка опашка, се вдига в стойка. Трикът, който ознаменува финала на номера, се нарича цангибис. Той не може да се разкаже, трябва да се види. Няма друга жена в България, която да го изпълнява.
Русалката печели достатъчно аплаузи, цветя, възклицания, плюшени играчки. Оставя и няколко белега от вече зараснали дълбоки рани.
Идеята за номера с ограбения сейф се ражда в Лас Вегас, а премиерата е в Япония. Изработват го в елитното студио за реквизити, където поръчват легендите Зигфрид и Рой. За първи път изпълнителят на такъв номер не се напъхва бавно и мъчително в голяма прозрачна кутия, а влиза в черна каса. При това само за двадесет секунди. Успехът е голям. Зрителите сякаш са на кино. Гледат трилър на живо.
Последният номер на Сирма Добрева е въздушна акробатика на обръч. Високо над земята. Обезопасително въже няма. Добре, че не се страхува от височините. Освен ако не ги сънува. Тогава изпитва ужас. Стои на ръба на покрива на някоя многоетажна сграда и трепери. Една крачка напред и край. Но идва спасението. В този момент се събужда.
Откровения
На сцената няма болка
Само веднъж си помислих, че свършвам с кариерата си на артистка. Преди шест години. Тогава родих и бях сигурна, че няма да мога да продължа. 12 месеца по-късно вече изпълнявах въздушната акробатика пред публика.
Влизането в сейфа е особено сложно. Има си ред, който стриктно трябва да се спазва. Веднъж се разсеях и се заклещих. Страшно. Нито напред, нито назад. Много трудно се измъкнах. Беше гаф, но публиката ми ръкопляска най-много.
Работех на кораб в Япония. В залата за компютри видях мъж, който се взира в моя сайт. Позна ме и каза, че идва отдалече само за да ме види. Там конферансиетата ме обявяваха като Сима сан.
Последната държава, в която гастролирах, бе Бахрейн. 75 български артисти бяхме поканени от министъра на културата за откриване на новия национален театър. Преди това работих в Макао. Работех в казино, през което всеки ден минаваха над 100 000 души.
Днес наред с актьор съм и мениджър. Изпращам артисти в чужбина, освен това съм студентка по икономика в Нов български университет, майка на петгодишен син, който поне засега няма желание да става акробат.
Болката е част от нашата работа. Гръбначният стълб на човека не е създаден да се прегъва на две. От това налягането в мозъка се променя. Губи се съзнание. И това ми се е случвало. Адреналинът и аплаузите обаче лекуват всичко. На сцената всички болки мигом изчезват. Докато угаснат прожекторите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
