Кървава касапница в Антоново

Антоново

Малко преди пет сутринта в понеделник 46-годишният банков охранител Камен Славов от Антоново става, слиза в кухничката в сутерена на къщата, пие черно кафе, изпушва няколко серт цигари "Кинг", взима служебния "Макаров" и влиза в спалнята на дъщеря си Стефка. Опира дулото отстрани във врата й и натиска спусъка. Цели се и в съпругата си Гергана, но не я улучва смъртоносно, после опира пистолета в слепоочието си и свършва със себе си. Цялата в кръв, ранената Гергана хуква към полицицейския участък в другия край на градчето, за да съобщи за касапницата.

Може би така са се развили събитията в къщата в самия край на ул. "Братя Григорови", буквално на крачка от училището на 13-годишната Стефка. Малкият двор веднага се напълнил с полицаи и криминалисти, дошла и линейка от Търговище, но само колкото екипът да констатира смъртта на бащата и момичето и да откара ранената жена.

Изстрели не сме чули, по лая на кучетата разбрахме, че у Камен става нещо, разказа съседът Красимир. Жена му се събудила към пет и половина от кучетата и решила, че някой прави нещо по колите. Погледнах, но нищо нямаше. Малко по-късно дойде линейка, но реших, че са я извикали заради Стефка, тя е с диабет от малка. Чак към осем се разчу, че е станало убийство и че Гергана е разлаяла кучетата, като излязла тичешком от къщата. Дори пастирът, който някъде по това време влязъл през задната порта и извел двете им козички на паша, нищо не разбрал ... Ужас, голяма трагедия, кърши пръсти Красимир, бивш полицай.

Основната версия на полицията за внезапната агресия на бащата е, че Камен Славов е бил жестоко депресиран от безпаричие и непосилни дългове към кредитни институции. Колко точно е дължал и дали изобщо това е истината, знае само оцелялата Гергана, която лежи в ортопедията в търговищката болница, каза шефът от ОД на МВР - Търговище комисар Светозар Парашкевов.

Състоянието й е стабилно, ранена е в подмишницата, куршумът е влязъл и излязъл, на мястото са намерени и трите проектила от пистолета на Камен Славов. Според комисар Парашкевов момичето не е починало на мига, а някак може би конвулсивно и в последна агония е успяло да стигне до вратата на спалнята и там останало. Трупът на бащата пък бил намерен в антрето.

Охранителят имал навик от години преди почивните дни винаги да оставя пистолета си в касата в банката. За първи път в петък, като затворил офиса, взел и оръжието със себе си, разказват запознати с разследването, по което съдят, че Камен е обмислил и планирал касапницата в къщи.

От близо 16 години той е работил като охранител и многократно е бил тестван, заради носенето на оръжие. Според всички, които го познават, човекът е бил стабилен и уравновесен, любезен, винаги спретнат. Бил запален фен на волейбола и футбола, не пропускал мачовете по телевизията. Преди години е бил пожарникар, но напуснал сам. После работил като касиер в банков клон в Антоново, последно е бил охранител в офиса на Централната кооперативна банка в центъра на Антоново.

Той затварял и той отварял всеки ден банката. Предполага се, че потребителският заем, който бил изтеглил, е точно от неговата банка, но никой не го потвърждава със сигурност. Месечните му вноски били към 300 лева.

Всички в Антоново знаят за грижите му. Детето му Стефка още от детската градина заболяло от диабет, но било привикнало към режима на болестта си. В училището всички били наясно с проблема на момичето и се съобразявали, внимавали да не забрави да се нахрани в определения час и да си постави инсулиновата инжекция. Стефка се включвала в извънкласните занимания, ходела на екскурзии с всички деца, не се деляла, пеела в училищния хор.

Била много добра ученичка, преди две години снимката й била поставена на таблото с отличниците. В сряда обаче нейното място в осми клас на СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" ще остане празно.

Освен грижата по дъщеря си, Камен от години бил единствената опора на болния си брат, 54-годишния Никола, който е инвалид. Мъжът по рождение бил с детски паралич, а преди десетина години паднал и счупил крака си, което съвсем го приковало към инвалидния стол. Камен всеки ден отделял време да го навести, да му занесе вестници, цигари и от храната, която Гергана приготвяла вкъщи. До нова година Гергана била дори негов социален асистент, но програмата свършила и тя останала без парите, които получавала от социалната служба за грижите за девера си. Така семейството заживяло само с 300-тината лева от заплатата на Камен, която вземал като охранител в банката. А наближавал първият учебен ден и за Стефка трябвали нови дрешки и учебници, а нямали пари.

Притиснат от безпаричието, Камен работел като каторжник. Преди около месец дори си взел платен отпуск от банката, за да припечели като товарач в дърводобивна фирма. Всяка събота и неделя, когато банката не работела, също се цанел за надник при дърварите. Често вземал малки суми пари назаем - трийсетина лева, не повече, от съседи и приятели и винаги стриктно ги връщал. Знам, че сега нищо на никого не дължи, каза приятелят му Красимир и бърше очи.

Освен болният брат, в Антоново живее и сестрата на Камен - Светла. Двамата братя и сестрата нямат живи родители. Гергана има баща, който живее в Търговище. Съседи разправят, че Камен и сестра му Светла напоследък били в конфликт за наследствената къща, в която живее семейството на Камен. Уговаряли се да я продадат, а със своята маст охранителят да изкупи общинската гарсониера на болния си брат и да се нанесе там при него. Вчера сестрата Светла се криеше от репортерите.

Организацията на погребението, което ще бъде във вторник, се пада на сестрата. Жената работи в училището като чистачка, затова с разходите по погребението ще помогне кметът на общината Танер Али, който вчера се разпореди за ковчезите и гробовете.

Издаде и заповед денят на погребението да бъде ден на траур за цялата община. Шумните събития навсякъде ще бъдат отложени, а знамената ще се смъкнат наполовина. Шокиран съм, познавах Камен от банката, от там си тегля заплатата. Аз иначе не съм от Антоново, но ми е правило впечатление, че е спретнат и радушен мъж, винаги любезен и много спретнат, все с костюм, както подобава за банка, той посрещаше, той изпращаше... Като община ще помогнем с каквото е нужно, обеща кметът и пред близките на почернентото семейство.