Вторник,

Към Черния континент в родината на човешкия род

От: Failed to load user -
1610
Към Черния континент в родината на човешкия род
A
A
A

Танзания е мечта за археолози и любители на животните

Проф. дин Николай Овчаров

Аз съм археолог, но пътешествието е моя втора природа. Когато не съм на разкопки, трябва да съм на път. Дали това ще е по шосетата на България или в чужбина, не е толкова важно. Благодарение на спонсори през януари 2014 г. имам възможност да замина за сърцето на Африка - в екзотичната Танзания. Изключително съм развълнуван, защото там са открити най-старите останки на живели преди милиони години предшественици на хората. Първо обаче се запознавам с историята на тази държава.

Танзания заема голяма част от обширно плато в Източна Африка, спускащо се до Индийския океан. Територията й е близо милион кв. км, на които живеят около 43 млн. души. Там се наброяват над 120 различни народа, сред които най-големи са сукума, нгоде, хая, хехе, бена и маконде. Разбира се, най-колоритни са прочутите масаи, представляващи 1% от населението. По-малко от 2% днес са европейците, арабите и индусите, иначе играли важна роля в миналото. А историята на тези земи водят далеч назад във вековете.

Благоприятната температура на субекваториалния климат е привличала хората от дълбока древност. Първоначално тукашните савани са населени с народи, родствени с бушмените и хотентотите. През I хил.пр.Хр. от Етиопското плато се спускат кушитски племена, а чак към началото на новата ера се появават народите банту. Вече към V-VI в. местните етноси се срещат с персийските и арабските търговци, достигнали континента на бързите си кораби. В контакта им се ражда нова общност, дала името си и на новосъздаден език - суахили. Названието идва от арабска дума, означаваща "граничен" или "крайбрежен". В широкия смисъл на народ суахили значи "крайбрежни жители". Той обхваща местните обитатели, както и пришълците от Иран и Арабия, а по-късно - от Индия. Суахили се занимават с международна политика като от Африка изнасят слонова кост, злато и роби, докато вноса съставлява занаятчийски изделия, храни и платове.

Картината коренно се променя в началото на ХVI в., когато пристигат първите европейци - португалците. След 1505 г. те завземат почти всички пристанища и градят там свои фортове. Във втората половина на столетието обаче арабите и местните хора успяват да ги изгонят, което дава нов тласък на икономиката. Именно тогава идва най-големият разцвет на търговията с роби. От крайбрежните градове към вътрешността се изпращат експедиции, връщащи се с хиляди пленници. По тази причина към ХVIII в. обезлюдяват цели райони. Робите се доставят в страните от Близкия изток, Индия и европейскте плантатори по островите на Индийския океан.В тази епоха сред чернокожите от вътрешните области се оформят примитивни обществени отношения. Сред народите хехе, шамбала, хая, чака се създават първите "държави".

Вождът Камвери от племето шамбала дори основава своеобразна "империя", простираща се от великата планина Килиманджаро до бреговете на Индийския океан. Значителна територия обхваща и "държавата" на вожда Муюгумба от народа хехе. Но точно тогава, към средата на XIX в., в земите на днешна Танзания започват да пристигат все повече търговци и мисионери от Британската империя, Германия, Франция и даже от САЩ. Това е началото на колониалния период в историята на страната.

Разбира се, тукашните хора са опознали европейците още в XVII в. с идването на португалците. Те обаче се задържат кратко време, докато сега са значително повече и по-организирани. Особено активни са германци и англичани, превърнали за цели десетилетия тази територия в арена на съперничество. През 1885 г. младият немец Карл Петерс идва като емисар и успява да сключи договор с вождовете на 12 племена, по силата на който те се поставят под властта на Германия. В 1888 г. пък прави сделка с арабския султан на близкия голям остров Занзибар и неговата страна взема под аренда за 50 години цялата крайбрежна част на Танзания. В края на краищата през 1891 г. официално е обявено съществуването на имперската провинция Германска Източна Африка.

Немците имат много сериозни намерения и започват масово заселване. Към 1914 г. броят на колонистите е 5400 души. Те правят обширни плантации за кафе, каучук, памук, както и за все по-използвания в промишлеността сизал. След 1902 г. се слага началото на строежа на железопътни линии, свързващи пристанищата с вътрешността на страната. Като цяло местното население приема новите заселници, но избухват и въстания като това на Маджи-Маджи от 1905-1907 г.
Англичаните нямат никакво намерение да изпуснат апетитните територии и реагират незабавно. Още през ноември 1890 г. те налагат своя протекторат над султана на Занзибар, който през 1856 г. се е отделил от големия арабски Омански султанат. През следващите години британците внимателно следят събитията в Германска Източна Африка, базирани в съседна Кения.

Когато в 1914 г. избухва Първата световна война, Танзания става бойно поле. Там немците са базирали малкия отряд на полковник Паул Емил фон Летов-Форбек, състоящ се от 261 германски офицери, унтер-офицери и войници, както и от 4680 туземци. Подобно на великия Ромел през Втората световна война, той задържа огромни противникови войски. Фон Летов избира методите на партизанската война и пренася сраженията на територията на британските колонии в Кения и Северна Родезия (днес - Замбия). Той печели много победи срещу превъзхождащия враг. Германецът участва в отблъскването на английски десант откъм Индийския океан, а след като единственият немски крайцер "Кьонигсберг" е потопен, неговият екипаж е влива в партизанските отряди. После британците хвърлят срещу фон Летов 45 000 войници начело с Ян Сметс, но той има нанася редица тежки поражения. Фон Летов се предава едва на 14 ноември 1918 г., когато разбира за капитулацията на Германия от намерени у военнопленник документи.

Англичаните създават свой протекторат в бившите немски колонии, който просъществува до 1961 г. Тогава на континенталната част или Танганика е дадена независимост, а две години по-късно свобода получава и Занзибар. През 1964 г. те се обединяват в новата държава Танзания.

Езиковият Вавилон

Днес официални езици на страната са суахили и английски. Отделните народи обаче говорят на още 128 езика. Суахили е създаден към Х в. чрез контакта на говорите на банту с арабския език. Днес политиката на Танзания е за засилване неговата роля за сметка на английския. Все пак последният си остава език на високограмотните танзанийци.

Водачът Джулиус Ниерере

Най-дълго в новата история на Танзания управлява Джулиус Ниерере и неговата партия. Подобно на цяла Африка, той изминава пътя от идеите за "африканския комунизъм" до тези за демократично общество. През 1979 г. удържа и победа във войната със съседна Уганда, където сваля от власт жестокия диктатор Иди Амин.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички