- Българин замесен в "Кражбата на века" в Швейцария
- Нашенецът избягал с мотоциклет в Лозана по време на комунизма
"Много ми се харесват нашите момчета - каза ми бай Ганьо, като изгледа играещите. - Маладци! Има между тях таквиз сербез, че на професорите пей дават!"
Близо век след като Алеко Константинов пише тези думи в "Бай Ганьо в Швейцария" един съименник и сънародник на най-популярния му персонаж се оказва главен герой в престъпление, което медиите описват като "Кражбата на века" в Алпийската страна.
В нощта на 1-и срещу 2-и март 1978 г. 38-годишният тогава българин Ганчо Ганев и 24-годишният поляк Роман Вардас разкопават гроба на починалия два месеца по-рано легендарен актьор Чарли Чаплин в швейцарското село КорсиесюрВевеи задигат ковчега с тялото му. Новината получава световен отзвук. В тихото селце край Женевското езеро, недалеч от Лугано, се изсипват около 50 журналисти от цял свят. По първите страници на вестниците се появяват снимки на празния гроб на великия комик.
Появяват се какви ли не версии. Според някои оскверняването на гроба на големия актьор е дело на неонацисти, отмъщаващи си посмъртно на Чаплин заради знаменитата му роля във "Великия диктатор", където осмива Фюрера. Има версия, че пъкленият план е дело на антисемити, понеже се твърди, че Чаплин имал еврейска жила. Някои дори свързват случая с похищението и последвалото убийствио на екпремиера на съседна Италия Алдо Моро от комунистическата терористична организация "Червени бригади".
Искат 1,5 млн. франка откуп
Истината се оказва доста по-прозаична. Крадците скоро се свързват със семейството на Чарли Чаплин и искат паричен откуп, за да върнат ковчега с тялото му на актьора. Посочената от тях сума е 1,5 млн. швейцарски франка, която впоследствие намаляват.
Вдовицата на актьора Уна О`Нийл Чаплин обаче е серт. Тя няма намерение да плаща, какъвто и да било откуп, нито дори да преговаря с крадците. Твърди се, че в отговор на изнудването по-малдата с цели 36 години от прочутия си съпруг Уна изрича знаменитата фраза "Никойнеможедамиговърнежив. Акоискамдаговидя, щеотиданакино".
Впоследствие обаче полицията я убеждава все пак да се съгласи на преговори с крадците, за да може те да бъдат разкрити. Десетилетия по-късно излиза автобиографията на Уна О`НийлЧаплин, част от която "Стандарт" публикува през лятото на 2000 г. В книгата си вдовицата разказва за кражбата на ковчега и описва как се пазари с похитителите за откуп. Тя посочва и имената им - Ганчо Ганев и Роман Вардас.
Полицай дебне до всяка телефонна кабинка
Семейство Чаплин иска доказателство от апашите, че ковчегът с тялото е у тях. Те им пращат снимка, което дава следа на разследващите. Започва мащабна акция по залавянето на похитителите. Те общуват със семейството на Чаплин от улични телефони. Затова властите поставя по един цивилен полицай до всяка телефонна кабинка в Лозана и дебнат кой се обажда в уречения за преговори час.
Така залавят и поляка Роман Варгас, който се счита, че е мозъкът на пъкления план, а Ганчо е негов помагач. Затова и Варгас получава по-сурова присъда - 4 години затвор, докато нашенецът се разминава с две години условно. Благоприятно за Ганчо обстоятелство пред съда е, че по това време е женен за швейцарска медицинска сестра, която в него момент е и бременна.
Как Кунчо се представя за Ганчо
"Кражбата на века" от 1978 г. в Швейцария е отразена слабо в тогавашната българска преса и е почти забравена в следващото десетилетие. След Десети ноември обаче вестниците отново я припомнят. През 1992 г. излиза сензационен материал с мъж от Асеновград на име Кунчо Кунчев, който е живял дълги години в изгнание в Западна Европа и "признава" пред журналисти, че преди време той е изровил ковчега с тялото на Чарли Чаплин. БНТ дори прави
50-минутен филм за него "Човекът, който открадна Чаплин", в който разказва за случая от 1978 г. Филмът обаче завършва с отворен финал - прочетено е съобщение от външното министерство на Швейцария, в което се уточнява, че човек с име Кунчо Кунчев не е съден във връзка със случая с разравянето на гроба на Чаплин.
Христо Чашката разказва истината
По-късно журналистите Иван Бакалов и Цветан Гемишев разкриват, че "истинският Ганчо" е друг. За това разказва пред тях варненецът ХристоИванов-Чашката. Той е лежал в затвора у нас с Ганчо Ганев - Бургията от Девня. Ганчо бил съден за дребни кражби от завода, в който работил, както и за опит нелегално да напусне страната.
Впоследствие Христо Чашката и Ганчо Бургията решават заедно да бягат от България. С мотоциклет прекосяват границата с Югославия, а след това отиват в Италия, където са настанени в лагер за бежанци. Оттам отново бягат и се установяват в Лозана , Швейцария. Там Ганчо се жени за медицинска сестра. Първо работи, каквото намери. Докато бачка като автомоньор се запознава с поляка Роман, с когото планират кражбата на ковчега на Чаплин .
Години по-късно Ганчо е открит от български, но не иска да разказва за кражбата. Описва обаче живота си в изгнание.
"Обяснявашекак в първитегодини в Лозана работелчерна работа - стоварвалвъглищапокъщите, каксеизпотявал в студа и рискувалдасеразболее. А за Чаплин споменанещо в смисълкакживеел в охолствокатобогатчовек, ималмногожени, ненебилпомогнал с нищонабедните...", пишат Иван Бакалов и Цветан Гемишев в своя публикация в e-vestnik.
Освен това, аз идвах от България, а там много се крадеше, споделя още Ганчо.
Десетилетия по-късно обаче той води съвсем порядъчен живот в Швейцария.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
