58-годишната работничка във ВМЗ-Сопот Гина Пампулова носи молба за напускане в джоба си. Не защото заплатите й се бавят. А тъй като, ако напусне по чл. 331 от Кодекса на труда, ще има шанса да вземе 4 заплати накуп, а в следващите месеци - обезщетение за безработица от Бюрото по труда. Оставката на Гина обаче не е опит за нов старт, а последен шанс. В началото на февруари претърпява тежка онкологична операция и досега е на легло. През това време преминава 3 процедури на химиотерапия. Купува си сама лекарствата и консумативите - с малката и нередовна заплата. Уж не са скъпи, а по 10-15 лв. на седмица отиват. "Когато вземаш около 300 лева", парите свършват за броени дни, признава Гинка.
"Колежки от завода на ВМЗ в Иганово и съседки от блока и в жк "Сарая" в Сопот ми помагат с храната. Сега съм в болнични, току-що се връщам от трета химиотерапия и още съм много слаба, не мога да ставам от леглото. Но съм решила - когато почувствам малко сили, ще подам заявление за напускане. Няма да мога да използвам четирите заплати за лечение. А ще се опитам да си върна дълговете", споделя Гинка. Сред ветераните във ВМЗ е - през 1970 г. започнала в столовата. А преди 5 г. се преместила в завода на ВМЗ в Иганово, там работи на конвейер
Заплатата й е 488 лева
с бонуса за прослужено време. През лятото на 2012-а в завода положението станало трудно - работата намаляла, заплатите започнали да закъсняват. Когато през октомври ВМЗ се вдигнали на бунт, Гинка вече се чувствала зле, била в болнични, но намерила сили да се включи в протестите.
Пампулова живее сама с 26-годишния си син Александър. Двамата се борят сами с живота от 1989 г., когато останала вдовица. В средата на 80-те семейството се сдобило с гарсониера в работническия кв. "Сарая" в Сопот. Няколко месеца преди 1990 г. направили малък ремонт на жилището и от тогава до сега не са променили почти нищо. С Александър продължават да спят в единствената стая. Дори и сега, когато не може да се държи на краката си, малкото жилище на Гинка е безупречно чисто, уютно и с много цветя на терасата. Красят го няколко гоблена - само за толкова успяла да купи рамки, от богатата колекция, която избродирала. Александър няма редовна работа, прави курсове по поръчка на местна фирма с бус до Европа, за да докарва стара бяла и черна техника. Гина се опитва да върти дома и на
няколко пъти теглила кредити
- веднъж 6000 лв., после още 1500 лв. от друга банка, третия път 2500 лева. "Живеем много пестеливо, имам GSM, но съм с ваучер и много рядко звъня. Затова пък банките ми напомнят за дълговете почти ежедневно - с писма, SMS, обаждания. Само веднъж досега допуснах да ни спрат тока, правя-струвам, гледам да не оставам, без да съм си платила сметките", обяснява жената.
Задържат се "над водата" някакси до октомври, когато Гинка тръгва по болници. В първите дни на 2013-а й откриват страшното заболяване - като по зла прокоба се съчетават рак на яйчниците, преплитане на червата, перитонит, диабет. Минава през адски болки, докато се установи диагнозата и започне лечението. После тежките мъки и непрестанните болки продължават. След поредната операция Гинка лежи вкъщи с превръзка на откритата рана и със забрадка - защото след 3 химиотерапии
на главата й няма и косъм
пожълтяла и стопена със 16 кг само за няколко седмици. "Нямам никакъв апетит, храня се насила. Действително хладилникът ми е празен, неудобно ми е да говоря за това, но е факт. Но най-хубавото е, че имам добри приятелки и съседки, които не ме оставиха през това време - те ми носят храна вкъщи", споделя жената, без да се окайва. Гинка е убедена, че ще преживее тежката химиотерапия - последните й изследвания са добри. Вярва и че ще намери начин рано или късно да се разплати с банките и с колежката си, която е теглила заем от 2000 лв., за да се лекува. На Гинка нямало да й дадат, затова приятелката й се отзовала. За беда, в последните 2 месеца Пампулова няма как да събира пари за вноските - 135 лв. на месец. Вече назад с две - за март и за април. Ако се намерят тези 270 лв., ще иде спокойно в Пловдив за курса химиотерапия. Иначе сърцето й ще е свито че е
завлякла и приятелката, която й помага
Гина си прави сметка и че ако вземе 4 заплати накуп, ще може да си върне поне този борч от 2000 лв. "Парите никога не стигат, но когато човек е болен, направо изчезват. Плащам си упойките, изследванията, купувам си лекарствата. Всеки месец ходя на химиотерапия в Пловдив - плащам на близки 3 поредни дни да ме карат с кола до там и да ме връщат", разказва Гинка. Следващият курс е на 9 май, 3 дни ще има венозни вливки.
"Само за едно съжалявам - че по-рано не взех решение да напусна ВМЗ. Никой от нас не вярваше, че този огромен завод, който е хранил не само нашия район, а цяла България, ще стигне до това положение. И всички, заедно със завода, ще изпаднем толкова", признава Гинка. И дълго се надига от леглото, за да ме изпрати.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
