София. "Изкуството на графиката" е сред последните изложби в Софийската градска галерия. В нея има 104 картини, които са най-добрата извадка от колекцията на проф. Чавдар Славов. Селекцията е направена от неговия приятел акад. Румен Скорчев. На откриването на изложбата преди дни светила в живописта свалиха шапка на колекционера.
"Както казва Димитър Казаков - Нерон, за изкуството са нужни две добри сърца - едно, което да го създаде, и друго, което да го оцени. Затова бях много щастлив, че при откриването на изложбата дойдоха стотици добри сърца", споделя проф. Чавдар Славов насред Софийската градска галерия, където за първи път показва картините, които е събрал като ценител на изобразителното изкуство. Въпреки че сърцето му е отдадено най-вече на медицината - той е един от най-известните и добри уролози в страната, в него не малко място заема и любовта към графиката.
"Наклонност към изобразителното изкуство имам още от ученик, тогава изрязвах от списанията репродукции - най-вече на импресионистите. Дори правих опит да рисувам", признава той. Влияние върху неговата страст към четката оказва и фактът, че е от града на Майстора - Кюстендил. От там са още Стоян Венев, Кирил Цонев, Николай Дюлгеров - творци със световна значимост, казва проф. Славов.
Безспорно обаче най-голямо
значение за любовта му към изобразителното изкуство има художникът Свилен Блажев
"Той е мой съученик и приятел от детството", споделя проф. Славов и с гордост добавя: Негова картина има дори в кабинета на Ферхойген, харесал я през 1999 г., когато идваше на преговорите за присъединяването ни към ЕС. Точно по това време Свилен Блажев имал ретроспективна изложба в Националната галерия и Ферхойген отишъл на нея. "Изявлението пред политиците, които са го придружавали, е, че с такъв художник не може да не влезем в Европа", казва проф. Славов. Въпреки че пътищата им се разделят - единият отива в Художествената академия, а другият в Политехническата гимназия в Кюстендил, приятелството им продължава и до днес. Първата истинска картина, която професорът получава в живота си - "червен акварел от Свилен", повлича крак и днес той има над 200 творби на много от най-добрите майстори на четката у нас. "Събирал съм ги спонтанно, повечето са графики", казва той. Този жанр му допада, защото според "самите художници там творецът се представя такъв, какъвто е - няма право на поправка, както е в живописта". Покрай картините и приятелството си със Свилен Блажев се сближава с още много художници. Сред тях са акад. Румен Скорчев, акад. Светлин Русев, Живко Иванов от Бургас, Иван Нинов, Любомир Савинов, Светослав Герджиков, Христо Кърджилов, както и с друг голям ценител на изкуството - Костадин Илиев Костадинов, който вече не е между живите. През годините разбира, че медицината и изобразителното изкуство могат да говорят на един език. "Те са доста различни, защото при медицината превес има разумът, а в изкуството - емоцията, но тази разлика прави общуването по-интересно", казва проф. Славов и определено се чувства радушно приет в техните среди. Въпреки това е категоричен, че не е сбъркал, като е станал лекар, а не художник.
"Видях, че няма да стана художник, а и повече ме привличаше медицината, биологията. Голямата ми мечта беше да стана лекар", категоричен е той.
И до днес помни как е вземал скалпели от чичо си
който бил ветеринарен лекар. С тях оперирал местните котки и кучета. "Дори имах помощничка - медицинска сестра, която ми асистираше", смее се той. Заедно с нея вземали всички мерки, за да упоят четирикраките пациенти на таванския етаж. "Още тогава се ориентирах към бъбреците, без да знам, че има урология и ще стана уролог", споделя той.
И по-късно се оказва, че хирургията е неговото второ аз. "Още в първите курсове ходех в хирургическите отделения и работех като санитар и медицинска сестра, за да ми позволят в трети курс да правя малки операции в окръжната болница в Кюстендил", разказва той. След като завършва Медицинска академия в София през 1979 г., печели конкурс за асистент в Александровска болница. След това защитава дисертация и става доцент, а след това и професор. Точно след прехода към демокрация специализира във Франция и Белгия. Там разбира, че имиграцията не е най-подходящият начин на реализация за него и се връща у нас. "От носталгия отслабнах 10 килограма", казва той. Положението обаче не се оправя веднага след завръщането му. В онези времена трудно някой можеше да си позволи комфортен живот, което понякога го изправя дори пред абсурдни ситуации. През 1993 г. негови приятели от Белгия му идват на гости. Посреща ги в малък апартамент в "Надежда", където живее със семейството си и те остават шокирани. Тогава, не вярвайки, че лекар може да има подобен стандарт на живот, жената го пита:
Чавдар, ти наистина ли си лекар
а добър лекар ли си. "Сега вече е различно, има къде да ги посрещна, но това е свързано с много усилия", казва той. Според него сегашните млади лекари са много умни и можещи, но и малко комерсиализирани. "Бих казал, че и тук може да се работи и да се спечели от медицина, синът ми е един от добрите гинеколози у нас", казва той. Но признава, че лекарите не се чувстват добре тук. "Ние тъпчем в реформите години наред", споделя той и добавя: Не може да има само една каса и 400 болници да й тежат. Затова се опитва да поправи нещата доколкото може, защото от миналата година е и зам.-министър на здравеопазването.
В здравната стратегия заложихме по-десни политики
и дори опозицията каза, че тя е най-добрата досега, надявам се да загърбим политическите пристрастия и да поправим нещата, защото здравеопазването е надпартийно", категоричен е той. И ако успехът в това начинание е под въпрос, то удовлетворението му от медицината е пълно. "Тя ми даде всичко - възможност да приложа това, с което ме е дарил Господ, чувствам се най-пълноценен в клиничната работа и науката", казва той и за да е съвсем ясно, допълва: Когато един възрастен човечец идва и иска да ти целуне ръката, какво повече от това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
