Година след кошмарния трус от 5,8 по Рихтер, Пернишко все още тъне в руини. Сринати до основи къщи с фургон в двора, смразяващи останки от паднали наполовина стени и изоставени домове. Това е потресаващата гледка, която свива сърцето на перничани и гостите на града. Държавата се погрижи за обществените сгради, но обърна гръб на хората. Всяко второ жилище бе пострадало от бедствието. Обезщетения обаче взеха малцина, а настанените в нови сглобяеми домове се броят на пръсти. Местните са обезверени и се молят от банка на банка да им отпуснат заем, за да спасят покрива над главите си. Много от тях все още живеят при роднини, зарязали разцепените си и опасни къщи.
"Да не се повтори пак!", плюят в пазвата си перничани. Темата за земетресението е постоянен разговор по кафенета и градинки с наближаване на все още парещата с ужас дата 22 май. Хората се страхуват от люлеещо дежавю и се опитват сами да си дават кураж. Много от тях все още живеят при роднини, зарязали разцепените си и опасни къщи. Хората от 1 г. си лягат и стават с европейския сеизмологичен сайт. Отправката е на екраните на всички домашни и служебни компютри и при най-малката вибрация, дори от тежки камиони, панически се търси дали не е станал нов трус.
Слабите вече не плашат
а успокояват жителите на пострадалия регион заради обясненията на учените, че така земята се намества.
Драмата обаче е навсякъде по улиците като вкопчила се в града гигантска пиявица. Няма улица, по която да не стърчат грозни руини, а стопани да се тъпчат в тесни фургони до килнати застрашително триетажни къщи. Вместо да се погрижат за електората си, политиците се хвърлиха с грозна популистична битка, която наказа стотици клетници, молещи се за помощ. Във фургон и в колата посрещнаха зимата, пролетта, а види се и лятото, фамилията на Цветанка Димитрова от Перник. Многолюдното семейство, заедно със зетьовете и снахите, всяка нощ заспиват, гледайки наклонената си триетажна къща от прозорците на ламаринения си временен дом. Масивната постройка на ул. "Св. Петка" е с поддали основи и видимо се е наклонила. Вратите не се затварят, терасите са се отцепили, а стените са с огромни цепнатини.
Зетьовете спят в колата
защото място за тях във фургона в двора няма. 14 бона отпуснали на баба Цеца от Междуведомствената комисия по бедствията, които не стигат за сложните укрепителни дейности. Къщата е без бетонни колони и тухлите буквално са се изместили. Няма и строителна фирма, която да се престраши да направи ремонта и да гарантира, че къщата няма да рухне. Фамилията на старицата е една от 45-те, които все още живеят на походни условия. 23 семейства са настанени временно в общински апартаменти. От възложените за направа 18 сглобяеми къщи с парите от акцията на БЧК и партийните субсидии на ГЕРБ са направени едва няколко. Масово хората, получили оценки за щети от общинските експертни оценки за над 10 хиляди лева, са получили минимума от 10 000. Има орязани до този таван суми от 20 и дори 40 хил. лв. Затова потърпевшите масово са обжалвали в междуведомствената комисия и чакат съдебни дела. Има и щастливци, които не приемат новия си дом. В региона дървените къщи не са на почит, жителите са свикнали на масивни сгради.
Баба Лила от Перник е горд собственик на първото сглобяемо жилище в страната, но не го ще. "Чуждо ми е, живея си в старото стайче", признава 70-годишната Лиляна Христова. Старият й дом е жестоко нацепен и изкривен, но
не може да го прежали след 53 г.
живот в него. Сгъваемата къща й струва 15 000 лв. с облицовани с дърво вътрешни стени. Площта й е 63 кв. м. Дали й мивка, шкафчета и бойлер. Банята пък е с душ кабина, която бабата едва ще се престраши да ползва. "Не ми е тясно, но в моето си ми е по-добре", отсича Лила и заспива в стаичката, която преди е била барака в двора. Историята й е огледало на лишения от логика избор на обитатели на новите къщи. Възрастни и самотни хора получиха широк дом, а семейства с деца останаха извън списъците за даваните без никаква логика нови къщи.
Само след дни в Пернишко тръгва маратон от молебени, с който ще се отбележи година от страшното земетресение. В Перник и Дивотино чакат патриарх Неофит като месия и амулет срещу бъдещи беди. В Дивотино хората вдигат с дарения 7-метров кръст, за да пази хората от бедствия. Ще бъде поставен на най-високия хълм Чучул, за да се вижда от Перник, Кладница и Рударци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
