Виена. "Спрямо цялата ни банкова система проблемът с КТБ е сравнително малък - от гледна точка на активи и на капитал и той може да се реши без никакви външни намеси", каза Симеон Дянков в интервю пред изданието на българите в Австрия БГ ГЛАС.
Дянков беше във Виена, за да представи книгата си Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account ("Кризата на Еврото. Поглед отвътре").
Дянков сподели пред БГ Глас мнението си за ситуацията в банковия сектор, както и за политическата и икономическа ситуация в страната.
Ето цялото му интервю пред БГ ГЛАС:
- Какво знаете намеренията на ВТБ за подкрепа на КТБ и как оценявате ситуацията в банковия сектор в България?
Всъщност знам сравнително малко за това, първо, защото решението да се влезе или да не се влезе в определен борд на публична компания като ВТБ, която е на Лондонската борса, се взима доста месеци преди това, така че наистина е съвпадение, макар че малко хора в България ще повярват на това.
Още година преди приемането ми беше ясно кога ще е следващото акционерно събрание на банката и просто се получи така, че в България според мен вървяха доста странни и ненужни процеси спрямо КТБ.
Моята роля в борда на ВТБ е на независим член. От единадесетте члена четирима сме такива, което означава, че ние нямаме изпълнителни функции. Участваме в различни комитети, но от нас не зависи изпълнителната политика на банката. По-конкретно аз съм в комитета за човешки ресурси и определянето на бонусите на мениджмънта на банката. Така че съм много далеч от ресурса, който отговаря за международните проекти, далеч от ресурса, който отговаря за "ВТБ-Капитал", който всъщност е активен в България и нямам информация по въпроса за инвестициите.
Българската банкова система вече дълги години е управлявана много добре и има доста резерви - както в БНБ, така и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Моето мнение, без да съм страна и да познавам напълно сегашното състояние, е, че нашата банкова система без никаква помощ от Русия, Катар, или от други страни, може да се справи с проблема с КТБ.
Има достатъчно ресурс и по-важното - достатъчно добре подготвени експерти в БНБ, които вече 20 години работят в тази област. Решението ще бъде изцяло вътрешно и без външни инвеститори. Честно казано и не мисля, че външни инвеститори на този етап могат да помогнат особено и ще бъдат толкова заинтересувани, защото те първо ще искат да видят какво е състоянието на този портфейл. За мен бъдещето е това, а и БНБ изглежда върви към това решение - със собствени средства и знания да решат проблема.
Спрямо цялата ни банкова система това е сравнително малък проблем - от гледна точка на активи и на капитал и той може да се реши без никакви външни намеси.
- Говорите като политик или като експерт?
Сега говоря като експерт, защото вече мога да си го позволя. Смятам, че е много добре за цялата банкова система и за реномето на БНБ и финансовото министерство, който и да е министър в момента, да се покаже, че този проблем може да се реши вътрешно.
- След като КТБ беше поставена под особен надзор и медиите и хората започнаха да правят аналогии със ситуацията през 1996 г., когато банковата ни система рухна. Причините са, че и тогава и сега управлява БСП, и че и в двата случая политиците ни убеждаваха, че всичко е наред. Могат ли наистина да се правят такива аналогии?
Не мисля. Всеки политик така или иначе трябва да казва, че положението е стабилно. Ако си в политиката, независимо дали министър или депутат, ти трябва да казваш, че всичко е наред. В противен случай би могъл да всееш паника, която внезапно да влоши нещата.
От тази гледна точка аз по-скоро не разбирам тези, които около кризата с КТБ започнаха да коментират, че БНБ и политиците е трябвало да реагират по друг начин. Това са моменти, в които всички политици - бивши, настоящи и бъдещи, трябва да мълчат и да оставят на националната банка да се справи с положението и чак след като реши кризата да каже какво е било действителното положение. Разчитаме тогава на банката да е честна и нямам съмнение, че БНБ ще го направи. Нека политиците да оставят експертите да си свършат работата и да не правят излишни коментари, без да дават допълнителна информация, защото те реално я нямат тази информация.
- Как ще коментирате ситуацията в България в последната една година, особено в светлината на факта, че миналата седмица МВФ за първи път от много време насам намали кредитния ни рейтинг?
Нестабилна ситуация, провокирана от това, че политическата конюнктура е нестабилна. И когато политическата конюнктура може много лесно да се промени, тогава е много трудно на който и да е експерт, политик или министър да води последователна политика. Те не знаят колко дълга трябва да е тази политика и дали да правят дългосрочни планове или да мислят най-много за след месец-два.
Тази политическа нестабилност беше забравена в България за дълъг период от време. Страната дълги години беше стабилна. 4-5 правителства си изкарваха мандата или в нашия случай почти. И внезапно сме в ситуация, в която политическата система създава нестабилност в икономиката и банковата система. За съжаление сме във време на политическа нестабилност, която изглежда ще продължи и в бъдещето.
- При представянето на книгата казахте, че сегашното правителство е нанесло "много поражения" на България. Колко големи са всъщност тези поражения и колко време ще отнеме на едно следващо правителство да ги поправи?
Едно правителство не може да ги поправи, според мен. Едно правителство ще трябва да се жертва и следващото правителство евентуално, което сигурно няма да е същото, за съжаление на тези политици, вече може би ще има тази по-благоприятна среда, да изправи страната на крака.
- Искате да кажете, че един мандат няма да е достатъчен, за да се оправят пораженията, нанесени за една година?
Проблемът не е в само тази една година и дори не бих казал, че са конкретни действия на това правителство - донякъде не съм и запознат точно какво се случва министерство по министерство. Въпросът е, че и България, и Европа минаха през 4-5 много трудни години, това което е описано и в книгата, на евро икономическа криза, финансова криза, и където имаше някакъв ресурс в публичния и финансовия сектор - той беше изчерпан.
Не може няколко години да си в криза и да си взимаш от спестяванията и бъдещия растеж просто за да преживееш. След такъв дълъг период на криза ти очакваш да имаш период на висок растеж, което всъщност стана в Естония, Латвия, Литва, Словакия, сега в съседна Румъния, която расте с 3-4% през тази година, стана и в Унгария с всичките им специфики.
И всъщност се оказа така, че в България, след 5 много тежки години на финансова криза, където според мен ние сравнително добре удържахме стабилността, дойде времето да тръгнем към растеж и развитие, и тази година, в която другите тръгват нагоре на нас ни е политически нестабилна. Тази разлика прави нещата особено трудни, най-вече при липса на реформи или при спрени такива.
Давам пример с пенсионната реформа. Ние две години се борихме да въведем сравнително минимална пенсионна реформа. Това не беше нещо революционно, не беше нещо особено оригинално. Просто нещо, което другите го бяха правили и на нас ни се наложи, за съжаление, пак да го направим. Пробвахме през 2010 г. - не успяхме, през 2011 г. успяхме.
Много трудна политически реформа. И премиерът Борисов загуби много от това, и аз също, както и цялото правителство и парламент тогава. Защо трябваше тази реформа да се замрази? Беше ясно, че тя е необходима. Че ако я няма, дисбалансът в държавния бюджет се увеличава с 200 млн.лв., защото повече от 50% от средствата за пенсии идват от държавния бюджет. Това си е директен дефицит. Замразяването на реформата е чист популизъм, който не е и ефективен, защото е ясно, че тази реформа ще трябва да продължи. Хората всъщност въобще не са глупави и съзнават, че това не е решение, това е просто забавяне на неособена популярна, но иначе нужна мярка. Но когато я забавиш внезапно, се появява сравнително голяма дупка в бюджета.
Ако тази дупка се появи след няколко години на сравнително добър растеж, може би можеш да я покриеш. Но като се появи след 5 години, през които всичките коментари са били: "Вие затягахте, затягахте колана - е, вече няма накъде", и като имаш внезапно няколко милиарда лева дефицит, откъде да ги вземеш тези пари?
- От заеми.
Заемите са до едно време, защото в един момент спират и да ти ги дават. Кой ще ти даде заем, ако не знае дали ще можеш да го върнеш?
- А как виждате от тук нататък България политически и икономически?
Страната има сравнително добра база за икономическо развитие. Ние имаме добро селско стопанство, добър туризъм. Имаме все пак и някои сектори в производството като химическа промишленост и текстил, които са сравнително добри и конкурентноспособни.
Имаме голям проблем в сектор енергетика, защото той е дълги години неконкурентноспособен, а от него зависят много други сектори. Въобще не говоря за политиката, визирам го само като сектор от производството. Някое правителство трябва да го реши. Но никое правителство до този момент не е казало: "Ще решим този въпрос каквото и да ни струва". Политиците и не мислят по този начин, така че не казвам, че има голям шанс това да се случи. Но сме виждали в някои други страни, когато се стигне до този проблем, политиците се жертват. И според мен специално за сектор енергетика трябва да има жертви.
- В какъв смисъл жертви?
Аз вече казах - за сравнително малка жертва в пенсионната реформа ние понесохме много негативи. Представете си, ако някой политик излезе и каже: "Трябва да сме много по-енергийно независими. Трябва да направим така, че да имаме собствен добив".
Никой не го е направил, защото това струва много. На този политик сигурно ще му струва на някакъв етап политическата кариера. Не говоря за някакви по-драматични събития, защото не вярвам, че те се случват вече в страни от ЕС. По същата причина нищо не се прави и в сферата на здравеопазването.
- Кой ще управлява България след следващите избори?
Честно казано на този етап не завиждам на следващите управляващи, които и да са те. На този етап изглежда, че ГЕРБ значително увеличава разликата си спрямо другите партии, но не им завиждам.
Ние действително работихме в тежка обстановка, но параметрите бяха ясни. Знаехме, че отвън ще има удари - Гърция, Брюксел - някои от тях бяха неочаквани, но вътрешно ние знаехме какви са проблемите, или поне няколко месеца, след като влязохме в управлението, ни станаха ясни.
А сега в няколко ресора има натрупани проблеми, които даже не е ясно колко са големи. Но се знае, че са много по-големи, отколкото преди една година.
И пак стигам до там - не е въпросът, че те ще влязат след тази една година. Въпросът е, че те ще влязат след тази година в четири тежки години плюс още една преди това управление на социалистите, която също беше влизане в кризата. Когато имаш 6 тежки години, нито хората и бизнесът имат някакъв финансов ресурс да издържат, нито пък имат търпението.
- Търсят ли Ви от България за съвети, за мнение?
Не, много малко контакти съм имал през последната година с България. Отчасти просто така смятам, че е полезно, защото едно от нещата, които съм научил навън, е, че някой, когато е на политическата сцена известно време, когато излезе има така наречения cooling-off period - не трябва да се обажда и особено да коментира в своя ресор: "Ето, вижте аз какъв бях, а тези след мен какви ги вършат". Така че нарочно над една година не съм коментирал и продължавам да не коментирам бюджетни въпроси. Не смятам, че е редно. Мисля, че има достатъчно хора, които критикуват и един по-малко е добре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
