Роби Уилямс, който направи фамозен концерт в София, за който още дълго ще се говори, живее със синдрома на Турет - наследствено неврологично разстройство, характеризиращо се с чести неволни мускулни движения и звуци, които обикновено се появяват в детството. 51-годишният певец твърди, че изблиците му са натрапчиви, но успява да ги сдържа. Но мислите му са толкова интензивни, че дори многохилядна крещяща тълпа не може да ги заглуши. Той страда още от дефицит на вниманието и хиперактивност. Не крие, че се е борил и с няколко зависимости. Откакто яхва гребена на вълната в началото на 90-те, хитмейкърът преминава през множество периоди на рехабилитация, особено от алкохол и наркотици.
В първия епизод от новия сезон на подкаста на Пол Уайтхаус и д-р Майн Конкбайър „I'm ADHD! No You're Not“, Роби Уилямс признава, че наскоро е направил тест за аутизъм, който е дал отрицателен резултат, но е разкрил „аутистични черти“, включително тревожност, предизвикана от напускането на леглото му, неговото безопасно пространство. „Оказва се, че не съм аутист, но проблеми при общуване“. Роби иска да разбере защо се чувства толкова неудобно в кожата си, особено когато става от леглото. „Това е зоната ми на комфорт. Навсякъде извън нея чувствам дискомфорт. Невинаги се проявява, но онзи ден вървях по улицата и осъзнах, че натрапчивите мисли просто не искат да излязат от главата ми. И не е само това. Човек би си помислил, че стадион, пълен с хора, които ме обичат, биха ме разсеяли. Но каквото и да е това вътре в мен, не може да бъде заглушено.“
Три пъти му осняват синдрома на Турет и той три пъти забравя за състоянието си. „Първият случай беше около 2006 г. Проверих за това в интернет и си казах: „Уау, всички тези неща съм аз“. След това разбрах, че можеш да вземеш лекарство – адерал. Което и направих и се успокоих, че двеста таблетки ще ме излекуват. Всеки търси лек в подобна ситуация. Бързо преминах от гълтането им към това да ги разбивам и смъркам.“
В дълбоко личния разговор певецът споделя, че все още се ужасява от турнета, въпреки че е излизал пред разпродадени стадиони и арени в продължение на десетилетия и като солов певец, и като член на Take That.
Подобно на колегата си Луис Капалди, който си взе почивка от музиката през 2023 г. заради пречещите му тикове, Роби казва, че Турет е ударил свиренето му на живо, но ще се бори да се справи с изискванията на живота. „Хората казват: „О, отивате на турне? Сигурно сте много, много развълнуван.“ Не съвсем. Никак. Ужасен съм. Прикривам всичко това изключително добре, но не е в моя полза. Успявам да изглеждам пълен с енергия, помпозен, самодоволен и да правя грандиозни жестове. Но всъщност това, което се случва, е, че през цялото време се чувствам точно обратното.“
Роби не крие, че дори и на върха на славата, не може да се „оправи“. Тази мисъл го гризе и травмира. Казва, че 46-годишната му съпруга Айда се опитва да го успокоява с думите: „Можеше никога повече да не пееш на стадион. Извади късмет“, но не може да потисне тревогите му. Уилямс все пак разказва и за успехите си в битката със собствените си демони. „Беше ужасно през ужасните ми двайсет, зле през трийсетте, четирийсетте започнах да се подобрявам и сега съм във възход. Но все още се чувствам нестабилно в кожата си и сякаш непрекъснато търся лекарства, за да ми повлияят. Постоянно търся и причината за всичко това.“
В миналото Роби е коментирал, че дори общуването с фенове го разбалансира, а снимките с тях отключват стрес. „Всяко социализиране ме натоварва. Добре го маскирам, но е нещото, което винаги ме плаши.“
Въпреки че го вижда като „услуга“, която прави другите щастливи, Уилямс критикува очакването, че известните личности трябва да бъдат „достъпни 24/7“. „Убеден съм, че над 50 процента от феновете, а вероятно и много повече, не могат да назоват нито един от албумите ми, камо ли да кажат, че са си купили билет за концерт“. Наясно е, че не всеки, който иска селфи с него, е допринесъл за успеха му. „Те не са ми по-големи фенове, отколкото са на Наклонената кула в Пиза или на Биг Бен. Те са фенове на славата.“ Уилямс обаче насърчава истинските фенове да изразяват чувствата си при среща. „Ако се засечем на улицата и си мой фен, искам да ми кажеш. Това означава много. Но ето един отворен въпрос: Трябва ли да има лимит на бройката хора, които могат да те спират за един ден по улиците?“
Роби е искрен - изпада в паника всеки път, когато непознат се приближи до него. „Ами ако имам труден ден, свързан с психичното ми здраве – нима трябва да позволя всеки да ме снима в подобно състояние?“ Никога не изключва лични причини за тъга и не иска да се изявява, когато му се случват.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
