През 2012 г. нямаше избори, но пък не ни отминаха унищожителни наводнения и земетресения. За пръв път България се оказа мишена на тероризма с атентата на бургаското летище, който отне шест човешки живота. Икономиката продължи да крета като Белчо и Сивушка на нивата. Зачестиха екологичните протести, които се радваха и на засилен диалог с властта, която приемаше почти всичките им искания. В обичайна гледка се превърнаха стачките на различни съсловия и социални групи за повече пари от бюджета. Политическите скандали и интриги също стигнаха точката на кипене, но без да се отразят на стабилността на управлението. Ако на 21 декември не се случи предвиденият от маите край на света, имаме право да сме радваме, че сме оцелели.
Eкотапа за шистовия газ
Годината тръгна бунтовно. След неколкомесечни протести срещу шистовия газ правителството отмени договора за проучвателни дейности с американската компания "Шеврон" в Добруджа, а на 18 януари Народното събрание на 18 януари прие безсрочна забрана на фракинг. Противниците на шистовия газ твърдят, че вкарването на вода, пясък и опасни химикали под високо налягане в земните недра причинява земетресения и трови подземните води. Малкото поддръжници на фракинга обаче са на мнение, че България може да добива големи количества евтин шистов газ, който ще ни избави от енергийната хватка на Русия.
Потопеният Бисер
На 6 февруари стената на язовир "Иваново" се пропуква и неколкометрова вълна залива село Бисер, което се намира на около 10 километра надолу по течението на река Бисерска. В резултат десетки домове са наводнени, удавени са стотици домашни животни. Потопът отнася десет човешки живота. Става ясно, че собствеността и грижата за язовира е разпръсната между военното министерство, община Харманли и областната управа, които си прехвърлят един на друг вината за трагедията. Правителството отпусна помощ за зачерненото село - беше построен нов водопровод и 30 къщи, половината от които са завършени до момента.
Миньорски бунтове в Родопите
В началото на март над 300 миньори излязоха на протест в Мадан заради неизплатени с месеци заплати и лоши условия на труд. Техният пример бързо бе последван от металурзите от Кърджали. Двете предприятия "Горубсо Мадан" и ОЦК имаха един и същ собственик Валентин Захариев. В резултат на тежки и продължителни преговори на премиера Борисов и икономическия министър Добрев собствеността на ГОРУБСО беше прехвърлена на "Минстрой холдинг", който изплати заплатите на миньорите. Агонията в ОЦК-Кърджали обаче продължи, като работниците многократно блокираха улици и кръстовища в родопския град. ОЦК фалира и активите му бяха разпродадени на части на публични търгове.
Катар или Трайчо в премеждие
Веднага след завръщането на българската делегация от бизнес форума в Катар премиерът поискал оставката на икономическия министър Трайчо Трайков. Формалният повод е провалът на конференцията, която почти никой местен бизнесмен не уважил с присъствие. По-късно късно Борисов укори ексминистъра, че работел бавно. Разбра се, че Трайков е отстранен и заради несполучливите преговори с руснаците за АЕЦ. На стола на Трайчо седна неговият заместник Делян Добрев. Рокадата в икономическото ведомство бе използвана от Борисов и за трета смяна в здравното министерство, където Стефан Константинов бе заменен с депутатката Десислава Атанасова.
Ядрени маневри
На 29 март с гласовете на 160 депутати парламентът взе решение за прекратяване на строежа на АЕЦ "Белене". ГЕРБ оправда решението с бездействието на тройната коалиция, която не е подписала окончателен договор с руснаците. Според управляващите проектът е неизгоден и икономически компрометиран. Решението бе посрещнато с недоволство от БСП и "Атака". Червените започнаха подписка за референдум за съдбата на Втора атомна и в края на септeмври внесоха над 770 хиляди подписа в парламента. Народното събрание насрочи референдум за и против строителството на нова АЕЦ, който ще се проведе на 27 януари.
Братя /Бе/Галеви
На 3 май Върховният касационен съд потвърди присъдите на Ангел Христов и Пламен Галев. Те бяха осъдени за рекет и изнудване съответно на по 4 и 5 години в затворническо общежитие. Братя Галеви обаче не се появиха, за да изтърпят наказанието си, и се оказа, че са потънали вдън земя. Имението им в дупнишкото село Ресилово опустя, а сконфузените власти си прехвърляха взаимно отговорността за тяхното изчезване. Появиха се противоречиви информации, че двамата са забегнали в ЮАР, Южна Америка или пък се укриват на територията на страната.
Пернишкият винкел надви Рихтер
В 3 часа на 22 май жителите на Перник бяха разтърсени от най-силното земетресение от четвърт век у нас. Най-силният от поредицата трусове бе отчетен като 5,8 по Рихтер. Земята продължи да се тресе и през следващите дни и седмици. Тежко засегнати бяха Перник, София, Радомир, Батановци и двайсетината близки села. По чудо нито една сграда не падна, въпреки че стотици бяха фатално напукани. На 222 къщи бяха издадени заповеди за разрушаване. В община Перник пък постъпиха 8507 молби на граждани за възстановителни помощи. 190 домакинства останаха без дом, няколко хиляди прекараха пролетните и летните месеци на палатки.
Взрив на Петолъчката
На 5 юни в 5,45 часа сутринта мощен взрив на боеприпаси край Петолъчката хвърли в ужас пътуващите по околните шосета и жителите на близките села. Трима служители на фирма "Берета Трейдинг", която е била наета за унищожаването на мунициите, загинаха, а 18 души бяха ранени. Две ямболски села - Александрово и Лозенец, бяха временно евакуирани. Десетки снаряди се разлетяха на километри, уцелиха къщи, бензиностанции и паднаха в нивите наоколо.
Вампирясахме за туристите
В началото на юни българските археолози отново изумиха света - в Созопол бе открит скелет на мъж, намушкан с железен кол в сърцето. Черноморският вампир прикова вниманието и на световните медии, а "National Geographic" му посвети специален филм. "Бил е лош човек. Много лош. И според вярванията в Средновековието душата му не може да отиде на небето. Затова символично душата се убива с остър железен предмет, но не оръжие", обясни проф. Божидар Димитров.
Революцията "Орлов мост"
В средата на юни избухнаха нови екологични протести срещу приетите поправки в закона за горите. Няколко хиляди младежи излязоха на кръстовището на Орлов мост и блокираха движението за няколко часа. Някои седнаха на платното и отказаха да го напуснат въпреки опитите на полицията да ги разпръсне насила. Демонстрациите продължиха няколко поредни вечери, а едно от спонтанните шествия стигна до сградата на президентството. След като напрежението достигна пика си, президентът Росен Плевнелиев наложи вето на промените, а депутатите се отказаха повторно да ги прегласуват. Паралелно с "Орлов мост" във Варна избухнаха протести срещу застрояването на Морската градина.
Камикадзе на летище "Сарафово"
На 18 юли следобед на аерогара "Сарафово" атентатор самоубиец се взриви до автобус с израелски туристи. Загинаха 5-ма летовници и българският шофьор на рейса Мустафа Кьосов. Главата на камикадзето е изхвърчала на повече от 70 метра. МВР успя да се сдобие с фалшивите документи, отпечатъци и ДНК профила на живата бомба, но нейната самоличност така и не е установена досега. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обвини за атентата ливанската шиитска групировка "Хизбулла", която действала по поръчка на Иран. В деня след избухването на бомбата в интернет бе качен клип, в който ислямисти възпяват мъченическата операция на шведския гражданин и бивш затворник от Гуантанамо Мехди Газали. Дни по-късно отговорност за покушението пое "Каидат ал Джихад" (един от псевдонимите на "Ал Кайда"). Засега МВР се въздържа да посочи виновника за атентата.
Станишев поведе лява Европа
На 28 септември в Букурещ Сергей Станишев бе избран за редовен председател на Партията на европейските социалисти. Евролевите избраха българския социалист единодушно и без конкуренция за поста. Преди това през май Станишев спечели и битката за лидер на БСП срещу единствения претендент за поста му Георги Кадиев. Червеният водач обеща да поведе лявата вълна в Европа и посочи като свой основен приоритет справянето с младежката безработица на Стария континент и победа на евроизборите през 2014 г.
Есента на патриарха
На 6 ноември Негово светейшество патриарх Максим се представи в Господа. Първосвещеникът на Българската православна църква си отиде на 98-годишна възраст след 41-годишно управление. Той бе погребан в Троянския манастир, където започва монашеския си път. След кончината на патриарха във висшия клир започна открита битка за това, кой да наследи патриаршеския трон. Изборът на нов патриарх ще се проведе на 17 февруари на Патриаршески избирателен събор в Синодалната палата.
Конституционният съд под обсада
Попълването на състава на Конституционния съд се превърна в невиждана политическа драма, за която все няма решение. Скандалът избухна, след като кандидатурата на съдия Венета Марковска бе гласувана с шарено мнозинство в парламента (ГЕРБ, БСП, ДПС и независими). В публичното пространство обаче изплуваха груби нейни нарушения, които предизвикаха остра реакция от Брюксел. Бойко Борисов и представители на ГЕРБ помолиха Марковска да се оттегли, но тя се запъна. Обратът настъпи по време на тържествената клетва в КС, когато президентът Плевнелиев напусна възмутен и провали встъпването й в длъжност. После ГЕРБ предостави правото на СДС да номинира кандидат за съдия от свое име, което доведе до тежки раздори в синята партия. Номинираният първоначално Петър Стоянов благоразумно си даде самоотвод, а за следващия претендент Галя Гугушева също се появиха смущаващи разкрития за финансов кръг от фирми и объркани финансови отношения. Гугушева също бе бламирана и сега предстои четвърти опит за попълване на състава на КС.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
