"Стандарт" стана пионер на много неща в родната журналистика. За някои от тях вече разказахме в предишните страници. Вестникът беше и първият, който пусна специално регионално приложение. Това се случи още през 1997 година. Изданието излизаше с глава "Стандарт Пловдив" на челната страница, а вътре имаше осем страници за Града под тепетата и региона. Мисията да ръководи и наставлява пловдивската редакция се падна на Максим Майер, тогава зам.-главен редактор на "Стандарт". 20 години по-късно той припомня своите перипетии под тепетата.
Палтото е на Ана Клисарска, а вестникът правен в бунгало е „Стандарт Пловдив". По това време – края на 1997 г., като зам.-главен редактор на "Стандарт" бях командирован за три месеца в Пловдив с току-що събралия се екип да правим всекидневник. Въпросният екип по всички тогавашни, а и сегашни критерии, беше малко странен.
Главният редактор Руси Чернев бе спортен журналист, Румяна Дочева, шефка на отдел „Икономика" бе работила в радио. От радио идваха Светлана Тодорова и Елена Кодинова. Даниела Казанджиева, репортер в икономическия отдел, беше учителка в гимназия. Семейството на Елена Янева и Васко Вълчев, тя завеждащ "Вътрешна информация", а той спорта, бяха от малкото хора, заедно с Руси, работили преди във всекидневник. Всички те бяха приятели от преди, имаха много хъс и тази наистина странна като опит смес успя да издаде вестник и започна да го прави всеки ден.
Въпросното бунгало, където се помещаваше редакцията, бе на „Мерцедес" в Пловдивския панаир и беше луксозно. Всичко щеше да бъде нормално, ако зимата не се беше случила студена, стените тънки, и при това стигаха едва на 4-5 см над земята.
Температурите навън падаха до минус 18
Калориферите вътре работеха с пълна мощ, но градусите едва стигаха 14. Нямаше интернет, Жана Диманова, която се занимаваше с дизайна и производството ходеше до една от най-отдалечените палати в Панаира да праща файловете в София. В централата Ирина Велева, шеф на вътрешна информация, четеше разпечатки и следеше да не стане някой фал.
И точно в тези най-студени дни от София дойде да помага с текстовете Ана Клисарска, по това време репортер в отдел „Вътрешна информация". След работа почти целият екип вечеряхме в „Колелото", известна кръчма, точно срещу Панаира. В средата имаше кюмбе, Ана, намръзнала се от студа в бунгалото буквално се залепи за печката. Никой не видя как, но палтото й пламна.
Бързо наскачахме, угасихме я, но изгореното остана
Студ не студ, работехме по 10-12 часа, но хората не мрънкаха, а все бяха в добро настроение. Румяна Дочева и Елена Янева започнаха да намират различни новини. Елена Кодинова се хвърляше в скандални разследвания, а Васко Вълчев сякаш бе машина за спортни информации. Голямо откритие беше Руси Чернев, който се оказа със силен журналистически нюх и усещане за текстове. Вестникът започна да се получава, вдигна и тираж. Тук вече моята командировка приключи и се прибрах в София.
Ето какво се случи с екипа 20 години по-късно: Руси Чернев е главен редактор на вестник „Марица". Даниела Казанджиева и Васко Вълчев са заместник главни редактори на „Стандарт". Елена Янева е известен пиар. Жана Диманова е водещ дизайнер в рекламна агенция. Румяна Дочева е директор „Реклама" в „Мениджър", където аз работя от 12 години. Ирина Велева е главен редактор на сайта „Мениджър Нюз". Светлана Тодорова води бизнес тематиката на „Мениджър". Елена Кодинова е един от най-ярките автори на нашето списание. Ана Клисарска е главен редактор на „Жената днес" и пише големите интервюта в „Мениджър". Всички те днес са завършени професионалисти. Техните истории показват, че ако човек много иска да е добър в нашата професия става точно такъв.
А как завърши историята с палтото на Ана? Юлий Москов, който тогава беше главен редактор на „Стандарт" каза, че ще й отпусне пари да си купи ново. Доколкото знам, Ана просто смени дължината.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
