Днес честваме 138 години от Освобождението на България от турско робство.
Националният трибагреник ще бъде издигнат на тържествени церемонии в цялата страна и празникът ще бъде отбелязан с различни прояви.
В София, в катедралата „Св. Александър Невски" патриарх Неофит ще възглави заупокойна молитва за отдалите живота си за нашето освобождение. След това патриархът ще отслужи Благодарствен молебен за благоденствието на българския народ.
При Паметника на Незнайния воин ще има церемония по вдигане на знамената.
На площада пред Народното събрание вечерта ще се състои и тържествената заря-проверка. Президентът Росен Плевнелиев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово.
Днес в Националният военноисторически музей е ден на отворените врати. Там ще бъде изложена най-голямата светиня на Освобождението – оригинала на Самарското знаме.
На 3 март 1878 година в град Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.
Причина за войната е жестокото потушаване на , което предизвиква огромен отзвук в цяла Европа. Видни общественици и държавници, сред които Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.
От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
Стремежът към възстановяване на българската държавност не престава и не прекъсва през целия период на османско владичество. Споменът за насилствено отнетата държавност и прекъснатия самостоен политически живот е отразен в политико-географските карти на българските земи в периода 14 – 19 век.
Първият сериозен опит за възстановяване на българската държавна традиция е организиран в Търново (Първо търновско въстание) като следствие от първата сериозна османска загуба в борбата с християнския свят – Битката при Лепанто. Опитът е съгласуван с Австрийските Хабсбурги, които са във война с Османската империя. Вторият сериозен опит също избухва в старопрестолната българска столица (Второ търновско въстание) и заедно с избухналите по същото време въстания в Западните български земи отразява настъплението на австрийските войски на Балканите след окончателния неуспех на османците в Битката при Виена по време на т.нар. Голяма турска война.
След Карловецкия мирен договор и последвалия го Константинополски мирен договор (1700), основни европейски християнски велики сили действащи в европейския югоизток стават Свещената Римска империя и Руското царство. Избуяването на Източния въпрос и възникването на „болния човек" за Европа поставя дотогавашната относително стабилна Османска империя в нова светлина. Правата на християните за заемане на държавни и други постове са ограничени, като са ликвидирани и последните народни институции поддържащи колективната българска памет – Охридската архиепископия и Ипекската патриаршия. Мнозина българи се изселват към военната граница в Банат заедно с други християни по време на т.нар. Голямо сръбско преселение – виж Банатски българи. По това време Паисий Хилендарски пише История славянобългарская, труд без особена историческа и научна стойност, но с огромно значение с оглед съхраняване и възбуждане на колективната народностна и национална памет.
През 18 век се затвърждава започналия в края на предходното столетие процес към траен упадък на Османската империя въпреки някои частични, но конюнктурни успехи във военните действия с християнските ѝ съседни империи. Белградския пашалък преминава за период от две десетилетия под австрийско управление. Бойните действия в Руско-турските войни трайно приближават Балканите, като договора от Кючук Кайнарджа дава право за закрила от страна на Русия на османските поданици православни християни, т.е. за намеса във вътрешните дела на Високата порта.
Началото на 19 век заварва османската държава във вътрешна криза, която без Наполеоновите войни неминуемо би намерила своето бързо разрешение. Независимо от нахлуването на Наполеон в Русия, османското наследство е неспасяемо. Ратифицирането на Букурещки мирен договор предхожда само с един ден нахлуването на Наполеон. Наполеоновите войни единствено само забавят започналия процес на разделяне на османското наследство между европейските велики сили. Русия излиза като главен победител във войните и като такъв фаворизира Източния въпрос в своя полза. Предизвикана е Акерманската конвенция, ревизирана от Одринския мирен договор. Концепцията на Руската империя за решаване на Източния въпрос през първата половина на 19 век не предвижда възстановяване на българската политическа независимост, като даже Русия се изявява през 30-те години на века като крепител на Pax Ottomana (по време на бунта на Али паша в Египет срещу централната отоманска власт).
През този период е възвърнато самостоятелното политическо развитие на съседните на българите християнски и православни народи – сърби и гърци. Българите активно участват в национално-свободителните борби на съседните им единоверни народи. Руската политика към българите през този период, гледа на тях като на подходящи имперски поданици за заселване и обработване на пустеещата Новорусийската степ – виж Бесарабски българи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
